A+ A A-

История


Седемхилядолетна история


Най-старите поселения на територията на Хасково и неговите околности датират още от новокаменната епоха (около V хил.пр.н.е.). Благоприятното географско разположение и условия за живот способстват за ранното им и непрекъснато развитие. Намерените каменни оръдия на труда, десетките идоли и амулети, нанизи от огърлици, различни глинени изделия и др. от VІ до ІІІ хил. пр. Хр. са пряко доказателство за живота тук на различни племена.
Древнотракийският период в историята на Хасково и неговия район от І хил. пр. Хр. до ІV в. след Хр. се характеризира с непрестанното развитие, а многобройните археологически находки говорят, че тук живее тракийското племе асти. Вероятно районът е бил земеделски със силно развитие на лозарството. За това говорят откритите оръдия на труда от онова време, многобройните шарапани, запазени из целия район и досега, както и по-късните тракийки светилища, посветени  на Дионис. И разкопките на крепостта “Хисаря” доказват съществуването на активен стопански живот и висока материална култура. Намерените сребърни и златни находки от могилните погребения в района, монетите на гръцките градове-полиси, многобройната керамика, дават представа както за състоянието на тракийското производство, така и за връзките с Егейския свят.


Късна античност и Средновековие


От средата на VІ в. по долината на река Марица започват своите набези към Тракия и Беломорското крайбрежие славянски отряди. Скоро след това нахлуват и прабългарите. От последната четвърт на VІ в. и началото на VІІ в. се наблюдава процес на масова славянска колонизация във вътрешността на Тракия. Важен момент от историята на Хасково е заселването от славяните на квартал “Хисаря” към края на VІІІ в.
В пределите на българската държава Хасковският край влиза в самото начало на ІХ в. Изграденото средновековно селище в местността “Хисаря” заема средищно място в системата от крепости в района, които играят определена роля в отстояването границите на новата българска държава. По времето на Симеон Велики значението на селището нараства и се налага издигането на втора крепостна стена. Така селището се оформя с външен и вътрешен град, по подобие на другите градове на средновековна България.
В края на Х и началото на ХІ в. Хасковската крепост – свидетел на множество битки и кървави сражения се намира в упадък. Тя е една от онези твърдини, които първи изпитат ударите на възродилата се през царуването на византийския император Василий ІІ Българоубиец византийска експанзия. След покоряването на България от Византия, още в края на Х в., условията за развитието на града се променят. Селището изгубва не само своя търговски и занаятчийски, но и своя военен характер. То добива по-скоро аграрен облик. Населението се измества от другата страна на реката. Там го заварват по-късно османските завоеватели.
Едно от най-забележителните събития в българската история от времето на Втората българска държава през ХІІІ в., свързано с Хасково и района му е прочутата Клокотнишка битка от 1230 г. Тогава войските на легендарния владетел и български цар Иван Асен ІІ разбиват многобройната войска на византийския деспот Теодор Комнин.
От ХІІ до края на ХІV в. старата крепост в местността Хисаря и стария град са превърнати в некропол. Богатите находки в него са доказателство, че в този период средновековното хасковско селище отново се оживява.


Османско владичество


Хасковският край е от онези български покрайнини на юг от Балкана, които първи изпитват ужаса на разорителните нашествия на османлиите през 30–40-те години на ХVІ в. С превземането на Одрин през 1369 г. и особено след битката при Черномен през 1371 г. османците здраво укрепват своите позиции в Източна и Северна Тракия. За българското население от Хасковския край настава най-тежкото време. В стремежа си за запазване на българската воля и дух зачестяват дръзките набези на хайдушките дружини, раждат се легендите за славни хайдути като Ангел войвода, Кралю войвода и др.
По своето местоположение и природни условия средновековно Хасково допада на завоевателите. Една голяма част от тях се заселва тук трайно. Хасково и районът му са включени административно в Чирменския санджак. Българското средновековно селище започва да се разраства на север от местността “Ямача”, слиза в равнината и постепенно заема през годините местата от двата бряга на реката, около днешната градска градина и кварталите около много по-късно построените църкви “Св. Богородица” и “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Другата част, с мюсюлманското население, се обособява около днешния център на града, където се намира и първата построена на Балканите през 1395 г. Меджид джамия.
Османските завоеватели обявяват средновековното хасковско селище Марса за хас, откъдето постепенно се формира и името, което градът носи и до днес. Хасовете са крупни феодални владения, които са раздавани като владения на османската управляваща върхушка. Според сведение от 1526 г. Хасково е четвъртият по доходност хас от седемте града на Чирменския санджак. Постепенно в града приижда население от околните села и Родопите и се формират нови български махали. Наред с отглеждането на редица селскостопански култури, се развива и занаятчийството. Възниква необходимостта от градско тържище. През 1513 г. пазарът в Хасково е напълно оформен и е включен в рамките на имперските закони. През следващите столетия пазарът на Хасково се разраства и става стимулиращ фактор за развитието на пазара в с. Узунджово, който се превръща в един от най-големите панаири на империята.


Възраждане


През първата половина на ХІХ в. в съответствие с нарастващата стопанска и социална тежест на Хасково в живота на Европейска Турция, градът се утвърждава като средище на търговско-занаятчийска дейност. Под влияние на широкия пазар се развиват много занаяти: кожарството, праматарството, златарството, коюмджийството, обущарството, абаджийството, кюркчийството, дюлгерството, симитчийството, бахчеванджийството, бакърджийството, мутафчийството и др. Наред с развитието на занаятите се наблюдава и засилена търговска дейност. За подема й освен Узунджовският панаир спомагат и построеното в края на ХVІІІ в. с калдъръм шосе, и водния път по река Марица, по който в пристанището Енос пристигат стоки и от Хасково. Укрепват старите връзки на хасковските търговци с Пловдив и Одрин. Търговията на Хасково през Възраждането е от голямо значение за социално-икономическото развитие на града и той се издига като важно звено и неделима част от българското национално стопанство. Оформят се цели занаятчийски и търговски улици, където се настаняват над 200 работилници и търговски кантори. Занаятчиите, обединени в еснафи, се изявяват като ръководители на обществения и просветен живот.
Това замогване води до подем във всички сфери. Онзи духовен пламък в нашата история, наречен Възраждане, закипява и в Хасково. През 1857 г. Хасково се открива телеграфна и пощенска станция. Подобрява се водоснабдяването. Строят се нови обществени и църковни сгради. През 1837 г. е построена църквата “Св. Богородица”, през 1861 г. църквата “Свети свети Архангели Михаил и Гавраил”, през 1865 г. “Св. св. Кирил и Методий”, училища и улици. Започват да се строят големи къщи във възрожденски стил - израз на имотното замогване на редица хасковски фамилии, но и на чувството на хасковци за хармония и красота.


Освобождение


Обявената Руско-турска война през 1877-78 г. извиква радост у българите в града, но и голяма трагедия. Те са на пътя не само на освободителната армия, но и на отстъпващата. Османските пълчища потапят в кръв много хасковски села, изтъкнатите родолюбци от града и района са избити или заточени. Почти цялото мюсюлманско население напуска града.
Освобождението на града от руската армия става на 19 януари 1878 г. Частите на ген. Гурко и на ген. Скобелев-син оцелелите хасковци посрещат изключително възторжено. Камбаните на “Света Богородица” бият. По пътя за с. Клокотница тръгват българи с хляб и сол, начело със свещениците с хоругви и икони, за да посрещнат частите на ген. Гурко. “Българите идваха към всеки, протягаха ръце и прегръщаха нашите войници, за да ги целуват – пише в дневника си руски офицер. Навсякъде се чуваше добре дошли. Влизането в града беше най-тържествено. Чувствуваше се, че не напразно сме дошли от толкова далече и че сме извършили добро дело. Българите тук са някак особени. Те са необикновено живи, деятелни, по-различни откъдето и да било другаде.” На другата сутрин, те посрещат и частите на ген. Скобелев-син. А като са на пътя оттук минават и ген. Скобелев-баща, после и ген. Карцов, и легендарния ген. Гурко. Хасковци го настаняват в красива възрожденска къща на днешната ул. Ген. Гурко”. Реставрирана, тя е символ на признателността на хасковци към освободителите.


Нова история


След Освобождението, Берлинският договор разпокъсва България. Хасково и района му са включени в границите на Източна Румелия. От пролетта на 1879 г. руските власти предават управлението на града в ръцете на българската администрация. Извършва се един небивал по своите размери аграрен преврат. По свой път тръгва земеделието, един от основните отрасли на стопанството в района. Бързото пропадане на занаятите след Освобождението създава благоприятни условия за развитието на фабричната индустрия в града. Изграждат се първите индустриални предприятия, установяват се нови търговски отношения и пазари. Най-голям дял в индустрията на града по размера на вложения капитал, по броя на заетите работници и по годишно производство заема тютюневият отрасъл. През 1900 г. града има 15 000 жители, които живеят в 3 215 домакинства.
Настъпилата в средата на 20-те години стабилизация в страната, дава възможност за благоприятно развитие на града. Съживяват се търговията, селското стопанство, индустрията. В района на Хасково се увеличава площта, засята с тютюн, слънчоглед и памук. Започва и модернизация на селското стопанство. Построяват се нови предприятия, свързани с хранителната и тютюневата промишлености.
Икономическото оживление в страната след 1935 г. помага да се реши един от най-сериозните проблеми на града – водоснабдяването. От началото на 20-те години започва и постепенното електрифициране на града. Изграждат се и се поддържат улици, пътища, мостове, канализацията и водоснабдяването, коригира се коритото на реката, изгражда се градската градина, площади, озеленяването на града върви активно. През тези години е изградена кланицата, халите, общинският дом, съдебната палата, театъра, десетки тютюневи складове, училища, болница и др.
Политическите и стопански промени в страната след 9 септември 1944 г. и края на Втората световна война променят изцяло стопанското развитие. С извършването на национализацията на всички стопански предприятия, тяхната икономическа политика вече се организира от държавата. Като основна задача се определя възстановяването и развитието на народното стопанство, създаването на необходимите предпоставки за неговото индустриализиране и механизиране. В селското стопанство се пристъпва към колективизация на земята и създаване на машинно-тракторни станции. Едно от най-крупните предприятия на преработващата промишленост в Хасково е ДП “Тютюнева промишленост”, което обединява съществуващите 50 тютюневи склада в целия Хасковски окръг. Значително окрупняване е извършено и в текстилното производство. Един от центровете на коприненото производство става завод “Свила”, а на памукопреработвателната промишленост – “Жеко Димитров”. През 60-те и 70-те години в резултат на усилената индустриализация, в Хасково са създадени едри промишлени предприятия като машиностроителните заводи “Млада гвардия” и “Христо Смирненски”, Завода за химическо машиностроене, цигарена фабрика “Тракия”, завод за шивашки услуги “Мир” и др. Индустриализацията на града е свързана с неговото увеличаване, с развитието на градското строителство и благоустрояване. Започват да се създават нови квартали и улици, зелени площи, училища, поликлиники, хлебозавод, културни институти, магазини и др. В резултат на промените от 1989 г. много от старите машиностроителни заводи са преминали към ново, модерно технологично производство, други са прекратили своето съществуване. Създадени са нови предприятия и обединения, които със своето производство завладяват не само местния, но и световния пазар.
Днес Хасково е модерно благоустроен град с нова инфраструктура и съвременен облик. Черпейки от дълбоките се исторически корени и красиви български традиции, Хасково е гордо стъпило на хилядолетния път. С лице, обърнато към Европа и със самочувствие и оптимизъм, устремени към бъдещето.

Copyright © 2012 | All Rights Reserved | Община Хасково | Created by Blue Art