Васил Иванов Кунчев е роден  на 18 юли 1837 година в град Карлово. Известен като Васил Левски и Апостола на свободата, той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет. Левски е български национален герой, който още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие. Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото. 

Жизненият път на Апостола на свободата завършва на 19 февруари 1873 година в София, където е обесен.