A+ A A-

Статии

За градината

Създаване на домашна зимна градина-добавяне на торове, подготовка на почвата, поливане и още съвети


Домашното градинарство през зимата е сигурен начин да си набавите свежи билки и зеленчуци през студените месеци, когато има недостиг на витамини. С малко планиране и основни умения за отглеждане на растения вие ще можете за създадете своя собствена градина в дома си.

Първото нещо, което изниква в съзнанието са почва, торове, светлина, оптимална температура и вода. Логично е, че когато отглеждате растения в дома си това означава отглеждане в саксия.

С настъпването на студените месеци идва времето на растенията отглеждани в дома. Можете да си създадете кулинарни билки направо в кухнята. Вижте кои са жизненоважните фактори:

Място

Билките и зелените листни зеленчуци имат нужда от филтрирана светлина за да растат здрави, затова южните и източни прозорци са идеални за случая.

Избор на видове

Това е важна част от зимното градинарство, тъй като много от растенията не могат да се приспособят към температурата и влажността на въздуха в стаята. Някой от най-препоръчителните билки и зеленчуци са чушки, домати, маруля, джинджифил, рукола и босилек.

Подготовка на почвата

Без значение дали отглеждате зеленчуци в градината или в саксия няма разлика в подготовката на почвата. Направете почвен микс от хумус, пясък, глина и торфен мъх.

Поливане

Засаждането на зеленчуци на закрито не означава, че те не се нуждаят от редовно поливане. Продължителното засушаване води до изсъхване на растенията, а подгизналата от вода почва пък води до гниене на корените. Използваната вода за поливането трябва да бъде със стайна температура.

Хранителни вещества

Използването на торове е задължително за получаването на добре развити билки и зеленчуци. Избягвайте старите азотни торове, те са трудни за дозиране и може да се получи недохранване или предозиране на растенията, като и двете са нежелани. Торовете от новото поколение като Тера – Сорб и Амино Квилант са препоръчителни за употреба, тъй като при тях усвояването е на 100% и растенията получават всички хранителни вещества, от които се нуждаят.

Температура

Средната температура трябва да е в границите между 16 и 26 градуса.

Публикувано в www.kak-da.com


Създаване на градина


 

 

 

 

Има един ръководен принцип - началото винаги започва с общото и се отива към подробностите.

Когато работим, създаваме, творим, се проявява част от нас, която е изразена по най-хармоничния начин, когато сме вдъхновени, жизнени, ведри. Затова е важна средата, в която живеем. От нея зависи дали ще можем да се зареждаме с енергия, да релаксираме.
Красива местност например предразполага отпускане, наслада, комфорт, прочиства, подхранва и освежава съзнанието ни. А живеейки сред природата, ние живеем сред реки, езера, брегове... хълмове, склонове, закътани долини, гори или пък острови... Тя е богата на форми, багри, повърхнини, звуци, усещания... Тя може да е точното място, където да си поемеш дъх, да събираш сили, да се възстановяваш от напрегнатия ден. Това, от което имаме нужда, е зачитане на баланса и хармонията, които в естествения свят са в изобилие.

В прекрасно съзвучие с природата може да е, както двор няколко хектара, така и от няколко квадрата. Може да е миниатюрен природен кът в стаята или на терасата, или пък обширен, професионално озеленен двор. Когато нещата са балансирани, те създават хармонична и жизнена обстановка, която подхранва нашата жизненост и съзидателност.

Една градина е в хармония при близка взаимовръзка на изкуството по отношение на силите на природата. Когато се действа в съгласие с природните принципи се запазва жизнеността и се отварят възможности за благотворно влияние, равновесие, свежест, издържливост, стабилност.

Случи ли се около нас да е безпорядък, задръстване... душата ни не се отпуска и вътрешната радост и удовлетворение не могат да се излеят и слеят с природата, която е най-могъщият източник за зареждане с жизнена енергия. Тогава можем да разчитаме само на вътрешните си сили, които не ги ли подхранваме, просто се изтощават и то доста често съвсем незабелязано, докато накрая не разберем и осъзнаем, че не ни достига хъс да се радваме, да творим, да живеем.

За да е градината източник на спокойствие, мир, хармония, са ни нужни приветливи пространства; ниши и местенца, които да радват окото и сърцето. Както и допълнителни детайли и аксесоари, които да осигуряват изразителността на Градината, позитивното й действие върху нас.

Когато създаваме външна среда, която да ни подхранва, взимаме предвид цялостната схема на пространството – подхранващата съзидателност на елементите, от които се състои една Градина.
А елементите са:

Растителент свят

Растенията са композицията, която ни позволява да осъзнаем ритъма на природата. Мощно дърво или красив цвят на нежно цвете – те съдържат толкова много жизненост, която споделят с нас.

Светлина

Играта с нея е важна за настроението ни.

Земя

Всичко, което е от нея – скала, камък, глина, теракотени съдове, скулптура от минерални материали.

Вода

Ключов елемент, който влияе винаги, когато е използвана. Дори и в най-затънтеното кътче на някой парк да сложите езерце, потока от хора ще се отклони, за да мине покрай него. Подсъзнателното усещане за водата, обикновено е чистота, сила, фонтанът го възприемаме като изобилие, жизненост, езерото – натрупана енергия, събрано богатство. Важно е да обръщаме внимание на асоциациите, които ни навява видът на водата - чиста и свободно течаща ли е или замърсена и застояла. Същото се отнася и за другите елементи. И да се помни, че какво виждаме всеки ден, определено влияе на психичната ни нагласа.

Орнаменти от изкуствени материали

Много форми. Когато избираме елементите, с които ще се обградим, нека помним, че главното е да ни радват, да създават баланс и хармония и да изглеждат привлекателно в средата, в която ги поставяме.

Пространство

Не бива да забравяме съвета на древния Лао Дзъ: "...те, стените са си стени, но празното пространство между тях прави къщата". Контурите са си контури, важното е какво сътворяваме чрез тях.

Градината е изкуство, което празнува природата, очаровайки с нейната същност. Три са основните процеси, през които минаваме, за да сътворим успешно една градина.

  1. Началото е да си отговорим, от какво наистина се нуждаем, какви функции желаем да изпълнява тя.
  2. Следва изучаване на самото място, положителни и отрицателни характеристики, възможностите, които предлага.
  3. Дизайнът и стилът, с който ще се заобиколим.

Въпроси, на които трябва да си отговорим:

  • Ще се вижда ли градината или част от нея отвън?
  • Ще има ли зони за много хора и каква ще е функцията им, впечатлението, което ще създават; определени елементи там.
  • Развлечение, на което ще се наслаждавате. Елементи, от които се нуждаете – детска площадка, тревна площ, басейн... Нужна ли е отделна зона?
  • Отдих – може би само в една част да е тихо и спокойно или това да е цялостното й въздействие. Кой начин на отпускане най-ви приляга и е най-важен за вас? Има ли нужда тази релаксация от някаква структура, обзавеждане, екипировка или други елементи?
  • Забавлението в градината – дали ще се наслаждавате на атмосферата й на приказка с приятели или ще се организират коктейли и партита?
  • Кой ще изработи градината? Доколко ще бъде поддържана, има ли кой да го прави? Това е особено важно, за да стане ясно дива или култивирана Градина ще бъде това, естествен пейзаж или артистичен дизайн!
  • Какви зони ще има в градината? Овощна, зеленчукова градина, цветни лехи, японска градина, барбекю, детски кът...
  • Вид работа, която периодично ще се извършва при поддръжката на градината и съответния достъп до нея.
  • Удобства и съоръжения – широки и солидни пътеки, работни зони, електрически изходи и такива за вода, лампи. Място за складиране – събиране на градинско оборудване, зони за компост, отпадъци, единици за отопление, климатици, за садене на растения...

Източник: ланд. арх. Биляна Малинова


Градината част І

 


Градината част II

 


Градински проекти 1

 


Градински проекти 2

 


Градински проекти 3

 


Градински проекти 4

 


 Създаване и поддържане на тревни площи


Представата за градини и паркове неизменно се свързва с тучни ливади или по-малки площи, покрити с плътен зелен тревен килим. Те са така привлекателни за орисания да ходи по асфалт и тротоарни плочки обитател на бетонните градове, че щом зърне зелена поляна, на човек му идва тутакси да се отъркаля на воля върху тревата. Затова у всеки, сдобил се със собствена градина, неминуемо се събужда желанието да отгледа зелена морава за отмора на зрението, да вдишва мириса на прясно окосената трева и най-вече да се излегне на воля на припек или на сянка.

Речено-сторено, още повече че старата рецепта за прочутите с тучната си трева английски паркове не е тайна: редовно поливане и косене, косене и поливане и така 100 години поред. В днешния забързан до полуда свят ние не разполагаме с толкова време, но за сметка на това имаме на разположение всичко необходимо за година-две да осъществим тази мечта.

СЪВЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТА

Ст.н.с. Илия Проданов

Засяване
Архитектурата поставя немалко хигиенни изисквания към жилището. Едно от тях е по възможност то да се намира сред зелени насаждения и тревиста растителност. Отделянето на кислород във въздуха вследствие на фотосинтезата и отделянето на влага чрез листата (транспирация) спомагат за създаване на здравословен микроклимат около жилището. Желаната от всеки английска ливада отморява очите, успокоява нервната система, създава добро настроение, повишава работоспособността и краси околната среда.

Подготовката за сеитба е много съществен момент в технологията за създаване на тревната площ. Дори най-добрият посевен материал не дава добър резултат, ако почвата не е подходящо обработена. Подготовката й се състои в почистване от камъни, парчета от строителни материали, ненужни дървета, храсти, корени и т.н. При наклонен терен дърветата и храстите се отстраняват много внимателно, за да се избегне развитието на почвена ерозия, докато се създаде здрав тревен чим. Теренът се подравнява, за да се получат оптимални наклони, пригодени за механизирано поддържане. Тревните видове най-успешно се развиват върху леко до средно песъчливо-глинести почви. Тяхната коренова система основно се разполага на дълбочина до 20 cm. Обикновено преди оранта се внасят фосфорни и калиеви торове, а при възможност и добре угнил оборски тор. Почвата се изорава на дълбочина 25–28 cm, при което се събират всички появили се камъни, корени и т.н. Ако почвата е тежка, в нея се внася пясък за подобряване на механичния й състав. Дълбоката оран се препоръчва да се извърши през есента. Замръзването на буците пръст през зимата спомага за бързото им разсипване, както и за разлагане на растителните остатъци. Напролет се бранува и 1–2 пъти се култивира според необходимостта.
След тези обработки е полезно почвата да отлежи 10–15 дни. Ако през този период се появят плевели, те задължително се третират с хербициди. Подготвената ситнозърнеста структура на почвата е предпоставка за добро покълване, поникване и развитие на младите растения.
Сеитбата се извършва през март-април със сеялки за дребносеменни култури. Дълбочината на засяване е 0,5–1 cm, а по-дребните семена се засяват още по-плитко. В по-леките почви семената се засяват по-дълбоко. През пролетта има достатъчно валежи и подходяща температура за едновременното и бързо поникване на семената. При благоприятни условия многогодишните житни треви поникват за 10–20 дни.

За оформяне на зелени площи се използват основно няколко вида треви:

• Пасищен (английски) райграс – непридирчив към почвените условия, бързо пониква, издръжлив е на утъпкване, агресивен е по отношение на другите треви. Не е дълготраен и е подходящ за смески с треви, които имат забавен темп на развитие първите една-две години.
• Ливадна метлица – бавно пониква и едва на втората година се получава приятен нежен чим. Устойчива е на засушаване и на студ. Понася интензивно утъпкване. Притежава добра способност за възстановяване. Не е агресивен вид, дълготраен е – издържа над 10 години.
• Червена власатка – растежът през първата година е много бавен. Развива приятен и фин чим на втората година. Дългогодишен вид – над 10 години. Расте и се развива много добре на по-леки почви. Издържа на сянка и студ.

• Бяла полевица – развива се бавно, но на едно място издържа повече от 10 години. Вирее най-добре във влажни хумусни и тежки почви. Бързо се възстановява след утъпкване, образува отличен чим по гъстота и цвят. Подходяща и за спортни терени. Понася добре студовете, но на суша не издържа.

• Тръстиковидна власатка – успешно се развива на влажни и сенчести места. Много добре издържа на утъпкване. Добре се адаптира към студени зими, към сухи периоди през вегетацията и вирее на солени почви. Чимът има средна гъстота и трудно понася коситба под 3 cm.
• Овча власатка – успешно се развива на сухи, бедни и песъчливи почви. Тя е ниска гъстотуфеста трева. Настанява се върху площите бавно и трудно, но има нежен чим, издръжлива е на болести, може да бъде потисната от други тревни видове. Не е подходяща за тежки почви.

Тревните смески имат значителни предимства пред посев на само един вид, защото различните тревни видове, включени в нея, са подбрани така, че взаимно се допълват. Бързорастящите треви осъществяват първоначалния ефект, а по-бавно растящите и трайни видове осигуряват дълготрайността на тревния чим. Постига се по-голяма екологична пластичност, жизненост, и устойчивост. Правилното определяне на състава на тревната смеска изисква да се знае как ще се използва теренът: декоративна насоченост, за спортни терени или за отдих и забавления. Изискванията към тревата най-често са: издръжливост на утъпкване, на сянка, почви с по-тежък механичен състав, добро развитие при сухи и бедни почви, максимално запазване на зеления цвят през зимата и не на последно място плътност, финес и гъстота на създадения тревен чим, което именно придава естетическата наслада от зелената морава.

Поддържане
Косенето на тревните площи е най-важната операция при поддържане на изкуствено създадените тревни площи. Редовното косене стимулира процеса на братене, тъй като осигурява повече светлина и въздух за растенията. То сгъстява тревния чим и в голяма степен определя вида, стабилността и доброто развитие на тревната покривка.

При определяне на височината на косене трябва да се има предвид, че при високо рязане пожълтяват ниско разположените листни и стеблени части, с което се намалява асимилационната повърхност на тревната покривка. Това пречи на образуването на нови издънки, тревата става податлива на болести, а по тревната площ постепенно се появяват петна. Прекалено ниското косене може да доведе до отслабване на корените и до намаляване на устойчивостта срещу засушаване и утъпкване, което пък зависи от стеблата на растенията. Нараства и опасността от прегаряне при силно слънце. При поддържането на представителни тревни площи, при които се изисква високо качество, е възприет следният принцип: да се коси по-често и не много ниско. Честото косене насочва посоката на стъблата и листата в хоризонтално направление, при което се получава гладка, мека и красива повърхност. Препоръчва се тревните площи да се косят два пъти седмично през периода на усилената вегетация – от май до края на юни, а през останалото време веднъж седмично. През годината се извършват около 30 коситби. Площта се валира два дни преди първата коситба, а след това веднъж месечно. Първата коситба се извършва, когато тревата израсне до 5–6 cm. Следващите коситби се извършват на височина 4–5 cm. Не бива да се реже повече от 1/3 от височината на тревата. Желателно е да се коси в сухо време. Коситбата се извършва в определена посока, за да не се деформира и измачква тревата при повторно преминаване на машината.
Торенето на тревните площи има решаващо значение за тяхното нормално развитие. Известно е, че неблагоприятните почвени условия са изразени най-силно в повърхностните пластове, където е разположена плитката коренова система на парковите треви. Торенето има особено голямо значение за подложените на интензивно движение на хора и животни тревни площи, тъй като тяхното системно утъпкване затруднява дълбокото проникване на корените в почвата, а косенето, поливането и механичните повреди увеличават потребността от хранителни вещества и налагат често подхранване.

Първото подхранване с азот се прави в началото на вегетацията, непосредствено след стопяването на снега. Нормата е около 3 g/m² активно вещество. Второто подхранване е след средата на април, обикновено след първата коситба. Извършва се с азот 3 g/m², фосфор 2 g/m² и калий – 2 g/m². Третото подхранване се прави в периода на усилена вегетация. Отново се внасят всички елементи: азот, фосфор и калий. В средата на октомври се извършва последното есенно подхранване само с фосфор и калий – в същите дози. То се прави с цел да се повиши студоустойчивостта на тревата.

Поливането при нашите условия е крайно необходимо от май до септември, за да се запазят естетическите качества на тревата. Най-подходящото време за поливане е сутрин рано, късно вечер или през нощта. За да се избегне преовлажняване, то трябва да се прави през равни интервали от време.

Подготовка на почвата и подхранване на тревните площи

Независимо от вида и начина на засаждане (чрез засяване или чрез разстилане на готови тревни килими), всички видове треви се развиват най-добре в леки и водопропускливи почви. Ако нивото на подпочвените води е високо или почвата е тежка и глинеста, може да се наложи предварително дрениране на терена чрез изкопаване на дренажна система и поставяне на събиращи и отвеждащи водата перфорирани тръби. При глинести почви се препоръчва размесването й с пясък в повърхностния 20-сантиметров пласт. За добрия краен резултат най-важна е предварителната подготовка на почвата. При създаване на нови тревни площи теренът трябва да се нивелира и подравни, а почвата да се прекопае на дълбочина 25–30 cm. В малката домашна градина се прави с права лопата, наричана още бел. Това, общо взето, е трудоемка операция, но пък иначе отлично замества скучните и еднообразни упражнения в някоя фитнесзала. При големи площи се използва малък трактор, а за разрохкване на почвата – култиватор. Почвата трябва да бъде добре раздробена, като камъните и коренищата се събират и изхвърлят. При малки площи е желателно повърхностният слой пръст да се пресее през едро сито. Накрая се подравнява и повърхностният пласт леко разрохква с гребло, при което по-едрите бучки се разбиват. След това теренът се оставя за около седмица-две. През това време плевелите поникват и лесно може да бъдат премахнати още в зародиш с мотика или чрез третиране с хербициди. Накрая почвата се наторява.

Използват се предимно комбинирани торове, включително съдържащи всички необходими минерални съставки, специализирани за поддръжка на тревни площи. Предлагат се и специално разработени комбинирани торове, които се разлагат бавно и разпръснати в малки количества, осигуряват дълготрайно подхранване с необходимите хранителни вещества.

Тори се предимно в периода на активен растеж на тревата или от април до края на октомври с промеждутък от около 4–5 седмици между всяко торене. При използване на активно действащи комбинирани торове торенето се извършва 4–5 пъти на сезон. При специални бавнодействащи торове се тори 2–4 пъти годишно. Последното за годината есенно торене също е важно, защото се улеснява възприемането на хранителни вещества чрез корените на тревата при леко замръзнали почви. Използваните торове и годишната норма на торене зависят и от вида на тревата. Като универсален пример за годишно торене с комбинирани торове може да се препоръча следната схема:

  • март-април – от 10 до 15 g/m²
  • юни – 4 до 6 g/m²
  • септември – от 10 до 12 g/m²
  • октомври-ноември – 5–6 g/m²

Ако тревата не се подхранва редовно и правилно, растежът й силно се забавя и тук-там започва да пожълтява. В идеалния случай точната дозировка на необходимите за внасяне в почвата торове зависи от нейното състояние, което може точно да се определи единствено чрез извършен в лаборатория анализ. Най-подходящите за това сезони са пролетта и есента, като за анализ се взимат проби от почвата на дълбочина до 30 cm, а при чисто тревни площи – и до 10 cm, поне от пет места в градината. Пробите се поставят в добре затворени найлонови пликове и се предават за анализ в лабораторията. На практика това обаче рядко се прави и затова по-често се разчита на предписаните общи норми за торене и на интуицията.
Торовете са в гранулиран вид и най-подходящото средство за равномерното им разпръскване е сеялката за тревни смеси. Тя трябва да се движи равномерно в допиращи се една до друга ивици, като се избягват острите завои. Така торът се разпределя равномерно и в необходимото количество. Предозирането при торене причинява „прегаряне“ на тревата. След като торът се разпръсне, тревните площи обилно се напояват, за да се разтворят гранулите и вече втечненият тор да проникне дълбоко в почвата.

Защита от плевели

Освен семената на тревата в почвата попадат, най-вече по въздушен път, и семена на различни нежелани растения, които загрозяват тревната площ, а в някои случаи и пречат на развитието на тревата. Затова те се наричат с обобщаващото название плевели и трябва да се премахват веднага, щом се появят. Древната практика за скубането им на ръка вече е отживелица. Сега се използват специални препарати (хербициди), които избирателно унищожават определени видове плевели, без да повреждат културните растения, в случая тревата. Специално за поддръжка на тревни площи се предлагат два препарата: „Раундъп Биосила“, който се използва за предварителна подготовка на терена – при поникнали плевели и преди засяване на тревните смески, и МАТОН 600ЕК – фитохормонален хербицид, който е по-подходящ за премахване на вече израснали плевели, защото избирателно ги унищожава, без да причинява вреда на тревата. Той се използва и при стари тревни насаждения.

И двата препарата са концентрирани и се разреждат с вода. Третираните площи се пръскат с пръскачка. Тя се използва и за разпръскване на препарати за растителна защита. Изработена е от здрава пластмаса, което значително намалява теглото й и я прави удобна за носене на гръб. Въздухът се нагнетява с помощта на помпа, задвижвана с дълъг лост.

Засяване
Тревните смески се характеризират с висока кълняемост и специален подбор – гаранция за получаването на качествена тревна морава. Най-общо казано, смеските се делят на три групи според условията на засаждане и експлоатация на тревната площ: семена за тревни площи, изложени на силно слънце, и за площи на сянка. Третият вид са смески за тревни площи, устойчиви на интензивно движение, и терени за спортни цели – най-търсени и често използвани.

Характерно за смеските, предназначени за сенчести терени, е, че тревата расте по-бавно. Ако на такова място се засее трева за слънчеви терени, тя бързо ще израсте и ще образува крехки, нежни стъбла. Смеските за слънчеви терени се използват предимно за декорация в цветни градини. Желателно е върху тези тревни площи да не се стъпва прекалено често.
Смеските за спортни терени са устойчиви на тъпчене и са особено подходящи за засаждане около беседка, например. Независимо, че тези треви са по-жилави и устойчиви, добре е да се знае, че тези качества се проявявят едва през втората година след сеитбата, докато през първата тревният килим трябва да се щади.

Най-подходящото време за сеитба на тревните смески са март, април и в по-малка степен май. Средната препоръчителна посевна норма е 1 кg семена за площ 30–35 m². За получаването на по-гъст тревен килим е препоръчително разходната норма леко да се завиши. При по-големи площи засяването се извършва със специална сеялка. Гъстотата на посева зависи от количеството семена, които сеялката пропуска през редицата отвори, разположени в долната част на коша. Големината на отворите се регулира с помощта на странично движеща се рейка, задвижвана с лостов механизъм. Понеже семената са много ситни, желателно е да се размесят с пясък в съотношение 1:1 и чак тогава се изсипват в коша на сеялката. Така преминават по-лесно през отворите и се разпределят по-равномерно върху площта. Със същата цел се препоръчва още засяването да се извърши на два пъти, като втория път сеялката се движи на ивици, перпендикулярни на предишните. При по-малки площи разхвърлянето на семената може да стане и на ръка, като и тук е добре това да се извършва на предварително маркирани ивици, за да се намали до минимум неравномерността при разпределянето им.

Преди засяване повърхността на почвата се разрохква с гребло и след това се валира. Семената се засяват съвсем плитко – до около 0,5 cm. Разпръснаните върху повърхността семена се заравят чрез специално гребло. Зъбите му представляват тесни и еластични стоманени пластини, които при работа леко пружинират. Разстоянието помежду им може да се регулира чрез преместване на дъговидната пластина. С преместването й напред разстоянието между зъбите намалява и греблото става „по-твърдо“ и обратно.

След заравяне на семената площта се валира отново. Специалният валяк за тревни площи представлява херметично затворен метален цилиндър, който се пълни с вода или пясък, за да натежи. Чрез валиране семената се притискат плътно в почвата, по-лесно покълват и не могат да бъдат отнесени при по-силен вятър. Валирането е полезно и при вече съществуващи тревни насаждения, като задължително се извършва напролет, когато част от корените на тревата са излезли над почвата и са се оголили вследствие нейното замръзване през зимата. Така те се притискат в почвата и предпазват от изсъхване. Валиране се извършва и когато се образуват множество купчинки пръст, изхвърлена от червеите. Покълването на семената зависи от температурата и влагата в почвата, но в общия случаи става след около седмица.

При желание да се получи много бързо качествен тревен килим, вече добре вкоренена и качествена трева може да се купи на рула върху текстилна основа (чимове). Те се разстилат плътно допрени едно до друго върху предварително подготвения терен. Рулата се притискат старателно с обратната страна на градинско гребло, за да прилегнат плътно към почвата и за да не останат въздушни възглавници. Останалите между тревните ивици пролуки се запълват с градинска пръст, примесена с пясък, и в тях може да се засеят семена за пълно прикриване на снадките.
Засаждането на тревата по този начин може да се извърши по всяко време на годината, с изключение на студените зимни месеци, когато повърхностния пласт на почвата е замръзнал. Доставката на тревните рула трябва да се организира така, че да не престояват в навито състояние. Ако все пак се наложи забавяне с повече от едно-две денонощия, рулата трябва да се развият и положат на сенчесто място с тревата нагоре. В противен случай тя ще избледнее и пожълтее.

Аериране и почистване

Това също е важна операция, която обаче рядко се извършва – най-вече поради незнание. След време и особено, когато върху тревата интензивно се ходи, повърхността на почвата се уплътнява, корените й започват да получават все по-малко кислород, а водата и хранителните вещества при торенето все по-трудно достигат до тях. Всичко това неизбежно предизвиква намаляване на темповете на растеж. Затова периодично трябва да се взимат мерки за „проветряване“ на корените. Това се прави напролет или късна есен, като с метални остриета се пробиват множество равномерно разпределени по терена дупки на дълбочина около 10 cm. Желателно е в отворите да се насипе пясък, за да се предотврати повторното им затлачване и запушване. В градината това се прави най-лесно с помощта на метална вила с прави и дебели зъби, а при по-големи площи се използват специални уреди, наподобяващи масивна вила с кухи, подобни на замби зъби. При натискане с крак те се забиват в почвата, тя се изрязва и навлиза в кухината на всеки от зъбите. По този начин почвата около отвора не се набива и уплътнява. При последващото забиване намиращата се в зъбите почва се изтласква на малки парчета с цилиндрична форма и пада в тревата. Желателно е извадените парченца почва да се съберат и след като изсъхнат, да се раздробят равномерно и пръстта да се разпръсне обратно върху тревната площ. Обичайно се правят около 100 дупки на площ 1 m².

Друга, също важна операция, която често се подценява, е редовното почистване на тревата от образувалия се по повърхността на почвата тънък слой от изсъхнали стъбла и листа, които се вплитат между здравите и жизнени стъбла. С течение на времето този слой се уплътнява и въпреки обилното поливане и подхранване с торове тревата започва да расте все по-слабо и да линее. Причината за това е, че корените на тревата започват да се развиват в хоризонтална посока, съвсем близо до повърхността на почвата, където лесно могат да заболеят. За ограничаване на този процес е необходимо: киселинният фактор на почвата да се поддържа в границите pH 5,5–5,6; да се намали подхранването със съдържащи азот торове; да се засяват само качествени и подходящи за съответното им местоположение сортове треви.

Механичното отстраняване на образувалия се слой се извършва със специално гребло с остри и същевременно тънки, извити напред зъби. За големи площи се използват машини, чийто работен инструмент на практика представлява ротационно гребло с оформени по подобен начин зъби. При изтегляне на греблото зъбите му разрязват повърхността на почвата и събират изсъхналите стъбла и листа, почти без да повреждат корените. Разстоянието между зъбите на греблото трябва да бъде 20–30 mm, а дълбочината на врязване в почвата – 4–15 mm. Преди извършване на тази операция тревата трябва да бъде ниско окосена. Такова почистване се прави един път в годината – напролет.

Същата операция се извършва и при необходимост от сгъстяване на тревата на места, където тя е оредяла. Мястото се обработва с греблото, при което в почвата се отварят бразди, в които се засяват новите семена.

Напояване
Вярно е, че повечето видови треви са сравнително устойчиви на засушаване. За да бъде обаче тревното покритие винаги свежо и зелено, тревата трябва равномерно и често да се полива. В противен случай тя първоначално загубва свежия си зелен цвят и придобива синкаво оцветяване, а повърхността на листенцата става матова. Те започват да се увиват спираловидно, а при настъпване с крак тревата престава да се вдига бързо. Това са симптоми, които показват, че трябва незабавно да се пристъпи към обилно, дълбоко проникващо напояване при норма 20–25 l/m². За предпочитане е по-рядкото, но по-обилно напояване, така че водата да достигне на дълбочина поне 20 cm. Ако то е недостатъчно, корените на тревата, вместо на дълбочина се „изхитряват“ да се развиват в хоризонтална посока, където намират повече влага. Така образувалата се плитка коренова система е застрашена, защото при временно засушаване бързо ще загине.

За поливане на по-големи площи се използват най-различни системи на автоматични водоразпръскващи устройства. Всички те работят под действие на водното налягане. Разпръсквачите за напояване на кръгообразна по форма площ са подходящи за 50–150 m². Друг вид са разпръсквачите, предназначени за напояване на терени с правоъгълна форма и широчина до около 12 m. Широчината на оросявания сектор може да се регулира. Много удобни са и специалните дъждовални маркучи с множество фини отвори. Те пропускат съвсем фини струйки вода, които нежно оросяват площта на около 4 m от двете страни на маркуча.

За по-големи площи най-често се използват т.нар. импулсни разпръсквачи, които на тласъци изхвърлят мощна водна струя на далечно разстояние. Освен за поливане в пълен кръг те може да бъдат регулирани за напояване и на сегмент от кръга с точно зададена форма и големина. Водната струя се управлява така, че равномерно да напоява не само отдалечените части на терена, но и в близост до разпръсквача. Един имулсен разпръсквач напоява от 75 до 475 m² площ.
За да стигне водата до разпръсквачите, са необходими градински маркучи, чието разнообразие също е много голямо. Най-общо казано, те се различават по диаметър и качество, а оттук и по цена. Маркучите са многослойни, с армираща оплетка. По-добрите, но съответно по-скъпи, са произведени по технология, която в много голяма степен предотвратява възможността да се пречупват при по-рязко преместване. Свързването помежду им, към водопроводния кран или към разпръскващите уреди става с помощта на специални накрайници.

Косене
Вече стана дума, че след напояването второто по важност условие за добър тревен килим е редовното косене. Това е задължителна операция, която обаче се извършва с различна честота в зависимост от интензивността на растежа на тревата – най-често в периода май-юли. Златното правило за случая гласи, че се коси, когато височината на избуялата трева е надхвърлила с около половината поддържаната височина, т.е. при желана постоянна височина 40 mm моментът за косене настъпва, когато тревата достигне 60 mm. При това се реже на около 1/3 от височината й. Височината на тревата и оттук честотата на косене силно зависят от предназначението и употребата на тревната площ. В градини и паркове, където има интензивно движение и играят деца, е желателно да се коси веднъж до два пъти седмично. При тревни площи в цветни градини, в които се гази по-рядко, може да се ограничи до 1–3 пъти годишно. Височината на косене зависи както от режима на използване на тревната площ, така и от вида на тревата и обикновено е посочен на кутията със семена. Най-общо казано, декоративни и за спортни цели треви се косят на височина 10–20 mm, площите за игра и обща употреба – на 30–40 mm, а парковите площи и разположените на сянка на 50–60 mm. Тревните участъци, включени в обща градина, в които рядко се стъпва, се оставят да израстат до височина 60–80 cm.

Съществуват различни косачки, задвижвани с бензинов двигател или електричество. Има и модели, които се задвижват със собствен източник на енергия – слънчева батерия, други пък използват въздушна възглавница. Изборът на косачка зависи от големината и профила на тревната площ и от близостта на електрическо захранване. За площи около 200 m² е достатъчна косачка с широчина на косене 32 cm, за площи до 500 m² – 40 cm, а за площи до около 1000 m² – 46–52 cm. Силата на тези машини е в качественото и бързо косене на големи тревни площи. Когато обаче трябва да се коси трева около камъни или зидове, около бордюри и други твърди предмети, косачките са безсилни, защото ножовете им са застрашени от повреда и дори счупване. За такива места се използват ръчни и електрически ножици.

Самостоятелна група машини за косене на трева са тримерите. Те се задвижват най-често с електричество и по-рядко с бензинов двигател. Леки и подвижни, те са пригодени за косене на малки участъци с площ до около 100–150 m² с разнообразен терен, включително около дървета, храсти, големи декоративни камъни, бордюри, зидове и т.н. С тях може да се коси и под прав ъгъл спрямо терена. Режещият инструмент са въртящите се с висока скорост краища на найлонова корда с дебелина 1,4–1,6 mm, разположена в макара. При удар в твърд предмет кордата може да се скъса, което обаче не е беда, защото от макарата се издърпва ново парче и косенето продължава. Щом кордата се изразходва, макарата се подменя с нова.

Височината на рязане се определя от височината на предпазителя на машината. Машината се държи с две ръце, а малкото й тегло (1,5–3,2 kg) позволява държането й и с една ръка. Ивицата на косене най-често е широка около 25–30 cm.

Copyright © 2012 | All Rights Reserved | Община Хасково | Created by Blue Art