A+ A A-

Общински план за развитие 2007-2013

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Увод

II. Анализ на икономическото и социалното развитие на общината

1. Оценка на природните потенциали и фактори за развитие                          

1.1. Геостратегическо положение

1.2. Географски дадености

1.2.1. Релеф и полезни изкопаеми

1.2.2. Климатични условия и водни ресурси

1.2.3. Биологично разнообразие

1.2.4. Поземлени ресурси

1.2.5. Културно-историческо наследство

SWOT – анализ на геостратегическото положение, природните ресурси и културно-историческото наследство

2. Стопански сектор                                                                                                       

2.1. Малък и среден бизнес                                                                                         

2.2. Промишленост

2.3. Иновации

2.4. Селско стопанство                                                                                     

2.4.1.   Земеделска характеристика                                                                           

2.4.2.   Мелиорации

2.4.3.   Растениевъдство                                                                                   

2.4.4.   Животновъдство                                                                                    

2.5. Горско стопанство

2.6. Туризъм                                                                                                                     

2.7. Бизнес информационни системи

2.8. Банково обслужване

2.9. Услуги

2.10. Общински бюджет                                                                                    

SWOT – анализ на стопанския сектор                                                                      

3. Човешки ресурси                                                                                                       

3.1. Население и демографски процеси                                                                 

3.2. Заетост                                                                                                          

3.3. Безработица                                                                                                

3.4. Обучение на възрастни                                                                            

3.5. Култура

3.5.1. Културни институции

3.5.2. Културни събития

3.6. Спорт                                                                                                  

SWOT – анализ на условията за развитие на човешките ресурси                                                                  

4. Развитие на инфраструктурата и опазване на околната среда                               

4.1. Общинска пътна мрежа                                                                                        

4.2. Комуникации                                                                                    

4.3. Енергоснабдяване                                                                                     

4.4. Водостопанска инфраструктура                                                             

4.5. Замърсяване на околната среда                                                            

4.6. Жилища                                                                                                                    

4.7. Социална инфраструктура                                                                      

4.7.1. Здравеопазване                                                                                      

4.7.2. Образование                                                                                                        

SWOT – анализ на инфраструктурата и околната среда                                    

III. Стратегическа част                                                                                    

Визия                                                                                                                     

Приоритетни насоки за развитие                                                                  

Мерки                                                                                                                    

IV. Индикативна финансова таблица                                                                   

V. Ред и начин за осигуряване на информация и публичност на плана

1. Създаване на институционалните връзки по реализацията на общинския план за развитие                                                                                                                           

2. Изграждане на капацитет за абсорбиране на промяната                              

3. Провеждане на мониторинг                                                                        

Приложения:                                                                                                                 

1. Индикативна финансова таблица                                                            

2. Програма за реализация на план за развитие на община Хасково за 2007 г.

3. Приоритети на структурните фондове на ЕС за 2007 – 2013 г.                    

4. Инвестиционни фондове, опериращи в България                                          

5. Основни показатели за мониторинг на Общинския план за развитие       

I. УВОД

Общинският план за развитие (ОПР) 2007-2013 г. е в основата на плановия и програмния процес, естествено продължение на Общинската стратегия за развитие за периода 2000-2006 г. Той е основно средство за социално-икономическата политика на общината. Подготвянето и осъществяването на плана характеризира важен местен цикъл на публична политика, който е съчетан от една страна с циклите на областната, регионалната и националната политика, а от друга – със следващия програмен период на ЕС.

Планът за развитие на община Хасково е разработен на основание изискванията на Закона за регионалното развитие на Република България (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 20.02.2004 г), Наредбата по чл.19 и Методическите указания на МРРБ. Основанията за неговото изготвяне е законовото изискване за привеждане в едногодишен срок на Общинските планове за развитие в съответствие с новите изисквания (Параграф 2, ал.4 на ЗРР).

Общинският план за развитие е нов за нашето общество инструмент за управление, който е носител на следните основни характеристики :

  1. Участниците в неговото изготвяне са широк кръг от специалисти и граждани, чиито виждания, изисквания, права и представи за качеството на техния живот намират отражение в него, така че решенията и предвижданията да са резултат от широк обществен консенсус.
  2. Планът е с много широк спектър на обхватност – широкият кръг от проблеми, които третира, общата рамка, която приема за решаването им и дългия „времеви хоризонт” за реализирането на предвидените мероприятия.
  3. Предвижданията на ОПР не следва да се приемат като „твърди и категорични”, а като един отворен, общ „сценарии” за прогнозираните от днешна гледна точка на най-добри насоки за развитие, които във времето подлежат на корекции, уточнения и промени, съобразени с общата динамика, в условията на гражданско общество и членство в Европейския съюз.

Тези три основни характеристики на ОПР го превръщат в динамичен инструмент за управление, в ръцете на действащата институция - Общинска администрация Хасково, която постоянно да следи, както външните за общината въздействия, така и процесите, протичащи вътре в нея, да анализира комплексно тези въздействия, да моделира и предлага избор на поведение, в рамките на приетата обща визия за развитие, за реализиране на избраните приоритети и цели, чрез динамични мерки в условията на устойчиво развитие. Така Община Хасково чрез разумно оползотворяване на своите ресурси, включително и с помощта на структурните фондове от ЕС да се променя положително и да расте в социално-икономически план.

В този смисъл Общинският план за развитие следва да се разглежда не като окончателен, завършен формален акт, а като процес, който се развива във времето, отразява и адаптира предвижданията към настъпващите промени. Той е стратегическо планиране, което извежда обща визия и приоритети за развитието на общината, резултат от задълбочени аналитични проучвания и предварителни познания, следвайки цикъла:

  • Определяне на заинтересованите страни,
  • Проучване и инвентаризация на наличните ресурси в общината,
  • Анализ и обобщение на събраните данни,
  • Оценка на ресурсите посредством SWOT-анализ,
  • Формулиране на визия, цели и приоритети,
  • Публично обсъждане и приемането на визията и приоритетите,
  • Представяне на проекта за ОПР пред Общинския съвет за утвърждаване чрез решение, след което ще се разработят:
    • Индикативна финансова таблица към ОПР,
    • Програми за реализация по периоди,
    • Мониторинг - система от индикатори за наблюдение на изпълнението и оценка на въздействието на включените проекти.

При разработването на ОПР са спазвани принципите на:

- партньорство, публичност и прозрачност при планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката;

- концентрация на ресурсите за постигане на целите на местното развитие;

- допълване на финансирането от национални публични източници при съвместно финансиране с други източници;

- междуведомствена координация на дейността на компетентните органи;

- съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на национално и регионално равнище.

Настоящата разработка представлява предварителен проект на Общинския план за развитие на община Хасково и подлежи на обществено обсъждане и разглеждане в комисиите на Общинския съвет. След отразяване на препоръките, допълненията и забележките, той ще бъде допълнен, корегиран и представен от кмета на общината в окончателен вид за приемане от Общински съвет Хасково. След неговото приемане кметът на общината ръководи, организира и контролира изпълнението на плана.

Община Хасково

Община Хасково е разположена в централната част на Южна България, между Родопите и Стара планина. Регионът се отличава с благоприятен климат, удобен транспорт и е естествен център на културен живот. Общината заема ключово място в област Хасково, тъй като през нея минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа и Близкия Изток. Градът е кръстопът на 4 международни транспортни коридора.

Населението на община Хасково към 2003 г. наброява 98401 души, което представлява 36,43 % от населението на областта. Територията на общината от 739 кв.км е втора по големина в областта. Тя е организирана в 37 населени места: 1 град и 36 села. Гъстотата на населението в общината е най-високата в областта и почти двойно над средната за страната - 133,6 души на кв.км.

Град Хасково е утвърден общински и областен административен център. Той е важен икономически център в Южен централен район за планиране и опорен център на областта. На територията му с най-високи показатели се развиват преработващата промишленост, търговията и услугите. Преработващата промишленост е многоотраслова: машиностроене за хранително-вкусовата и млекопреработващата промишленост; производство на кафе машини, отоплителни и битови уреди; металообработване; мебелна промишленост; лека промишленост: текстилна, конфекционна, обувна и хранително – вкусова.

Важно място в стопанската структура на района заема селското стопанство. Съществуват благоприятни възможности за отглеждането на пшеница, сусам, царевица и особено на памук и тютюн - едни от най-качествените у нас. Застъпени са лозарството и зеленчукопроизводството.

В община Хасково заетите лица през 2003 г. са 24383, като с всяка изминала година се повишава техният брой. Основната заетост на жителите е предимно в преработващата промишленост (43%), търговията и услугите (22%). Средната работна заплата през същата година е 2740 лв./ч., което е под средното ниво за страната и поставя общината на четвърто място в областта.

Тенденциите в развитието на пазара на труда в общината са благоприятни. Безработицата се характеризира с близки до средните стойности за страната и е една от най-ниските в област Хасково. Средномесечният темп, характеризиращ динамиката на безработицата, е отрицателен.

Община Хасково се характеризира с най-благоприятната образователна и възрастова структура на населението в областта. Тук възможностите за намиране на работа, получаване на образование и условията на живот са по-добри в сравнение с останалите населени места в областта, което я прави привлекателно място за инвестиции, работа и почивка.

ВИЗИЯ

Община Хасково – административен, икономически и културен център на региона с развита съвременна техническа и социална инфраструктура, високо качество на живот на жителите и съхранена околна среда.

Чрез визията си общината е очертала ясна картина на очакваното бъдеще за период от 7 години. Постигането й предполага огромни усилия за мобилизиране на всички собствени и привличане на външни ресурси. Това изисква подреденост в действията и следване на подходящ план.

Приоритетните насоки за развитие на община Хасково са базирани на визията за местно развитие и на анализа на социално-икономическите фактори. Приоритетите са съобразени с Националната стратегия за регионално развитие, Регионалния план за развитие и Областната стратегия за развитие.

Реализацията на визията е невъзможна без конкретизация на приоритетите за развитие на общината, цели към тези приоритетни насоки за развитие, мерки към всяка от целите и накрая, конкретни проекти или проектни идеи за прилагане на всяка от мерките.

Основните приоритети на плана за развитие на община Хасково са следните:

  • Подобряване качеството на живот чрез изграждане и обновяване на техническата инфраструктура и социалната среда;
  • Повишаване инвестиционната привлекателност на общината, развитие на благоприятна икономическа среда и конкурентноспособна икономика;
  • Укрепване на институционалния капацитет на местно ниво за обслужване на гражданите и посрещане изискванията на ЕС;
  • Опазване на околната среда;
  • Развитие на модерно селско стопанство.

Независимо от факта, че планът за развитие е продукт на съвместните усилия на експерти и общинска администрация, отговорността и задължението за неговата реализация е на общинския съвет, кмета и администрацията. Това поставя високи изисквания пред общинското ръководство от една страна, а от друга изисква прилагането на различни механизми за партньорство с всички заинтересовани лица. В това отношение местната власт има интерес и потребност от многостранни контакти при реализацията на разнообразните по своя характер намерения и конкретни инициативи.

II. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА

1. Оценка на природните потенциали и фактори за развитие

 

2.

2.1. Геостратегическо положение

Община Хасково е разположена в централната част на Южна България, между Родопите и Стара планина. Нейната територия се простира на 739.8 кв.км, което представлява 13% от територията на областта. Тя обхваща 37 населени места, 1 град и 36 села.

Град Хасково е утвърден общински и областен административен център. Орган на местно самоуправление в община Хасково е Общинският съвет в състав от 41 съветници и Кмета на Общината. Ръководството на общината се осъществява от: кмет, председател на Общински съвет, 4 заместник кмета и секретар. Административното обслужване в населените места се подпомага от 19 кметове на кметства и 16 кметски наместници.

Географското положение на община Хасково е изключително благоприятно и ключово. Тя е транспортен кръстопът между Европа, Близкия и Средния изток, което е добра предпоставка за международен търговски и културен обмен. През територията й минават основните автобусни и железопътни връзки между входно-изходните гранични пунктове на България, коeто обуславя до голяма степен успешната търговия с Република Гърция и Република Турция.

Най-близките гранични пунктове до община Хасково са:

  • Капитан Андреево - намиращ се на 84 км. югоизточно /между Република България и Република Турция/;
  • Капитан Петко войвода - намиращ се на 77 км /между Република България и Република Гърция/.

Общината граничи:

  • на север - с община Димитровград;
  • на запад - с общините Харманли и Симеоновград;
  • на изток – с община Минерални бани;
  • на юг – с общините Стамболово и Кърджали.

Tаблица 1: Разстояния до стратегически точки

Стратегическа точка

Разстояние

Българо-Гръцка граница

77 км.

Българо-Турска граница

84 км.

Черно море

243 км.

гр. София

234 км.

Магистрала София - Пловдив - Хасково - Свиленград – Истанбул /Турция/

3 км.

летище Узунджово

7 км.

Освен изгодното транспортно-географско положение, община Хасково се отличава и с изключително благоприятното си природно-географско и икономогеографско положение, което оказва влияние върху икономическото развитие на територията. В геополитически план община Хасково изпълнява ролята на външна граница на Европейския съюз с южната ни съседка Турция и Близкия Изток, граница между две култури, които от векове живеят заедно и намират общи пътища за развитието си. Геополитическото положение оказва влияние върху целия социално-икономически живот. То оказва благоприятно влияние върху развитието на транспортната и съобщителна инфраструктура и в бъдеще ще се засили чрез изграждане на трансконтиненталната инфраструктура и прокарването на трансконтиненталните коридори. Предстоящото изграждане на автомагистрала “Марица” ще се отрази съществено-благопрятно не само от гледна точка на повишаване на транспортабилитета на територията, но и с възможностите за развитие на спомагателни производства по време на самия строеж.

2.2 Географски дадености

С географската диференциация на своите елементи: релеф, минерално-суровинни, климатични, водни, горски и поземлени ресурси, природната среда е оказала съществено влияние върху социално-икономическото развитие на общината и териториалната организация на промишленото и селскостопанско производство, върху гъстотата на транспортната мрежа, обема и конфигурацията на товаропотоците. Със своята лимитираща функция природо-ресурсният потенциал на община Хасково е предопределил отрасловата специализация на промишленото и селскостопанското производство и в социален аспект се е отразил върху териториалното разпределение на човешките ресурси и качеството на живота.

1.2.1 Релеф и полезни изкопаеми

Релефът в община Хасково е твърде разнообразен. На юг територията й е заета от ниските разклонения на Източните Родопи. Големи пространства от тези полупланински области са покрити с бедни скелетни почви и са обезлесени. Изградени от неустойчиви седиментни и вулканични скали, те се характеризират с интензивно протичащи ерозионни процеси. Орографските условия, съчетани с характерните за тях почви, предопределят твърде бедния видов състав на селскостопанските култури – главно тютюн.

Специфичният характер на релефа в отделните части и неговото съчетание с другите компоненти на природната среда оказват силно влияние върху мащабите на развитие и насоките за формирането на отрасловата и териториалната структура на стопанството, неговата производствена специализация и комплексното му развитие.

На територията на община Хасково няма разкрити полезни изкопаеми.

1.2.2 Климатични условия и водни ресурси

Климатичните условия и водните ресурси с многоцелевото си предназначение са много важна предпоставка за осъществяване на стопанската дейност в общината. Със специфичната териториална проява на своите основни елементи – температура и валежи, климатът оказва най-съществено въздействие при отглеждането и териториалното разпределение на селскостопанските култури.

Климатът в общината е умерено-континентален, със силно подчертано средиземноморско влияние. То се изразява предимно с по-високи средни годишни температури и по-чувствително преместване на главните валежни минимуми и максимуми. Абсолютната стойност на максималните температури се оценява като една от най-благоприятните за страната. Средната годишна температура на въздуха в равнинните и низинните участъци варира от 12.2о С до 12.8о С, а за Източните Родопи - от 12.6о С до 13.5о С.

Топлинният потенциал на района с неговата териториална диференциация дава отражение върху видовата структура на отглежданите култури, между които има и силно топлолюбиви – памук, тютюн, грозде и др.

Средногодишната сума на валежите е 400 мм на кв.м. Главният валежен максимум е през декември – 11-13% от валежите. Главният валежен минимум е през летните месеци - от юни до август, което е показателен факт, че през вегетационния период на растенията се наблюдават значителни и продължителни засушавания. Сезонното и териториалното разпределение на валежите, съпоставено с изискванията на отделните селскостопански култури, индикира необходимостта от повсеместно изкуствено напояване в равнинните части на общината.

Климатът като цяло благоприятства за развитието на различни стопански отрасли – строителство, транспорт и др. В съчетание с другите природни условия и ресурси климатът оказва съществено влияние върху селскостопанската специализация и профилираност на отделните части на община Хасково. Равнинните североизточни части са специализирани в отглеждането на зеленчуци (домати, пипер), плодове (ябълки, круши, грозде), технически култури (памук, слънчоглед, захарно цвекло, тютюн), а южните части – в отглеждането на тютюн. Съществуват изключително благоприятни почвено-климатични условия за създаването на лозови масиви, като потенциал за развитие на лозарството и винопроизводството.

Почвеното плодородие е изключително богато и е представено от всички характерни за зоната почвени видове: смолници, алувиално-ливадни и делувиални почви и канелени горски почви.

1.2.3. Биологично разнообразие

Естествената растителност е представена от дървесните видове благун, зимен дъб, цер, клен, мъждрян, габър, ясен. От храстовите растения се срещат най-често драка, келяв габър, глог, шипка, къпини. От създадените по изкуствен начин култури най-разпространени са черният бор, акацията, орехът. По-рядко се използват кедър, дъб, шестили, бреза и др.

На територията на община Хасково има обявени общо 4 Защитени природни територии на площ от 125 ха. Природните забележителности опазват главно територии с уникален ландшафт – месторастене на редки и защитени растителни видове.

Защитените растителни и животински видове на територията на община Хасково, които са включени в приложение 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие, са общо 178 броя животни от 24 разреда и 18 вида растения. Сред животинските видове са: видра, малък корморан, бяла чапла, щъркел, лебед, ястреб, бухал, кълвач, синигер, гарван и други. Редките растителните видове включват: коленчато диво жито, тракийски равнец, игликова айважива, румелийско подрумиче, тракийски магарешки бодил и други.

Таблица 2: Списък на защитените природни територии в община Хасково

Статут и име на защитената територия

Последна заповед на МОСВ за обявяване

Землище

Площ /ха/

Фонд

Стопанисвано от

ПЗ "Паламудче"

№ 656/13.09.1979

с. Узунджово

29,5

ДГФ

ДЛ-Хасково

ПЗ "Находище на снежно кокиче"

№ 763/14.08.1981

с. Гарваново

10,4

ДГФ

ДЛ-Хасково

ПЗ "Боаза" /Пролома/

№ 3796/11.10.1966

с. Гарваново

0,3

ССФ

общ. Хасково, общ. Минерални бани

ЗМ “Злато поле”

№ РД-476/11.07.2001

с. Нова надежда,

с. Злато поле,

с. Райново

84,8

ССФ

общ. Хасково, общ. Димитровград

1.2.4. Поземлени ресурси

Община Хасково има територия 739 796 дка, което й отрежда второ място по големина след община Ивайловград. Характерът на релефа е дал отпечатък върху структурата на поземлените ресурси. От общата площ на общината с най-висок относителен дял е обработваемата земеделска площ - 50% /таблица 3/. Горският фонд в община Хасково заема площ от 165 789 дка или 22 % от територията.

Таблица 3: Структура на поземлените ресурси в община Хасково към 31.12. 2000г. 

Видове територия

Територия по вид, дка

Относителен дял, %

Общо

739796

100

1. Общо земеделска

471476

64

- в т.ч.обработваема

367979

50

- от нея поливна

166918

23

2. Горска

165789

22

3. Населени места и други урбанизирани територии

48561

7

4. Водни течения и водни площи

21122

3

5. За добив на полезни изкопаеми

25207

3

6. За транспорт и инфраструктура

7641

1

Поземлените ресурси на община Хасково заемат 13% от територията на областта (таблица 4). С най-голяма тежест в структурата на поземлените ресурси на област Хасково са: поливната земеделска земя – 38%, урбанизираните територии – 23% и територията за транспорт и инфраструктура – 22%.

Таблица 4: Структура на поземлените ресурси в община Хасково през 2000 г. съотнесена към структурата на поземлените ресурси на Област Хасково

Видове територия

Община Хасково

Област Хасково

Съотношение, %

Общо /дка/

739796

5533292

13

1. Общо земеделска

471476

3166258

15

- в т.ч. обработваема

367979

2370063

16

- от нея поливна

166918

443253

38

2. Горска

165789

1867421

9

3. Населени места и други урбанизирани територии

48561

215644

23

4. Водни течения и водни площи

21122

120690

18

5. За добив на полезни изкопаеми

25207

129112

20

6. За транспорт и инфраструктура

7641

34167

22

1.2.5. Културно-историческо наследство

С най-голяма историческа стойност за община Хасково са следните паметници на културата, исторически местности и забележителности:

АНТИЧНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ

  • Средновековна крепост с. Динево, м. “Калето”
  • Средновековна крепост (Асенова крепост) с.Клокотница
  • Средновековна крепост с. Козлец, м. “Големият Хисар”
  • Средновековна крепост с. Конуш, м. “Малкият Хисар”
  • Средновековна крепост с. Любеново, м. Калето
  • Средновековна крепост “Хисаря” (ІХ – Х в.), гр. Хасково

Изброените крепости са почти разрушени и само е регистрирано тяхното местонахождение.

  • Тракийска гробница (ІV в. пр. Хр.), с. Александрово

ВЪЗРОЖДЕНСКИ

  • Църквата “Успение на Св. Богородица”, гр.Хасково
  • Църквата “Св. Св. Архангели Михаил и Гавраил”, гр.Хасково
  • Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” (в двора на църквата “Успение на Св. Богородица”
  • Къщата на Паскови, гр.Хасково, ул. “Добруджа” № 34 (бивш Литературен музей)
  • Старата къща на Чорбаджи Димитрак, гр. Хасково, ул. “Петър Берковски” № 5 (днес Детска градина по изкуствата)
  • Новата къща на Чорбаджи Димитрак, гр. Хасково, ул. “Братя Минчеви” № 9 (днес Детска градина по изкуствата)
  • Шишмановата къща, гр. Хасково, ул. “Братя Минчеви” № 7 (днес музей)
  • Къщата на Чорбаджи Паскал, гр. Хасково, ул. “Янко Сакъзов” № 4 (днес музей)
  • Къщата на Бояджиоглу, гр. Хасково, ул. “Милин камък” № 5 (днес ресторант “Алафрангите”)
  • Къщата на Гъркоолу, гр. Хасково, ул. “Милин камък” № 7
  • Комплекс от жилищни и стопански сгради с мааза, гр. Хасково , ул. “Балкан” № 5 (частна собственост)
  • Гурковата къща, гр. Хасково, ул. Ген. Гурко” № 6 (днес ресторант)
  • Къщата на Теофана З. Карапеткова, гр. Хасково, ул. “Оборище” № 10 (частна собственост)
  • Чаршийската джамия (“Чаарши джами”) гр. Хасково, ул. “Отец Паисий” № 15-19
  • Сградата на метоха, гр. Хасково, ул. “Ген. Карцов” № 5
  • Кирковото училище, гр.Хасково, ул. “Цар Освободител” №10
  • Къщата на проф. Стоян Михайлов, гр.Хасково, ул. “Еп. Софроний” № 1(днес Художествена галерия)
  • Хаджи Ангеловата къща, гр. Хасково, ул. “Ген. Карцов” № 7 (днес ресторант “Хаджиева къща”)

Всички изброени паметници от Възраждането са реставрирани.

  • Църквата “Св. Георги”, с. Динево
  • Църквата “Св. Георги”, с. Елена
  • Църквата “Успение Богородично”, с . Узунджово
  • Църквата “Св. Атанас”, с. Клокотница
  • Църквата “Св. Георги” , с. Стойково
  • Църквата “Св. Илия”, с. Николово
  • Църквата “Св. Никола” , Тракиец
  • Църквата “Св. Дух”, с. Криво поле

Всички изброени църкви са действащи, някои от тях в твърде лошо състояние.

  • Текето “Осман баба”, с. Текето – действащо мюсюлманско светилище, реставрирано.

Община Хасково се отличава със специфична архитектура. Съхранени са много от улиците в ориенталски стил, което навява спомени за живота от миналия век. Като допълнение, запазената стара градска част очарова с възрожденската си архитектура. В центъра на Хасково се намира най-старата джамия в страната. Най-ярката забележителност в града е статуята на Св. Богородица, която се превърна в един от елементите му за идентичност. Освен тези най-важни забележителности, има много старинни къщи и обществени сгради, обявени за паметници на културата, които съхраняват неповторимия дух на хасковската история.

  • Монументът на Св. Богородица – съвременен символ на Хасково

Паметникът на Св. Богородица е открит на 08.09 2003 г. от кмета на Хасково и осветен от Митрополит Арсений. Разположен на върха на Младежкия хълм, той се вижда от почти всички части на града. С внушителните си размери от височина 32,8м., дължина на статуята 15 м. и тегло 80 тона, монументът е вписан в книгата на рекордите на Гинес в раздел “Религия” за 2005 г. Построяването на паметника на Светата Дева се осъществи благодарение на даренията от цялата хасковска общественост. Автори на статуята са скулпторът Петьо Александров, Никола Стоянов и екип. Символът на Св. Богородица не е избран случайно. Божията Майка се счита за покровителка на града. Рождество на Пресвета Богородица се е почитал като един от най-големите празници в новата история на хилядолетния град. Данни за организираните тържества в чест на Девата датират от 1896 г. Първите стъпки в изграждане на съвременно Хасково веднага след Освобождението са свързани с построяването на обществени символи, свързани с отдаването на почит на Св. Богородица – изграждането на първата църква, която носи името й и която е станала люлка на първото училище и на читалището в града. Съвременно Хасково се развива и носи своята неповторима архитектурна атмосфера. Статуята на Св. Богородица е един обединяващ символ, който е събрал в себе си традицията на християнските добродетели, върху които се гради бъдещето на града.

  • Старият град

Тази част на града е проектирана да бъде във възрожденски стил.

  • Църквата “Св. Архангели Михаил и Гавраил”

Църквата е построена през 1861г. През Възраждането хасковската българска община е била разделена на две групи – на българи, които се гърчеели и на такива, които отстоявали българщината. Тази църква е построена от привържениците на гърцизма. По-малка е и е създадена по-късно от “Св. Богородица”, която отстоява българските позиции, но затова пък е украсена и стенописвана по-богато. Надписите на иконите са били на гръцки език. По време на борбата за самостоятелна църква Кондиката й (книгата, в която се записва всякаква информация за църквата и нейното настоятелство, й се обновява непрекъснато), е изгорена от привържениците на противниковата идея. Смятало се е, че с нова книга се слага ново начало.

  • Църквата “Св. Богородица”

Първата църква в града, тя е и най-голямата. Тази сграда е построена през 1837 г. Архитектурата на църквата се нарича базилика. Строеж на църква по време на турското робство се е разрешавал само със султански ферман. Средствата за нея са от дарения на заможни търговци и занаятчии, а с труда си е участвало населението от града и околните села.

  • Шишманова къща

Шишмановата къща е на Христодул Вълчев Шишманов, един от най-богатите търговци в града. Той е бил пръв представител на християнското население пред турските власти, защитник на българските интереси. Цялото му семейство участва в социалния живот на града. В тази къща в момента е подредена експозицията “Домашни занаяти в Хасковския край”, като централно място е отделено на тъкачеството, обработката на вълна, сученето на коприната и преденето на памука.

  • Паскалевата къща

Чорбаджи Паскал е бил също влиятелен и богат търговец, участващ в хасковската община по време на Възраждането. В тази къща е изнесена експозицията “Градският бит от следосвобожденската епоха”. Проследен е преходът от традиционния селски към градския бит на местното население от втората половинта на ХІХ в. През ХІХ в. в условията на икономически подем и нови производствени потребности на забогателите занаятчии и търговци се слага началото на ново решение на пространствената композиция на къщата и нейната украса. Едни от най-характерните промени са увеличеният обем и растящата височина. Жилищните помещения се изнасят на горния етаж, а стопанските остават в приземния или в отделни сгради. Вътрешната украса на възрожденските сгради е с оптимистичен, жизнерадостен характер. Тя е резултат от новото самочувствие на българина, от завишения му вкус към жилищната среда и култура. Всички елементи на интериора на българската къща, като се започне от тавана, където са концентрирани с голям творчески замах великолепни, декоративни композиции и се стигне до стенните долапи, вътрешните врати, колоните и парапетите от чардака, са с подчертано конструктивно и битово-функционално предназначение в цялостната вътрешна система на къщата.

Перспективи:

Важно значение в културно-историческото развитие на общината, в следващите години, трябва да се отдаде на включването на културно - историческите паметници от общината в различни международни програми. По този начин ще се подпомогнат дейностите по проучване и съхраняване на историческото наследство на района.

Структурната реформа в сферата на културата доведе до закриване и сливане на част от културните институти и организации на територията на общината. Това се налага с оглед привеждане функционирането им към пазарните механизми, за да отговорят на новите реалности в сферата на културата. Реорганизацията се изразява в сливане, закриване на част от културните организации или преобразуването им в дружества. Тенденциите сочат все по-голяма самостоятелност на културните институти, постигане на по-голяма мобилност и активност при търсене на възможности за проява и за осъществяване на съвместни продукции.

SWOT – анализ на геостратегическото положение, природните ресурси и културно-историческото наследство 

 СИЛНИ СТРАНИ

  • Исторически кръстопът, получаващ нов тласък от високия ранг на магистрала “Марица”
  • Стратегическо местоположение от гледна точка развитието на трансгранично сътрудничество с Гърция и Турция.
  • Развита селищна мрежа със силно изявен център; добра достъпност на центъра от всички селища; липса на сериозни релефни препятствия;
  • Разнообразен почвено-климатичен и релефен комплекс, благоприятен за развитието на селско стопанство;
  • Значителното слънцегреене и брой дни без мъгли е предпоставка за отглеждане на топлолюбиви растения, летен отдих и използване на слънчевата енергия като възобновим източник;
  • Уникално съчетание на обекти на кул­турно-историческо наследство със све­товно и национално значение, нямащи аналог в страната.

 СЛАБИ СТРАНИ

  • Липсва план за пълно оползотворяване на транспортните коридори – контактни зони, инвестиционни полета;
  • Недостатъчни повърхностни водни течения, при това замърсени с отпадни води;
  • Недостатъчни зелени пояси в равнината, водещи до интензивна ветрова ерозия на почвите;
  • Раздробена собственост и липса на развит пазар на земята – бариера за ефективно ползване на земята;
  • Неоползотворени възможности за поливно земеделие;
  • Отдалечеността на об­щината от столицата, пристанищата и летищата в страната затрудняват вноса на суровини и материали и износа на готова продукция;
    • Няма ясно виждане за социализация на паметни­ците на културното наследство и включването им в реален туристически про­дукт;
    • Слаба обществена загриженост по отношение на културното наследство на територи­ята;
    • Липса на неправителствени организации с предмет на дейност в тази сфера и отсъствие на публично частни партньорства за опазване и използване на културния потенциал на об­щината.

ВЪЗМОЖНОСТИ

  • Макроикономическа стабилизация;
  • Скорошно членство в ЕС;
  • Продължаващ приток на преки чужди инвестиции;
  • Създаване на пазар на земята;
  • Включване на най-забележителните обекти на територията в общ туристически продукт с други съседни общини.

 

 ЗАПЛАХИ

  • · Да продължи влошаването на структурата на земеползване, раздробяването и изоставя­нето на обработваемата земя поради липса на реа­лен пазар на земеделската продукция и предс­тоящи делби на земеделските земи;
  • · Продължаване на ерозионните процеси;
  • · Продължаваща незаинтересованост на мест­ното население по отношение на култур­ното наследство;
  • · Постепенно разрушаване на изключително ценни обекти на културното наследство и ре­ална заплаха за унищожение на някои от тях или части от тях.

2. Стопански сектор

2.1. Малък и среден бизнес

Малките и средни предприятия в община Хасково играят важна роля за ускоряването на икономическите процеси и за оптимизиране на производствената структура на общинската икономика. Те са един от основните фактори, определящи икономическия облик на общината. Те създават условия за развитието на конкуренцията и подобряват връзките между икономическите субекти (частни и държавни) в общината.

Ключовото място на община Хасково в националния стопански комплекс е функция от неговия икономически потенциал. След кризата през 90-те години, общината успя да започне процес на преустройство в икономиката си и сега е една от динамично развиващите се общини в страната. По данни на Териториално статистическо бюро Хасково, през 2003 г. производствено-икономическият комплекс на Хасково реализира 715,4 млн. лв. нетни приходи от продажби (НПП) и ангажира 24388 броя заети лица. Хасково формира 47% от НПП и също толкова от общите данъчни приходи в областта. Териториалното разпределение на икономическите дейности е изключително неравномерно.

Икономическото развитие на общината, измерено с показателя НПП на предприятията на 1 жител – 6,59 лв., е два пъти по-ниско от средния размер за страната – 11,17 лв. По този показател общината се нарежда на трето място в областта след общините Димитровград и Свиленград. 71,5% от НПП са реализирани в секторите: преработваща промишленост (34%) и търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и услуги (37,5%).

Според крайния финансов резултат от дейността им, 64,04% от фирмите в община Хасково са реализирали печалба през 2003 г. Много малък е делът на фирмите със загуба – 9,7%, а 26,24% са с нулев резултат. С положителни темпове се развиват фирмите, работещи в областта на строителството, здравеопазването, транспорта и съобщенията. Най-лоши регистрирани резултати има в сферите: хотелиерство и ресторантьорство, преработваща промишленост.

Таблица 5: Разпределение на стопанските единици в община Хасково според крайния финансов резултат от дейността им през 2003 година (нефинансов сектор)

Сектори

Общо

С печалба

Със загуба

С нулев резултат

брой

%

брой

%

брой

%

Общо

3757

2406

64.04

365

9.72

986

26.24

Селско, ловно и горско стопанство

83

44

53.01

6

7.23

33

39.76

Рибно стопанство

2

1

50.00

0

0.00

1

50.00

Добивна промишленост

1

1

100.00

0

0.00

0

0.00

Преработваща промишленост

601

385

64.06

84

13.98

132

21.96

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия

5

1

20.00

0

0.00

4

80.00

Строителство

119

96

80.67

5

4.20

18

15.13

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и услуги

1936

1197

61.83

184

9.50

555

28.67

Хотели и ресторанти

305

177

58.03

45

14.75

83

27.21

Транспорт, складиране и съобщения

255

184

72.16

16

6.27

55

21.57

Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги

240

171

71.25

15

6.25

54

22.50

Образование

20

12

60.00

1

5.00

7

35.00

Здравеопазване и социални дейности

115

90

78.26

5

4.35

20

17.39

Други дейности, обслужващи обществото и личността

75

47

62.67

4

5.33

24

32.00

На територията на общината са регистрирани през 2003 г. (таблица 6) 3757 стопански единици, като най-многобройни са в секторите: търговия и услуги – 1936 бр. или 51,53%, преработваща промишленост – 601 или 16% и хотели и ресторанти – 305 или 8,12%.

Таблица 6: Брой на предприятията по категории (нефинансов сектор)

КАТЕГОРИИ

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Общо

3978

3243

3757

Селско, ловно и горско стопанство

88

79

83

Рибно стопанство

-

3

2

Добивна промишленост

3

-

1

Преработваща промишленост

596

505

601

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия

5

3

5

Строителство

100

92

119

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и услуги

2088

1686

1936

Хотели и ресторанти

360

290

305

Транспорт, складиране и съобщения

346

245

255

Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги

215

200

240

Образование

26

15

20

Здравеопазване и социални дейности

59

62

115

Други дейности, обслужващи обществото и личността

-

63

75

Според броя на заетите 90% от фирмите са микро предприятия (до 10 заети) и 8,46% са малки (от 11 до 50 заети). Средните предприятия (от 51 до 250 заети) са едва 1,33%.

Микро предприятията работят в сферата на търговията и услугите, хранително-вкусовата промишленост, хотелиерството и ресторантьорството, операциите с недвижими имоти и бизнес услугите. Основани на местните ресурси, те имат балансираща функция в пазара на труда. Очертават се добри перспективи за тяхното нарастване. Повечето от тези фирми са собственост на местни жители.

Таблица 7: Разпределение на стопанските единици в община Хасково според броя на заетите през 2003 г.

Сектор

Всичко

До 10

От 11 до 50

От 51 до 100

От 101 до 250

От 251+

Общо

3757

3380

318

35

15

9

Селско, ловно и горско стопанство

83

61

20

2

0

0

Рибно стопанство

2

2

0

0

0

0

Добивна промишленост

1

1

0

0

0

0

Преработваща промишленост

601

403

165

18

10

5

Производство и разпределение на електр. и топлинна енергия

5

2

0

0

1

2

Строителство

119

89

23

4

3

0

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и услуги

1936

1875

58

2

1

0

Хотели и ресторанти

305

290

11

4

0

0

Транспорт, складиране и съобщения

255

236

18

0

0

1

Операции с недвижими имоти

240

226

13

1

0

0

Образование

20

19

1

0

0

0

Здравеопазване и соц.дейности

115

105

5

4

0

1

Други

75

71

4

0

0

0

Средната работна заплата за 2003 г. в община Хасково е 2740 лв., което я поставя на 4-то място в областта. Наблюдава се характерната за цялата страна тенденция на плавно нарастване на средното трудово възнаграждение, но то продължава да поддържа стойности под средните за страната - 3280 лв. Най-голям дял на инвестициите в човешки ресурси и дълготрайни материални активи в община Хасково са отчетени в сектор преработваща промишленост.

Таблица 8: Основни показатели на стопанските единици в община Хасково (нефинансов сектор)

Наименование

Мярка

2001г

2002г

2003г

Бруто продукция

Хил.лв.

308138

305203

433175

Приходи от дейността

Хил.лв.

550814

533813

734631

Нетни приходи от продажби

Хил.лв.

520657

518597

715446

Разходи за дейността

Хил.лв.

531328

528541

722680

Печалба

Хил.лв.

25221

18359

26238

Загуба

Хил.лв.

27012

16085

-15368

Заети лица

Брой

21419

19303

24388

Наети лица

Брой

17253

15831

20294

Средства за заплати и други възнаграждения

Хил.лв.

42246

38633

52981

Дълготрайни материални активи

Хил.лв.

179367

186166

210744

Секторната структура на наетите лица показва най-голям дял на заетите в преработващата промишленост – 48,4%, следвана от търговия и услуги – 16,8% и много нисък в селското стопанство – 3,4%, което се дължи на слабото използване на наемен труд в аграрния сектор и предимно семейната заетост в отрасъла.

В основни линии бизнесът в общинския частен сектор на МСП повтаря съществуващата специализация, наблюдавана при държавните, общинските и кооперативни фирми. Обикновено малките и средни предприятия възникват в производства, в които вложените средства имат бърза възвращаемост. Появиха се малки и средни производствени фирми, които успешно се налагат на вътрешния пазар, а една голяма част от продукцията им се изнася и на външни пазари. Засега най-добре от малките и средни предприятия в община Хасково се развиват шивашките и трикотажните фирми, дървопреработващите и мебелните предприятия, фирмите за строителна и транспортна дейност, производители и преработватели в сферата на хранително-вкусовата промишленост.

Друга особеност на малките и средни предприятия в община Хасково е, че повечето от тях извършват разнородна дейност (освен производство и търговия) и много рядко са строго специализирани. Много често дори изпълняват несъвместими дейности, докато окончателно утвърдят производствения си профил.

През последните години частният сектор започна да прекрачва границите на семейната фирма. Признак за това е стремежът за създаване на мрежа от предприятия, разположени не само в района на регистрация на фирмата.

Проблеми:

Най-големите проблеми на малките и средните предприятия в община Хасково са свързани с недостига на финансови средства за финансиране на основната им дейност или на необходимите инвестиции за подобряване на конкурентоспособността им.

Други проблеми, спъващи развитието на МСП сектора в общината /характерни и за страната като цяло/ са нестабилната и ненадеждна законова рамка за развитието на малките и средни предприятия; високите данъчни ставки в страната и липсата на платежоспособно търсене.

В заключение може да се обобщи, че секторът на МСП в община Хасково има най-много резерви за разкриване на алтернативна заетост и нови работни места. В бъдеще, неговото значение за общия икономически стабилитет ще продължи да нараства и постепенно ще се увеличи относителният му дял в общинската икономика.

Реален израз за ускоряването на този процес е и създаването на Териториално звено в Хасково към Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, която провежда иновационната държавна политика чрез предоставяне на информационни и консултантски услуги на предприятията.

Перспективи за развитие на сектора на МСП:

  • Насърчаване развитието на високотехнологични производства;
  • Стимулиране на частния бизнес и ориентирането му към развитие на жизнеспособни и високо-адаптивни малки и средни предприятия чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства;
  • Развитие на перспективни клъстери;
  • Подпомагане преструктурирането на бизнес инфраструктурата;
  • Създаване на необходимите пространствени предпоставки чрез осигуряване на нови устроени производствени терени.

2.2. Промишленост

В сферата на промишлеността община Хасково има потенциал за развитие, както на традиционните за региона текстилна, шивашка, хранително-вкусова промишленост и машиностроене за леката промишленост, така и на нововъзникващите високотехнологични производства. Община Хасково заема 37% от промишления дял в областта през 2004 г. и няма промяна спрямо предходната година. Промишлеността се характеризира с добре развита отраслова структура, утвърдени пазарни традиции и квалифицирана работна ръка. Големите стопански субекти в общината са главната движеща сила на местната икономика, докато малките фирми допринасят за подобряване на бизнес средата и създаване на благоприятни условия за ускорено развитие. Добра тенденция за развитието на промишлеността в общината, е и утвърждаването на частни фирми, създадени с български капитали и намиращи добра реализация на вътрешния и външния пазар.

Таблица 9: Основни показатели за стопанските единици в община Хасково през 2003 г. /в хил.лв./

Сектор

Бруто продук-ция

Нетни приходи от продаж-би

Приходи от дейно-стта

Разходи за дейно-стта

Оперираща ефективност

КЕП

ДМА

Общо

433175

715446

734631

722680

1.67

101.65

210744

Селско, ловно и горско стопанство

17862

19115

19883

19262

3.25

103.22

8225

Преработваща промишленост

227667

242216

251165

248590

1.06

101.04

106848

Производство и разпределение на енергия

40585

73328

73350

74784

-1.96

98.08

-----

Строителство

42115

50701

50822

49590

2.43

102.48

15150

Търговия, ремонт и други услуги

43928

268034

269647

261988

2.86

102.92

26192

Хотели и ресторанти

13584

11332

11691

11321

3.34

103.35

10009

Транспорт, складиране и съобщения

29622

31708

31925

30440

4.68

104.88

13218

Операции с недвижими имоти

8036

8770

9008

9605

-6.81

93.78

16475

Образование

300

302

302

266

11.92

113.53

18

Здравеопазване и соц.дейности

7507

7524

14357

14579

-2.95

98.48

3931

Други

1844

2286

2346

2166

7.87

108.31

1078

Отрасловата структура на икономиката в община Хасково е разнообразна и се състои от български и международни фирми с различна големина. Тези фирми реализират своята продукция както на чуждестранни, така и на местни пазари и се възползват от изключителните природни ресурси, местоположението и трудоспособното население, които Хасково предоставя. Профилът на местния пазар разкрива разнообразието и интересните характеристики на бизнеса в региона. Средните и големи фирми в общината (които имат над 50 служители) се занимават най-вече с производство на вино, пиво, тютюн и други. Тези големи компании, голяма част, от които са с чуждестранно участие или развиват дейност в чужбина, заемат най-голям относителен дял в икономиката на региона.

Основни индустрии в община Хасково са: преработваща промишленост, производство на машинни части, мебелна промишленост, тютюнева промишленост, хранително-вкусова промишленост, винопроизводство, шивашка промишленост.

Община Хасково е един от основните центрове на българското машиностроене за хранително-вкусова промишленост. Запазва се специализацията на областния град в сферата на производството на машини за хранително-вкусовата промишленост: “Родина – Хасково” АД, “Тракия комерс” АД, “Калинови консулт”, машини и инсталации за преработка на мляко "Донидо" ООД, отоплителни и битови уреди "Ерато Холдинг", кафемашини "IBI" - Хасково, технологични линии за производство на месни и млечни продукти "ПИМ" ООД, инсталации и линии за производство на сладкарски изделия и хляб “Хранмаш инженеринг ЕООД”, “Хидропластформ”. Всяка една от посочените по-горе фирми е традиционен участник и носител на награди от национални и международни изложби и панаири, с утвърдено име и марка на пазара. За значението на този подотрасъл в областната икономика говори и фактът, че в гр. Хасково е създадена и Асоциация на производителите на машини за хранително-вкусовата промишленост.

Други големи предприятия в сферата на машиностроенето са “Химмаш” АД /производство на топлообменници, ресивери за въздух и газове и др./ и завода за металорежещи машини.

Развитието на дърводобивната и дървообработващата промишленост е в пряка връзка с унищожаването на горите за раз­ши­ря­ва­не на об­ра­бот­ва­еми­те зе­ми и успо­ред­но с то­ва из­пол­зу­ва­не­то на гор­с­ки­те ре­сур­си за до­бив на дър­ве­ни въглища. Силно не­га­тив­но е и вли­яни­ето на ерозията. Това е до­ве­ло до оредяването, а на мес­та и до пъл­но­то уни­що­жа­ва­не на гор­с­ка­та и трев­на растителност. Въпреки от­лич­ни­те възможности, до­се­га дър­ве­си­на­та не се пре­ра­бот­ва в региона, а основно се из­на­ся за преработка във вът­реш­нос­т­та на стра­на­та и в чужбина. В отрасъла има добри условия за съз­да­ва­не на мал­ки пред­п­ри­ятия.

Мебелната промишленост е представена от няколко основни мебелни фирми: “Класик”, “Новел”, “Ерато – Лес”, “Топчу” и други.

Много добре развити са отраслите шивашка и трикотажна промишленост, където функционират както големи дружества, така и множество малки и средни предприятия. Предвид на качествената произвеждана продукция от фирмите в този бранш, много от тях се разрастнаха през последните години и се наложиха на пазара с утвърдено име и марка на производството си. Такива са “Никена”, “Мир”, “Бени”, “Делена” и др. Текстилната промишленост, в частност шивашкото и трикотажно производство е и отрасъла, в който са създадени най-много предприятия от чужди инвеститори. Типичен пример в това отношение са “Елмаз текс” и “Его текс”, разкрили много работни места и произвеждащи продукция предимно за износ.

Хранително-вкусовата промишленост е представена от хлебопроизводство и сладкарство, месопреработвателна промишленост, винопроизводство, пивопроизводство, млекопреработвателна, тютюнева и консервна промишленост. Пивоварна “Каменица” АД, клон Хасково, е един от ос­но­вните износи­тели на пи­во от страната. Ви­нар­с­ките мощ­нос­ти във Винпром “Шато Аида” Хасково са спе­ци­али­зи­ра­ни в про­из­вод­с­т­во­то на висококачествени вина, ко­ито нами­рат до­бра реализация на международния пазар.

В областта на хлебопроизводството и сладкарството, монополът на големите хлебозаводи в общинските центрове бе разбит и днес работят множество частни фирми, хлебопекарни и сладкарски цехове, със сравнително модерно технологично оборудване, които произвеждат разнообразна по асортимент продукция. Същото е положението и с фирмите за месо и млекопреработка. В общината съществуват множество малки цехове за преработка на месо и месни продукти, мандри за производство на сирене, кашкавал и масло, оборудвани със съвременна техника и произвеждащи продукция с висок капацитет и качество, отговарящо на съвременните европейски стандарти.

В общинския център гр. Хасково функционират и някои утвърдени фирми в сферата на консервната промишленост (един традиционно развит подотрасъл за областта, предвид факта, че регионът е известен в цялата страна с голямото си производство на качествени плодове и зеленчуци) като “Дерони” ООД, “Агро еър” АД” и “Югоплод” ООД.

Предвид благоприятните за отглеждане на тютюн почвени и климатични условия в региона, съществуват и мощности за изкупуване и първична преработка на тютюн, най-голямото от които дружества е представителството на “Алайънс Уан Тъбако” ЕООД. В предмета на дейност на дружеството влизат още и селекция, сортоизпитване, сортоподдържане, семепризводство и търговия със семена и посадъчен материал. На територията на общината функционират и поделения от структурата на “Булгартабак Холдинг” АД, които в момента изживяват големи сътресения, предвид на протичащите в национален мащаб структурни промени в Холдинга. В гр. Хасково функционират и две фирми – “Алфа и зет” и "МГ-МЕКС" ЕООД, специализирани в производството на линии за преработка на тютюн, представляващи комплектни съоръжения, предназначени за оборудване на подготвителните цехове за цигарените фабрики.

Община Хасково заема стратегическо местоположение относно привличане на потенциални инвеститори. Чужденците влагат инвестиции основно в създаването на предприятия от леката промишленост. Прави впечатление, че докато някои чуждестранни инвеститори /Швейцария, Дания/ влагат средства основно в конкретна фирма, то други /Турция, Гърция/ влагат по-малки по размер инвестиции, но в много и с различен предмет на дейност фирми. Последните години се наблюдава тенденция за създаване на смесени дружества.

По-големите чуждестранни инвеститори са :

  • “Интербрю” Белгия – собственик на “Каменица” АД – клон Хасково /бившата фирма “Астика” АД/;
  • “Алайънс Уан Тъбако” ЕООД - представителство в гр.Хасково /тютюнева промишленост/.

Проблеми пред отрасъл промишленост:

Основен проблем пред повечето фирми от общината е намирането на свежи капитали за внедряване на нови технологии, както и за завоюване на нови пазарни позиции, предвид голямата конкуренция на вътрешния и външен пазар. В повечето фирми е налице залежала продукция на склад, което принуждава стопанските субекти да не могат да работят с пълния си производствен капацитет и да прибягват до съкращения на персонал. От друга страна възможностите на фирмите за генериране на собствени капитали са твърде ограничени. На този етап са крайно необходими усилия и средства за усъвършенствуване на бизнес средата и свързаната с бизнеса инфраструктура.

Сериозна слабост е липсата на стратегическа специализация в промишленото развитие. Все пак община Хасково отстоява важни позиции в промишленото развитие на областта. Тя разполага с конкурентноспособни и перспективни фирми. Все повече фирми от региона внедряват системи за управление на качеството и околната среда - задължителни условия за износителите на стоки в ЕС. Всички предприятия за преработка на месо и мляко в общината са въвели системи за добри производствени практики. През 2004 г. трябва да внедрят и системи за безопасност на суровините. Структурата на общинската икономика дава възможност за формиране на местни клъстери. В това отношение вече може да се говори за спонтанно формиращ се клъстер по храни, базиращ се на технологичен и производствен цикъл в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Перспективи за развитие на промишлеността:

По отношение на приоритетите за развитие на местната икономика би трябвало да се изхожда на първо място от националните приоритети за развитие на отрасъла. Националните приоритети за индустриално развитие, включват подпомагане на частния сектор, подкрепа за малките и средни предприятия, въвеждане на високите технологии в производството, рационалното използване на енергията и суровините и подобряване на производителността на труда.

Индустрията в община Хасково ще продължи да бъде териториално ориентирана към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка и на други фактори и предпоставки. В стратегически план, успоредно с процесите на продуктовото, производственото и технологичното преструктуриране на съществуващите традиционни промишлени производства, ще се осъществява и териториално пренасочване на промишлените дейности.

Приоритетите за развитие на промишлеността в община Хасково включват:

  • Утвърждаване на общината като един от основните центрове в страната по отношение на машиностроенето за хранително-вкусовата промишленост;
  • Възраждане на консервната промишленост;
  • Обособяване на община Хасково като един от водещите винарски райони в страната (на основата на благоприятните условия за развитие на лозарството);
  • Съхраняване традициите на общината в сферата на текстилната и шивашката промишленост.

2.3. Иновации

Един от основните проблеми пред местната икономика е ниското технологично равнище на фирмите. Иновационната активност е необходимо средство както за оцеляването и развитието на дадено дружество, така и необходимо условие за превръщането му в конкурентноспособна пазарна структура.

Най-сериозното ограничение за развитието и изпълнението на дейностите, свързани с иновационната и технологична политика на равнище фирма, е безспорно от ресурсен характер – чувства се недостиг на финансови и човешки ресурси. Основен източник за финансиране на иновациите в преобладаващата част от фирмите, според изследване на фондация “ПИК”, са техните собствени средства. Важна особеност на нововъведенията във фирмите, които разчитат на собствените си ресурси, е относително скромния им мащаб и отсъствието на внедрени разработки от глобален характер. Ограничеността на средствата обуславя и още една особеност – постепенния характер на иновационните проекти. Неслучайно доминирането на продуктовите иновации е свързано до голяма степен със структурата на финансовите източници.

Прави впечатление, че в повечето от местните фирми разходите за научно-изследователска и развойна дейност постоянно спадат, както и се съкращава броя на заетите с такава дейност лица. Този факт показва, че връзката “научно-изследователска база – производство” става все по-тънка. Иновациите и технологичното развитие на фирмите остава на заден план, след борбата им за оцеляване на пазара. А това на практика означава липса на подкрепа за сътрудничество между изследователите, бизнеса и финансовите среди. Много от предприятията в региона в годините на прехода, а и след това ликвидираха своите научно-изследователски и опитно-конструкторски звена. От друга страна малките предприятия и тези с чуждестранно участие не провеждат собствени научно-изследователски и конструкторски разработки, а придобиват готово ново оборудване, лицензи, технологии или адаптират задгранични образци и конструкторски и технологични решения.

Важен за отбелязване факт е, че на територията на община Хасково липсват отраслови институции, които да предоставят научни и технологични разработки в полза на фирмите. От друга страна съществуващите на места по някои от по-големите дружества конструкторски отдели извършват дейности основно свързани със създаване на нови и усъвършенствани изделия, а не работят върху нови методи и системи, т.е. иновациите и технологиите остават на заден план.

Не може да се отрече и фактът, че към момента в общината, а и в страната като цяло липсва среда, която да стимулира създаването на нови технологии и продукти. Дори, т.нар. приоритетни отрасли са зле “осигурени” с ресурси /финансови и трудови/, които да осигурят конкурентноспособността им на вътрешния и външните пазари. Приемайки, че едно от главните условия за подобряване на регионалната конкурентноспособност се свързва с иновациите, то е необходимо интензифициране, както на вътрешните, така и на външните източници на иновации, които се влияят от технологичен трансфер, ноу-хау, потока от чуждестранни инвестиции и пр. На преден план излиза вече необходимостта не просто от функциониране на “обикновените”, познати ни от миналото отдели за научно-изследователска и развойна дейност, а от нов вид организации, извършващи функции по пренос, дифузия, брокерство и т.н. в процесите на иновация. Такива са научните паркове, технологичните центрове, бизнес инкубаторите, браншовите камари, брокерските служби, консултативните центрове и др.

Като приоритет в сферата на иновациите за община Хасково се очертава засиления стремеж от страна на всички фирми и институции за развитието на изследователска и развойна дейност, изграждането на бизнес мрежи и клъстери и подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и бизнеса. Необходимо е да бъдат подкрепяни с общи сили всички механизми, структури и институции, които генерират създаването и усвояването на иновации, както и да бъдат полагани усилия за широкото въвеждане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор.

Приоритет в иновационната сфера, отнасящ се до общинската икономика, се явява и разработването на система от мерки за насърчаване на сътрудничеството между фирмите от приоритетните сектори и изследователските и посредническите организации, в т.ч. финансови институции от региона. Необходимо е насърчаване участието на фирмите в технологични клъстери, чрез разработване на специализирани програми и използване на ефекта от съвместното партньорство между научноизследователските, посредническите организации и държавните институции и фирмите от района. Разбира се в тази насока е необходима и сериозна разяс­нителна кампания, насочена към разкриване на възможностите, ефективността и полезността от комбинирани усилия за успеха на иновационните дейности.

Не на последно место, следвайки съвременните изисквания в сферата на иновациите, е належащо в близките години на територията на общината да бъдат създадени: център за трансфер, бизнес иновационен център, технологичен парк, научен парк, инкубатор, служба за маркетинг и брокерство и други в зависимост от потребностите от иновационна подкрепа за информационните и комуникационни технологии.

2.4. Селско стопанство

Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукция през 90-те, този отрасъл остава основен източник на доходи в селата и база за хранително-вкусовата промишленост на града. Приносът на селското стопанство в реализираните приходи от продажби в общината е символичен (2,67% - 19115 хикл. лв.) и далеч под потенциала само на поземлените фондове. В структурно отношение, почти половината приходи в сектора се реализират в града, където са съсредоточени основните преработвателни мощности. Въпреки незавидната изходна позиция, от 2000 г. насам се наблюдава леко нарастване по този показател, което е признак за постепенно възстановяване на отрасъла. Както и в национален мащаб, селското стопанство се развива без или с незначително научно обслужване. Това обстоятелство е особено тревожно в Хасково, където няма изграден център за “производство” на квалифицирани кадри в агрономство, агро-бизнес или ветеринарната медицина. Съществува единствено Професионална гимназия по селско стопанство.

2.4.1 Земеделска характеристика

Земеделските територии заемат 64% от площите на общината, в т.ч. 50% са обработваеми и 23% са поливни. В структурата на област Хасково замеделските територии на община Хасково заемат относителен дял от 15%, като 16% са обработваемите и 38% са поливните площи.

Общият сеслскостопански фонд на община Хасково е 524329 дка, от който 54,67% е обработваемата земя и 45,33% е необработваемата площ.

Таблица 10: Размер и структура на видовете земи, включени в обхвата на земеделските територии на община Хасково

Видове земеделски територии

Площ -декари

% от общия размер

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

1. Ниви

160391

160391

142574

38,54

38,52

39,64

2. Трайни насаждения

9181

9401

8681

2,21

2,26

2,41

3. Естествени ливади

2320

2320

2320

0,56

0,56

0,65

4. Изоставена обр.земя

182130

182130

144059

43,76

43,74

40,06

5. Мери и пасища

62169

62169

62000

14,93

14,92

17,24

В структурата на видовете земеделски земи на община Хасково най-голям относителен дял заемат териториите с изоставена обработваема земя – 40,06% и нивите – 39,64%. Незначителен е делът на естествените ливади – 0,65% и трайните насаждения – 2,41%.

2.4.2. Мелиорации

Освен естественото напояване /средното годишно количество на валежите, ко­ито па­дат на територията на общината е около 50 - 60 л./кв. м./, голямо значение за развитие на селското стопанство, и най-вече за растениевъдството, има изкуственото напояване. В общината съществува добре раз­ви­та хидромелиоративна инфраструктура. Изградени са и са в експлоатация 5 язовира, ко­ито слу­жат за напояване: “Тракиец”, “Сивата вода”, “Мандра”, “Книжовник” и “Криво поле”. Най-големият язовир на територията на общината е язовир “Тракиец”. Други язовири, които се използват за напояване, са: Терс дере и Сюлекли в землището на гр. Хасково; Биккор в с. Елена; язовира в с. Гарваново; Зад гробето в с. Динево; Махмуд дере в с. Любеново; язовир в с. Николово; Иланджа в с. Големанци; язовир в с. Малево; Срещни лозя в с. Клокотница.

Изградени са на­по­ител­ни тръбопроводи с обща дължина 280 км, напоителни канали – общо 83 км. и отводнител­ни канали - 43 км., как­то и 68 пом­пе­ни станции и 10 отводнителни помпени станции.

Остарелите и амортизирани хидромелиоративни съоръжения и напоителни канали не отговарят на потребностите на новото частнособственическо земеделие. Те са изградени за напояване на огромни площи, които днес след връщането на земята вече са на различни собственици. Повечето от помпените станции са разграбени и се намират в лошо състояние.

Пряко свързано със селското стопанство, в частност растениевъдството, е и преструктурирането на поливните площи. Съгласно разработеният проект напоителните полета се разделят на технически годни и потенциално годни за напояване. За периода 2005 г. – 2015 г. се запазва формата на стопанисване на поливните съоръжения от “Напоителни системи” ЕАД и се стимулира създаването на Сдружения на водоползвателите, които могат да кандидатстват за финансиране.

2.4.3. Растениевъдство

В община Хасково съществуват изключително благоприятни почвено-климатични и орографски условия за развитие на растениевъдството. Климатът е умерено-континентален с изразено средиземноморско влияние. Средногодишните температури са положителни, с мека зима и сухо лято. В общината има достатъчно водоизточници за изкуствено напояване. Обработваемата земя е 286633 дка, което представлява 54,67% от селскостопанския фонд.

Таблица 11: Производство на земеделски култури в община Хасково, в тона

Култури

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Пшеница

26100

25641

19971

Ечемик

8760

2779

2275

Слънчоглед

1736

2200

2326

Царевица

1160

1136

1065

Тютюн

1725

1814

1119

Зеленчуци

-

-

-

Лозя

3580

4240

3714

Промените в растениевъдството бележат тенденции към намаляване, стесняване на набора от отглеждани култури и влошаване на условията, поради липса на правилен сеитбооборот.

Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, слънчоглед, тютюн и лозя. Наблюдава се силно принудително отдръпване от производството на пшеница и ечемик при положение, че голяма част от населението на общината разчита основно на тези култури за изхранване на своите животни. Количеството на засетите с тези култури площи намалява с всяка изминала година.

Неблагоприятна тенденция е силно намалялото производство на зеленчуци, което вече е сведено само до самозадоволяване потребностите на селскостопанските производители.

Основният проблем в растениевъдството е големият дял на необработваните земи, както и високият дял на екстензивните култури – зърнено-житни и слънчоглед. В общината има нископлодородни земи, които на практика са необработваеми. Перспективата, по оценка на ОД “Земеделие и гори” – Хасково, е до 2015 г. делът на обработваните ниви да достигне 70% от общата обработваема земя в региона.

Продължава спада на площите, стопанисвани от кооперациите и увеличаване дела на земеделските земи, обработвани от арендатори.

Главен проблем в зеленчукопроизводството е, че е съсредоточено в малки стопанства, които произвеждат разнородна продукция и качеството не отговаря на изискванията на пазара.

Последните години драстично намалява производството на плодове и зеленчуци. Това се дължи не само на влошената пазарна среда за тези продукти, но също така и на невъзможността на консервната промишленост да изкупи произведените плодове и зеленчуци и да намери пазари за преработената продукция.

В подотрасъл растениевъдство особено голям проблем се явява и намирането на пазари за пласмент на местната продукция. Загубени са традиционните пазари, а качеството на продукцията и опаковките й не позволяват завоюването на нови. Дори сигурния в миналото вътрешен пазар също вече се дели с производителите на по-евтини и по-ранни плодове и зеленчуци от южните ни съседки - Гърция и Турция.

Приоритет в развитието на растениевъдството се явява засаждането и презасаждането на лозя от определени сортове, увеличаване площите, засети с трайни насаждения и създаване на разсадници за сертифицирани видове.

Благоприятен фактор за развитието на растениевъдството е присъствието на комбината за изкуствени торове в Димитровград "Неохим", който осигурява широка гама от изкуствени торове на достъпни цени за селскостопанските производители в региона.

Производителите в голяма степен разчитат и на повишаване ролята и ефективността на ТК ”Марица”, която е предпоставка за активното развитие на производството на зеленчуци, плодове и цветя в региона.

На територията на областта към момента липсват достатъчно структури и звена, за оказване на достъпна агротехническа консултантска помощ на производителите, която е безспорно необходима за развитието на интензивно растениевъдство. Ето защо е крайно належащо създаването на селскостопанска служба в общинския център, която да предоставя безплатно такива консултации и да предлага на място препарати за растителна защита и изкуствени торове.

2.4.4. Животновъдство

В община Хасково има благоприятни природо-климатични условия за развитие на животновъдството. През последните години се наблюдава стабилизиране на отрасъла, но основен проблем си остава екстензивния характер и липсата на фуражна обезпеченост. От селскостопанските животни в общината се отглеждат: крави, овце, кози и птици. Положителна тенденция бележи броят на животните, както и окрупняването на фермите.

Производството на всички видове животински продукти е нараснало през периода 2001 – 2003 г. От месните продукти с най-висок относителен дял е свинското месо, следвано от месото от дребен рогат добитък. В най-големи количества се произвежда краве мляко. Животинската продукция е произведена предимно по екстензивен начин в дребни ферми и лични стопанства, което не дава възможност за прилагане на ефективни технологии, за осъществяване на балансирано хранене и максимално използване на генетичните заложби на животните. Голяма част от продукцията няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства.

Таблица 12: Производство на животински продукти през периода 2001 – 2003 г.

Производство

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Месо от ЕРД

215 т.

220 т.

230 т.

Месо от ДРД

770 т.

780 т.

799 т.

Свинско месо

1200 т.

1150 т.

1157 т.

Птиче месо

140 т.

140 т.

181 т.

Краве мляко

14333 л.

14826 л.

16830 л.

Овче мляко

233 л.

507 л.

565 л.

Козе мляко

235 л.

129 л.

577 л.

Един от основните проблеми за развитието на животновъдството е високата цена на концентрираните зърнено-фуражни смески, тъй като животновъдите не могат да си позволят да ги закупуват. Ниските изкупни цени на животинската продукция демотивира производителите. Стагнацията в отрасъла се допълва и от липсата на пазари, свежи финансови ресурси, система за защита интересите на производителите и механизми за насърчаване на производството.

Животновъдството може да бъде стимулирано, чрез предоставяне на преференциални кредити на животновъдите за съз­да­ва­не­то на по-ед­ро животновъдство. За съжаление вът­реш­ни­ят па­зар за реализация на жи­во­тин­с­ка­та про­дук­ция е много нестабилен и свит. Немаловажен фактор е и постепенното изчерпване на трудовия ресурс в селата, което ще затрудни развитието на отрасъла в бъдеще.

Перспективите пред животновъдството в периода до 2015 г. в област Хасково са свързани с постепенно намаляване броя на личните стопанства и уедряване на фермите. Продуктивността в големите ферми е много по-висока, поради водената племенна работа от опитни специалисти и прилагането на нови и съвременни методи за работа с животните.

Трябва да се отбележи и финансирането на сектора по линия на ЕС. В изпълнение на европейските изисквания за условия на отглеждане на животните е осигурено финансиране за изграждане на ферми, фуражни цехове, както и за закупуване на елитни животни за разплод.

Основни изводи за селското стопанство:

  • Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен източник на доходи в населените места извън града и за поддържане на част от промишлената функция на града и общината (особено на хранително-вкусовата промишленост);
  • Природно-икономическите ресурси на общината са изключително благоприятни за развитие на селско стопанство, но потенциалът още не е оползотворен (особено в животновъдството), въпреки тенденцията на съживяване на отрасъла;
  • Изключително малък е делът на използваните поливни площи (само 23% от обработваемата земя);
  • Производителите и фирмите в общината показват висока предприемчивост по отношение на усвояване на средства по програма САПАРД;
  • Независимо от изграждането на важни елементи от предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в общината, тя предстои да бъде доразвита.

Перспективитеза развитие на селското стопанство са свързани с:

  • Създаване на условия за повишаване нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране въвеждането на съвременни технологии на производство;
  • Създаване на условия за изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на частно фермерство от европейски тип;
  • Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (лозарство, зеленчукопроизводство) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя - краен продукт” и развитие на регионални клъстери;
  • Развитието на тържищната търговия в конкуренция с веригите супермаркети, ще повишава нивото и качеството на търговията с плодове и зеленчуци, както и съответствието на качеството на продуктите с международните стандарти;
  • Развитие на малките населени места чрез създаване на алтернативна заетост и изграждане на инфраструктура за задържане на населението.

2.5. Горско стопанство

Горският фонд на община Хасково се стопанисва от Общинско предприятие “Общинско лесничесйство”. Общинските земи и гори от горския фонд обхващат обща площ от 100345.257 дка и са разположени в землищата на Хасково и селата на общината. Те включват основно дъбови насаждения, смесени иглолистно-широколистни култури, малко широколистни високостъблени дъбови култури и много малко топола.

По своето предназначение 70.7% от площта на участък “Хасково” са включени към групата гори със стопанско предназначение, а 18%, са в групата гори със специално предназначение. Останалата част се заема от пасища - 3.5%. От горите със специално предназначение са: лесопарковете “Тракиец”, “Болярска гора”, “Измирлийска гора”, “Хисара” и “Лагера", крайградския парк “Кенана”, природната забележителност “Паламудче”, историческите места Малкия Хисар и Курджийски Хисар.

Таблица 13: Разпределение на площите по землища

Землище

Площи в дка

Възстановени по решения

Гори в сел.стоп. фонд (ССФ)

Обща площ землище

ССФ временно стопанисван от общината

Площ всичко

Хасково

783.853

7.000

790.853

428.000

1218.853

Кв. Болярово

1148.605

153.000

1301.605

0.000

1301.605

Александрово

959.999

312.000

1271.999

32.000

1303.999

Брягово

8735.630

13.000

8748.630

209.000

8957.603

Войводово

622.217

8.000

630.217

0.000

630.217

Въгларово

6652.160

680.000

7332.160

3.000

7335.160

Гарваново

1134.855

30.000

1164.855

0.000

1164.855

Големанци

200.000

335.000

535.000

0.000

535.000

Горно войводино

0.000

97.000

97.000

0.000

97.000

Гълъбец

3754.025

183.000

3937.025

92.000

4029.025

Динево

3491.335

661.000

4152.335

0.000

4152.335

Елена

1842.460

159.000

2001.460

0.000

2001.460

Зорница

2147.113

92.000

2239.113

46.000

2285.113

Клокотница

2880.038

80.000

2960.038

446.000

3406.038

Книжовник

2686.476

188.000

2874.476

0.000

2874.476

Козлец

3465.132

34.000

3499.132

0.000

3499.132

Конуш

0.000

90.000

90.000

0.000

90.000

Корен

0.000

254.000

254.000

0.000

254.000

Криво поле

2351.000

1178.000

3529.000

0.000

3529.000

Любеново

2924.051

7.000

2931.051

0.000

2931.051

Малево

0.000

46.000

46.000

133.000

179.000

Манастир

0.000

103.000

103.000

0.000

103.000

Мандра

5890.000

124.000

6014.000

0.000

6014.000

Маслиново

3174.636

0.000

3174.636

0.000

3174.636

Николово

5529.212

0.000

5529.212

685.000

6214.212

Нова надежда

4389.236

470.000

4859.236

264.000

5123.236

Орлово

4493.465

37.000

4530.465

18.000

4548.465

Подкрепа

3444.304

49.000

3493.305

0.000

3493.305

Родопи

3513.416

50.000

3563.416

0.000

3563.416

Стамболийски

2336.753

0.000

2336.753

17.000

2353.753

Стойково

3447.764

77.000

3524.764

2.000

3526.764

Текето

2334.816

0.000

2334.816

0.000

2334.816

Тракиец

2954.000

0.000

2954.000

164.000

3118.000

Узунджово

3291.016

920.000

4211.016

133.000

4344.016

Широка поляна

3228.689

108.000

336.689

0.000

3336.689

Общо за общината

93800.257

6545.000

100345.257

2672.000

103017.257

В таблицата са включени и площите, временно стопанисвани от общината – 2672 дка. Общата площ възлиза на 103017.257 дка, като най-голям е относителния дял на горските масиви в с. Брягово – 8,7%, с. Въгларово – 7,1% и с. Николово – 6,0%.

Възстановените по решения на Общинска служба “Земеделие” и гори през 2000 г. са 66689 дка и 27111 дка по съдебни решения на ХОС през 2003 г. или общо 93800 дка собственост на община Хасково.

От направения по документи анализ е установено, че горският фонд общинска собственост на всички имоти в землищата на общината възлиза на 93800 дка. Селскостопанският фонд общинска собственост представлява 6545 дка. Общинските гори и земи от горския фонд с доказана общинска собственост са 100345 дка.

Основни проблеми, предизвикателства и цели, свързани с дървесния ресурс:

  • Не се водят в достатъчен обем отгледни сечи, особено след сполетелите общината пожари.
  • Подценява се превръщането на издънковите гори в семенни.
  • Не е ясна концепцията за мястото и значението на нискостъбленото стопанство в дъбовите гори.
  • Недостатъчни са инвестициите във връзка с предотвратяване на пожарите. Не се използва лесовъдската мярка по САПАРД.
  • Необходимост от адаптиране на залесяванията, предвид очакваното засушаване на климата.
  • Преоценка на горите за реконструкция и подчиняването им на гори за превръщане и издънково възобновяване.
  • Необходимост от възстановяване на горите върху обезлесените територии, стремеж към увеличаване площта на горите и повишаване на тяхната устойчивост, производителност и капацитет за усвояването на СО2 с адаптирането им към климатичните промени и създаването на здравословна жизнена среда.

Защита на горите

Състоянието на горите в общината е сравнително задоволително. Основна цел пред ОП “Общинско лесничейство” еподобряване стабилността и здравословното състояние на горите, включително адаптирането им към климатичните промени и антропогенните натоварвания.

Налице са няколко основни фактора, влияещи негативно върху съхранението и опазването на горския фонд:

  • Незатихващи процеси на съхнене по иглолистните дървета и дъба.
  • Атмосферното замърсяване и киселинните дъждове.
  • Периодични каламатети от гъботворка, листоврътка и борова процесионка.
  • Неконтролираната паша също допринася за деградация на горите.
  • Трайни изменения на климата в посока “засушаване” с очаквано въздействие върху здравословното състояние на насажденията.
  • Наличие на монокултури от черен и бял бор.
  • Безразборно палене на стърнища и сухи треви и неадекватно поведение на населението и някои институции.
  • Недобро материално осигуряване на институциите, отговорни за гасенето на горски пожари.
  • Недостатъчно материално-техническо обезпечаване на горската стража.
  • Засилване вредата на козята паша върху горите в някои райони, особено около населените места.
  • Бракониерски сечи, които нарушават горския баланс особено около населените места.
  • Пропуски в нормативната уредба, позволяващи безнаказаност на нарушителите в горите.
  • Погрешни модели на управление на горските ресурси през последните 10 години, благоприятстващи нарушенията.
  • Недостатъчна социална култура на част от населението в съчетание с ниско жизнено равнище поради безработица.
  • Липса на ангажираност на общините и собствениците на гори по охраната на горите в резултат на несъвършена законова уредба.

В последните години броят и размерът на нарушенията в горите поддържат относително високо ниво спрямо периода преди 10 години. Значително е увеличен незаконния добив на дърва за горене, особено около града. Това се обуславя от факта, че все повече домакинства използват за отопление дърва за огрев, като най-евтин източник на топлинна енергия.

Нарушенията при ползването на ресурсите могат да се групират в три основни категории:

  1. Извършват се на битово ниво от местното население за задоволяване на собствени нужди от дървесина и др.
  2. Извършват се от организирани престъпни групи с цел реализация на значителни финансови печалби.
  3. Извършват се от фирмите ползватели на дървесина, като поради занижен контрол или чрез помощта на служители от държавни институции се допуска извозване на неотчетена и незаплатена дървесина.

Проблеми при пълноценното използване на дървесината:

  • Ниско ниво на техническа обезличеност на дърводобива.
  • Слаб кадрови потенциал за тази дейност.
  • Ниско ниво на квалификация на работниците в дърводобива.
  • Наличие на скрита икономика в дърводобива.
  • Липса на системна информация за търсенето и предлагането на дървесина.
  • Необходимо е създаване на нормативни, икономически, технологически и организационни условия за оптимално използване на дървопроизводствения потенциал на горите, за запазване и подобряване на среднообразуващите им функции.

2.6. Туризъм

През последните години туризмът се очертава като отрасъл с нарастващо значение за община Хасково. На територията има условия за развитие на туризъм, свързан с бизнес посещения, провеждане на спортни или културни прояви, както и обслужването на транзитно преминаващите по път Е-80, които се явяват потенциални потребители на туристическия продукт. Като областен и бизнес център, Хасково е от голямо значение по отношение на информационното и рекламно осигуряване на района. Във връзка с организираните състезания по карате, аеробика, хандбал, тенис, спортни танци, както и по повод на традиционните културни мероприятия в града има значителен поток от участници.

За изследвания период 2001 – 2003 г. туризмът се развива много динамично и прогресивно. Въпреки че през 2002 г. регистрираните фирми са с 32% по-малко, те произвеждат бруто продукция за 22889 хил.лв. или 4 пъти повече спрямо предходната година. През тази година са инвестирани 6 пъти повече средства в дълготрайни материални активи (ДМА) и са заети допълнително 466 лица.

Тези показатели благоприятстват през 2003 г. да бъдат разкрити нови 60 фирми. Реализираните приходи от дейността и заетите лица са два пъти по-малко спрямо предходната година. Въпреки, че за годината е отчетена загуба в размер на 315 хил.лв., разходите за ДМА запазват своя ръст.

В икономическия комплекс на община Хасково туризмът е отрасъл, който няма голяма тежест, но има големи перспективи за развитие. През 2003 г. НПП са в размер на 11332 хил.лв., което представлява 1,58% от реализираните приходи в общината. Инвестициите в този сектор са 10009 хил.лв. или 4,75% от всички разходи за ДМА в общината.

Таблица 14: Основни показатели за развитието на хотелиерството и ресторантьорството в община Хасково

Показатели

Мярка

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Брой единици

Брой

360

245

305

Бруто продукция

Хил.лв.

3130

22889

13584

Приходи от дейността

Хил.лв.

6068

24410

11691

Нетни приходи от продажби

Хил.лв.

6061

24234

11332

Разходи за дейността

Хил.лв.

5411

23118

11312

Печалба

Хил.лв.

731

1483

654

Загуба

Хил.лв.

159

342

-315

Заети лица

Брой

831

1297

1188

Наети лица

Брой

436

1006

882

Средства за заплати и др.

Хил.лв.

375

2324

1136

МДА

Хил.лв.

1809

10528

10009

Важни фактори, обуславящи развитието му са:

  • Благоприятните физико-географските дадености: мек климат, наличие на красива и екологично чиста природа, богата флора и фауна с изключително биоразнообразие, наличие на множество природни забележителности, слънцегреенето и средната годишна температура, които са над средните за страната.
  • В транспортно-географско отношение Хасково се намира близо да границата с Гърция и Турция, което благоприятства развитието на транзитния и културния туризъм.
  • Интересно културно-историческото наследство, включващо архитектурно-исторически паметници, археологически ценности, паметници от епохата на Възраждането /стари къщи и църкви/, исторически места.
  • Добре развита мрежа от места за настаняване и хранене и добра инфраструктура.
  • Наличие на богат културен календар, включващ традиционни празници, чествания, народни обичаи, музикални и поетични дни, фестивали, концерти, изложби и др. Близостта на Гърция и Турция дава реална възможност фолклорния празник “Китна Тракия пее и танцува” да се превърне в международен фолклорен празник с участието и на другите балкански държави.
  • Професионалната гимназия по туризъм е с добри традиции и авторитет в региона. В гимназията се подготвят кадри, които ще гарантират предлагането на добър туристически продукт.
  • Засилваща се инициатива от страна на частни предприемачи и общината: строителство на нови хотели, заведения за хранене, възраждане на традиционни занаяти, откриване на нови музейни сбирки, подобряване достъпа до туристически обекти, разработване на редица проекти в сферата на туризма и откриване на туристически информационни центрове, разширяване на рекламата на региона като туристическа дестинация.

Места за настаняване

Община Хасково разполага с добре развита база за посрещане на туристи. Частни предприемачи в сферата на хотелиерството и ресторантьорството преустроиха много от съществуващите сгради или построиха нови, което е значителен принос за подобряване потенциала на града по отношение на материалната база за настаняване и обслужване на пребиваващите в Хасково.

По данни на ТСБ Хасково средствата за подслон в община Хасково през 2003 г. са 7 броя или 30,43% от тези в областта. Те разполагат с 345 легла или капацитет от 123697 леглоденонощия. Реализираните нощувки на територията на общината са 13236 броя или 18,96% от регистрираните в областта. От общия брой пренощували лица само 11,62% са чужденци.

Наблюдава се определен ръст на нощувките в общината. Регистрираните посещения са свързани от една страна с бизнес визити, командировки, семинари, провеждането на различни мероприятия. От друга страна те се дължат на нарасналия поток от туристи, идващи в региона за почивка сред природата, уикенд-туризъм, посещение на културни паметници, екологичен, алтернативен туризъм.

По-известните хотели, които предлагат комфорт и добро обслужване на гостите са:

  • С категория 4 звезди: “Хасково”;
  • С категория 3 звезди: “Даймонд плаза”, “Родопи” и “Фантазия”;
  • С категория 2 звезди: “Оазис”, “Централ”, “Аида” и “Дружба”.

В парк “Кенана”, в близост до тенис-клуба, в началото на 2006 г. бе открит хотелски комплекс с категория от четири звезди – Парк хотел “Европа”.

Таблица 15: Средства за подслон през 2003 г. в община Хасково

Показатели

Община Хасково

Област Хасково

Средства

7

23

Легла

345

1421

Леглоденонощия

123697

469493

Реализирани нощувки

13236

69828

В т.ч. от чужденци

1721

10673

Пренощували лица

9980

37162

В т.ч. чужденци

1160

7434

Сферата на ресторантьорството е добре развита в Хасково. В града и околностите има широка гама от ресторанти, кафенета, коктейл-барове, сладкарници и нощни клубове, като по-специален интерес за гостите биха представлявали битовите ресторанти в старата част на града, привлекателни с оригиналната си архитектура и традиционна българска кухня. В парк “Кенана” се намира ресторант “Калуа”, който бе признат сред 40-те най-добри ресторанти в България.

В община Хасково са известни следните по-големи заведения:

  • Ресторанти: “Гуркова къща”, “Тихия кът”, “Алафрангите”, “Лакада”, “Пещерата” и др.
  • Кафе-аперитиви: “Колори”, “Театро”, “Чилаут”, “Скрийм”, “Лазур”, “Егоист”, “Мадлен и Александра”, “Версай”, “Енви”, “Магура” и др.
  • Снек-барове: “Веста”, “Чановете”, “Алпинеум”, “Българан”, “Римини”, “Радио бар”, “Джазанова”.
  • Дискотеки: “Джой”, “Планета клуб”, “Замъка”, “Цезар”, “Тепро”, “Екслузив”.

Основни туроператори:

Лицензираните туроператори и туристически агенции, развиващи вътрешен и международен туризъм, са:

Туроператори: “Снежанка”, ЕТ “Флаш – Адриана Ангелова”, “Зора 2001”, “Панталей” ООД, Евротур травъл – Мария Георгиева, Аидатур – АД, ЕТ Панайот Панайотов, “Аидатур”, “Сърнела”.

Туристически агенции: ЕТ “Мини-Илияна Петрова” – Хасково.

Туроператорите и туристическите агенции предлагат основно екскурзии и почивки в чужбина и в по-известните български курорти. Община Хасково все още не се предлага активно като туристическа дестинация от местните туристически фирми. Същевременно в региона идват неорганизирано по различни линии туристи от страната и чужбина, както за уикенд-туризъм, така и за по-дълъг престой. Наблюдава се увеличение на броя на туристите, посетили региона по работа и за отдих.

На територията на общината функционира Съвет по туризъм., който набира информация и консултира фирми, работещи в сферата на туризма в общините Хасково и Минерални бани.

Тенденции за развитие на туризма:

През последните години значението на туризма все повече нараства. Необходимо е да се разработят конкретни програми за рационално използване на наличния туристически потенциал, както и да се разработят нови форми на туризъм.

Фирмите осъзнават голямо значение на туризма за икономическия просперитет на региона и възможностите, които той предлага за разработване на различни видове бизнес, за откриване на нови работни места, за популяризиране на района.

От страна на различни организации, работещи в сферата на туризма определено се правят усилия за стимулирането му – чрез създаване на туристически информационни центрове, оформяне на нови маршрути, подновяване на маркировки и табели, експониране на туристически обекти, подобряване на предлагането на определени туристически услуги и предоставяне на информация. Трябва да се работи за провеждане на активен маркетинг и реклама на туристическия продукт на община Хасково и по-добра координация усилията на отделните организации, работещи в сферата на туризма.

2.7. Бизнес информационни системи

В община Хасково има осигурен достъп на фирмите до бизнес информация и услуги за бизнеса. Това се дължи както на големия брой фирми, които работят на територията на общината, така също и на това, че Хасково винаги е бил административно-териториален център.

В град Хасково работят Търговско-промишлена палата, Индустриална стопанска асоциация, Регионална агенция за социално-икономическо развитие Хасково, Съвет за възстановяване и развитие Хасково и Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия - Териториално звено - Хасково. РАСИР Хасково предлага бизнес информация и бизнес услуги и работи в сферата на регионалното развитие и предоставя информация и услуги, които са свързани с процесите на регионалното и общинското стратегическо планиране и управление на проекти. В гард Хасково са учредени и работят за своите членове Съюз на производителите на машини за хранително-вкусовата промишленост, Съюз на млекопреработвателите, Съюз на производителите на селскостопанска продукция и др. Не е малък броят на фирмите, предоставящи консултации и услуги за бизнеса: счетоводни, правни, данъчни, банкови, комплексни и специализирани.

Важно значение за развитието на бизнеса има Центърът за изнесено обучение към УНСС София. В него се предоставят възможности за бизнес обучение, обучение на предприемачи, следдипломни квалификационни курсове и други.

Сериозен принос имат и рекламните фирми, които предоставят освен рекламни услуги, така също и услуги, свързани с маркетингови проучвания на МПС сектора в община Хасково.

Най-търсените услуги от фирмите са: счетоводни услуги, банкови и финансови услуги, разработване на бизнес план, информация за нови пазари, обучение и консултации. Като цяло се налага заключението, че фирмите в община Хасково са осигуреени с бизнес информационни системи и бизнес услуги, което ги прави и по-конкурентноспособни и устойчиви.

2.8. Банково обслужване

В община Хасково са разкрити и функционират клонове на следните банки: Булбанк, Обединана Българска Банка, Хеброс, Биохим, Пощенска банка, Централна Кооперативна Банка, Държавна Спестовна Каса, Евробанк, Тексимбанк, Росексим Банк, Стопанска Инвестиционна Банка, Първа Инвестиционна Банка, Инвестбанк, Алианс България, Райфайзенбанк, Юниън банк, Демир банк.

Изхождайки от развитието на икономиката и търсенето на банковите услуги в Хасково, съществуващите банки и техния потенциал водят до пресищане на Областния център с банки.

Средата, в която функционират банките в Хасково, е определено конкурентна, което е стимул за поддържане на услугите в тях на по-високо ниво. Борбата за клиенти е регулатор на качеството, бързината и цената на банковите услуги. Много малка част от големите и средни фирми в Хасково ползват услугите само на една банка. Повечето от тях работят с поне две или три банки, за да имат възможности за теглене на кредити. Малките фирми работят само с една банка. За част от тях е характерно, че периодично сменят обслужващата банка. Основна причина за това е възможностите на съответната банка да им осигурява кредитен ресурс. Като общ принцип всяка банка осигурява кредити само на фирмите, които са й основни клиенти. Фирмите, които често сменят обслужващата си банка, трудно могат да си създадат авторитет и в ситуация на нужда нямат условия и възможности да получат кредит.

2.9. Услуги

Сферата на услугите в община Хасково се характеризира с голямо разнообразие и динамика. Тази сфера е изцяло приватизирана, с изключение на административното обслужване, което се осъществява от държавните структури на територията на общината и органите на местната власт. Териториалната организация показва, че сферата на услугите е концентрирана изцяло в общинския център, като в селата тази дейност липсва. Битовото обслужване е изцяло в частния сектор, но поради особената си специфика и ниските доходи на населението този подотрасъл се развива благодарение на предлагането на по-качествени и бързи услуги. На територията на общината най-голямо е предлагането на следните видове услуги: ремонт на битова и телевизионна техника, автосервизни услуги, таксиметрова дейност, фотографски услуги, фризьорство и козметика. Степента на задоволеност с различни битови услуги е добра, както по брой, така и по честота на ползване.

На територията на общината са изградени достатъчно хотелиерски комплекси, предлагащи необходимите условия за комплексен отдих и делови срещи. В стремежа си за привличане на повече клиенти, фирмите предлагат все по-нови и допълнителни хотелиерски услуги.

С по-бавни темпове в общината се развива комуналното обслужване, обхващащо комунално стопанство и комуналния транспорт. Извозването на сметта в общинския център е организирано, но проблем си остава складирането и преработката на отпадъците. Комуналният транспорт е представен от градски и междуселищен. Градският транспорт в общината (автобусен и тролеен) като цяло е добре организиран. Единственият му недостатък е свързан с недостатъчната честота на преминаване на превозните средства. Междуселищният транспорт се осъществява от частни фирми. За развитието на комуналния транспорт като цяло основно значение има изграждането на оптимизационни транспортни схеми и графици за градския и междуселищен транспорт.

Положителна тенденция в развитието на услугите в общината е бързото развитие на специализираните услуги: информационни, консултански и бизнес услуги. Тяхното качество с всяка изминала година все повече се подобрява.

Проблем представлява ограничения достъп до услуги на населението от отдалечените от общинския център населени места, поради слабата транспортна осигуреност.

2.10.  Общински бюджет

Общинският бюджет със своята специфика и класификация е количествен финансов планов документ, представящ цялостната организация и взаимоотношения, в които участва общината по повод на ефективното изпълнение на дейността си. Основна форма на организация на местните финанси са: общинския бюджет, извънбюджетните сметки и фондове и финансите на общинските фирми.

Общинският бюджет се дефинира като самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите на общината за една бюджетна година. Бюджетът се основава на оценки на очакваните приходи и разходи по дейността на общината за годишния период. Съставянето и изпълнението на бюджета се основава на следните принципи:

  • Единство – бюджетът обхваща всички дейности без тези, които имат стопански характер;
  • Балансираност – разходите по отделните дейности трябва да бъдат обезпечени с реално очаквани бюджетни приходи;
  • Законосъобразност – бюджетът на общината се разработва по нормативно определена бюджетна класификация;
  • Целесъобразност – бюджетът е обвързан с обхвата на местните компетенции;
  • Ефективност – минимизиране на разходите за постигане на определен положителен финансов резултат;
  • Ефикасност – предприемане на най-оптималните действия, гарантиращи постигането на планирания резултат;
  • Публичност – предоставяне на възможност на гражданите да участват в обсъждането на проектобюджета.

Основните финансови ресурси в общината се формират от:

  • собствени приходи в общинския бюджет;
  • постъпления от републиканския бюджет;
  • постъпления от извънбюджетни фондове.

Община Хасково е средно голяма община с население наброяващо 98401 души, което до голяма степен определя многообразието и спецификата на бюджетните приходи, които постъпват в общината през бюджетната година. Общият размер на средствата, с които се осигурява нормалното функциониране и дейността на общината възлизат на: 20163927 лв. за 2001 г., 25924546 лв. за 2002 г. и 29574200 лв. за 2003 г.

Анализът на формирането на бюджета за периода 2001-2003г. дава възможност да се направят изводи за финансовите възможности на общината.

Таблица 16: Бюджет на община Хасково за периода 2001-2003 г.

Общински бюджет

2001

2002

2003

Приходи

20163927

25924546

29574200

Собствени приходи

Субсидии от Републиканския бюджет

Трансфери от/за бюджетни сметки

Временни безлихвени заеми

Финансиране на дефицита

14254143

5723107

601193

-495000

80484

14235528

11200164

918000

-68000

-361146

22402263

6223780

439442

0

508715

Състав и структура на собствените приходи:

 

Данъчни

Неданъчни

 

 

9378345

4875798

 

 

9081434

5154094

 

 

11804527

10597736

Общински бюджет

2001

2002

2003

Разходи

20163927

25924546

29574200

Структура на разходите по функции:

 

Изпълнителни и законодателни органи

Полиция, вътрешен ред и сигурност

Образование

Здравеопазване

Социални осигуровки и грижи

Жилищно строителство, БКС

Почивно дело, култура, религ. дейности

Икономически дейности и услуги

Разходи некласифицирани в други

 

 

3219930

297931

8404356

2199052

2213513

2204755

919362

687555

17473

 

 

4688562

359907

10419276

2663446

2869663

2739299

1060025

1094654

29714

 

 

6933112

416515

11650193

3225525

958289

3116364

1237416

2025553

11233

В структурата на бюджетните приходи делът на собствените приходи през 2001г. е 70,69% от общия бюджет, през 2002 г. – 54,91%, а през 2003 г. – 75,75%. Собствените приходи се формират от данъчни и неданъчни приходи. Данъчните приходи през 2003 г. са общо 11804527 лв., което представлява 52,69% от собствените приходи. В сравнение с 2001г. те са нарастнали с 25,87%. Неданъчните приходи, които представляват плащане в полза на местния бюджет от физическо или юридическо лице за оказана услуга или предизвикано действие на общината в свой интерес, увеличават прогресивно своята тежест в бюджета. От 4875798 лв. през 2001 г. те повишават своя размер през 2002 г. с 5,71% до 5154094 лв., а през 2003 г. нарастват двойно - 10597736 лв.

Субсидията от Републиканския бюджет е важен елемент от структурата на бюджета на община Хасково. Тя се определя по специална методика от Министерство на финансите съобрано обективни критерии. Целевата субсидия се отпуска за придобиване на ДМА, за изпълнение на регионални програми и проекти от национално значение. Нейният размер има определящо значение за финансовата обезпеченост и адекватност на общината. През изследвания период държавната подкрепа за община Хасково е с променливи величини. През 2002 г. е отпуснато финансиране в размер на 11200164 лв. или 43,20 % от всички приходи, което е почти двойно спрямо предходната година – 5723107 лв. или 28,38% от средствата. През 2003 г. държавната субсидия е 6223780 лв. или 21,04% от бюджета.

В бюджета на общината постъпват приходи и от временни безлихвени заеми. През 2001 г. община Хасково има задължения към кредитните институции в размер на 49500 лв., през 2001 г. - 68000 лв., а през 2003 г. тя вече ги е погасила.

За изследвания период в годишните отчети по изпълнението на бюджета на общината се наблюдава дефицит през 2002 г. в размер на 361146 лв. Съотношението приходи-разходи по общинския бюджет показва, че е реализиран излишък през 2001 г. – 80484 лв. и през 2003 г. – 508715 лв.

Това показва, че община Хасково има добра финансова ликвидност и рентабилност и успява своевременно да посрещне своите финансови задължения и да постигне добър баланс между приходната и разходната част на бюджета. При наличие на бюджетен дефицит, той може да бъде финансиран по решение на Общинския съвет чрез емисия на ценни книжа, облигационен заем, заеми от финансови институции или от извънбюджетни средства и източници.

Средствата се разходват за управление, образование, здравеопазване, социални осигуровки и грижи, жилищно строителство, култура, икономически дейности и услуги и др. В структурата на бюджетните разходи през 2003 г. най-голяма тежест имат разходите за образование – 39,39%, следвани от разходите за управление – 23,44% и за здравеопазване – 10,91%.

Община Хасково е в добро финансово състояние. Усилията на местните власти за подобряване на финансовите ресурси на общината е необходимо да бъдат насочени към увеличаване на местните приходи и създаване на условия и мотивация за развитие на частен бизнес.

Общинска финансова политика:

Бюджетът на общината се съставя въз основа на целите, залегнали в общинския план за развитие и прогнозите за развитие на общината. Общите финансови цели на общината са:

  • Поддържане на финансова основа, достатъчна за предоставяне на общоприемливо равнище на общинските услуги както в текущ, така и в средносрочен план.
  • Да устоява на местни и регионални неблагоприятни икономически въздействия.
  • Да отговаря своевременно на промени в потребностите на местната общност по отношение на предоставяните услуги.
  • Да поддържа висок кредитен рейтинг и кредитна способност.
  • Да поддържа стабилно финансово състояние.

SWOT – анализ на стопанския сектор

                     Силни страни    

Слаби страни

  • Силно развити икономически функции на града;
  • Висока капитализация на територията, висока изграденост на производствената инфраструктура;
  • Многоотраслова структура на промишлеността;
  • Изграден “имидж” на индустриален център с възможности за развитие на високотехнологични производства;
  • Добре развита преработвателна промишленост, базирана на селското стопанство; добра възможност за изграждане на клъстер “храни”;
  • Наличие на много стабилни фирми, реализиращи износ и печалби; заявени намерения за технологично обновяване и увеличаване на производствата;
  • Предприети активни действия към привличане на нови инвестиции;
  • Добър потенциал за развитие на индустриално зеленчукопроизводство, за увеличаване на трайните насаждения и интензивното животновъдство;
  • Добър климат на партньорство между общината, частния сектор и неправителствени структури.
  • Макроикономическа стабилност и устойчив растеж;
  • Стабилен и подобряващ се инвестиционен и кредитен рейтинг на икономиката;
  • Традиционно високо равнище на образованието;
  • Отвореност на икономиката;
  • Устойчив растеж на инвестициите;
  • Подобряваща се бизнес среда;
  • Нарастващ принос на МСП в БВП;
  • Добри производствени традиции в определени отрасли на икономиката;
  • Нарастващ дял на частния сектор в икономиката;
  • Финансова стабилност и устойчив банков сектор;
  • Наличие на квалифицирани кадри в отделни сектори.
  • Липса на готовност за обосноваване на стратегически инвестиции и привличане на целеви държавни средства и усвояване на структурните фондове на ЕС;
  • Непреодоляно сътресение от преструктурирането, липса на стопански структури с капацитет за тласък в развитието и обновяването на общинската икономика; липса на нови/утвърдени търговски марки; липса на ново промишлено “лого” на общината.
  • Липса на стимули за иновации;
  • Недостиг на инвестиционен капитал за обновяване и разширяване на производствата;
  • Амортизирани производствени зони, непривлекателни за нови инвестиции; липса на устроени нови зони за нвестиции; неизползвани възможности на селските територии за изнасяне на производства;
  • Остаряло оборудване и технологии, ниска конкурентноспособност, ограничени местни пазари.
  • Сериозно разминаване между предлагана и търсена квалификация в пазара на труда;
  • Недостатъчна информация сред бизнеса за изискваните нови стандарти при влизане в ЕС;
  • Липса на добре развит борсов пазар (фондов и стоков).
  • Нестабилни стопански структури в селското стопанство; ниско ниво на научно обслужване; липса на условия за развитие на фермерство от европейски тип.
  • Консервативност и пасивност на бизнеса;
  • Ниско технологично равнище и ниска производителност на труда;
  • Ниска добавена стойност на произведената продукция;
  • Ниска бизнес култура;
  • Слаба връзка бизнес-наука-образование;
  • Нисък БВП на глава от населението;
  • Висока енергоемкост на икономиката;
  • Отрицателна демографска тенденция;
  • Голям дял на сивата икономика;
  • Емиграция на високо квалифицирани кадри;
  • Бавен темп на изграждане на информационното общество;
  • Нисък дял на предприятията, въвели системите за управление (QMS, OSH, ecological, etc.);
  • Недостатъчно развитие инфраструктура на качеството;
  • Липса на алтернативни финансови източници за бизнеса;
  • Недостатъчно развита техническа инфраструктура;
  • Силна зависимост от външни фактори;
  • Кратки гратисни периоди и срокове за достигане на заложените в хармонизираната нормативна база, екологични параметри.
Възможности Заплахи
  • Присъединяване към единния европейски пазар;
  • Нарастване на предприемаческата активност;
  • Привличане на инвестиции във високопроизводителни сектори;
  • Разширяване на пазарите;
  • Достъп до системите за технологичен, продуктов и управленски трансфер;
  • Наличие на квалифицирана незаета работна ръка;
  • Развитие на екологични производства;
  • Подобряване и оптимизиране на техническата инфраструктура;
  • Стимулиране на износа;
  • Алтернативни източници на финансиране;
  • Развитие на небанковия финансов сектор;
  • Различни форми на производствено коопериране и сътрудничество (клъстери, публично-частно партньорство, др.);
  • Промяна в принципа на финансиране на научните изследвания, предназначени за бизнеса;
  • Повишаване на енергийната ефективност на производството;
  • Подобряване на административната и икономическа среда за бизнеса;
  • Информационно-консултантски услуги;
  • Достъп на бизнеса до Структурни фондове.
  •  Предприятията да не изпълнят в срок европейските изисквания;
  • Рецесия на международните пазари;
  • Нарастване на конкурентния натиск върху предприятията след присъединяването;
  • Липса на промяна в поведението на предприятията след присъединяването;
  • Политическа нестабилност на Балканите;
  • Заплаха от международен тероризъм;
  • Недостатъчен капацитет за усвояване на средства по Европейските фондове;
  • Задълбочаване на демографския срив.

3. Човешки ресурси

Населението на община Хасково е най-важният социално-икономически ресурс, който заема важно място в процеса на регионалното развитие. Човешките ресурси, освен производител са и потребител на материални и духовни блага, което ги прави определящ и лимитиращ фактор за развитието на всяка територия. По тази причина броят и съставът, характерът на възпроизводството и географското разположение на населението играят първостепенна роля в развитието на област Хасково. Социално - демографският потенциал и в бъдеще ще определя и лимитира социално - икономическото развитие на областта.

3.1. Население и демографски процеси

Населението на общината наброява към 31.12.2003 г. 98401 жители, което представлява 36% от населението на областта. В полово съотношение жените поддържат превес с относителен дял от 52%. Преобладаващият дял на жените се определя основно от големия брой жени в надтрудоспособна възраст спрямо мъжете от същата категория.

Таблица 17: Характеристика на населението в община Хасково, в брой души

ПОКАЗАТЕЛИ

2002 г.

2003 г.

Население общо

- мъже

- жени

98803

47591

51212

98401

47366

51035

Гъстота на населението

133,6

133,0

Естествен прираст

- мъже

- жени

-404

-213

-191

-400

-219

-181

Механичен прираст

- мъже

- жени

3

-37

40

-2

-6

4

Под трудоспособна възраст

- мъже

- жени

16370

8386

7984

15959

8158

7792

В трудоспособна възраст

- мъже

- жени

61225

31447

29778

61676

31667

30009

Над трудоспособна възраст

- мъже

- жени

21208

7758

13450

20775

7541

13234

Средната гъстота на населението в общината е 133 д/кв.км, което я прави най-гъсто населената община в областта.

Урбанизираността на територията е съотношението между градско и селско население, което за община Хасково е 4:1. Градското население е с относителен дял 80,24% от общото население, при 42,9% за областта и 43,4% за страната. Четири са по-големите села в общината, с население над 1000 души: Узунджово, Малево, Войводово и Криво поле. Съотношението между градското и селското население, оказва влияние върху самото развитие на региона. Икономическият потенциал на общината с преобладаващо градско население е няколко пъти по-висок от този на общините с преобладаващо селско население. Това се обуславя от различния начин на живот и възможности за трудова реализация.

Населението в община Хасково е с благоприятна възрастова структура. Коефициентът на възрастова зависимост през 2002 г. е 43,407% при 46,211% за България. За периода 1999-2002 г. се наблюдава тенденция на регресираща възрастова структура, която води до увеличаване коефициента на зависимост на възрастното население. Нарастването на стойностите на този показател ще доведе до повишаване на разходите за социални услуги в бъдеще време.

Графика 4: Възрастова структура на населението в област Хасково към 2003 г.

През последните години населението на община Хасково се възпроизвежда с отрицателни темпове. Естественият прираст на населението представлява разликата между броя на живородените и броя на умрелите лица. За община Хасково естественият прираст се променя от (-404) през 2002 г. на (-400) през 2003 г. Този показател е с най-ниски стойности в областта, след община Димитровград.

Голямата безработица, особено сред младите хора, масовото обедняване и влошаването на жизненото равнище доведоха до упадък на раждаемостта през последните години чрез въздържане от раждане на следващо дете и увеличаване на абортите. Към тези причини се прибави и отбелязаното негативно влияние на масовата емиграция на предимно младо и трудоспособно население в репродуктивна възраст. Положителна характеристика се наблюдава през 2004 г., когато за пръв път от последните 15 години, има увеличение в броя на ражданията в сравнение с предходни години. Тенденцията в развитието на раждаемостта отразява модела на демографско поведение на семействата и отношението на съпружеските двойки към желания брой деца, който все повече се ориентира към еднодетен модел. Делът на първите раждания все-повече се увеличава в общия брой раждания, но за разлика от тях относителният дял на вторите, третите и от по-висок ранг раждания постоянно намалява. По-високата раждаемост, която се наблюдава сред градското население се дължи на неговата все още по-благоприятна възрастова структура, в сравнение с тази на селското население.

По-голямата смъртност, която се наблюдава в селата се дължи главно на по-интензивния процес на остаряването на населението в селата. За Хасковска община прави впечатление и фактът, характерен и за страната като цяло, че се увеличава интензивността на смъртните случаи сред лицата в средните възрастови групи. С изключение на намалението на смъртността в най-младите възрасти, основните причини за наблюдаваната трайна тенденция на увеличение на смъртността могат да се търсят в съвременните физически, материални, психологически и духовни условия на живот на населението, които имат дългогодишно влияние.

По отношение на миграционните процеси не се наблюдават големи колебания. Механичният прираст в община Хасково, т.е. разликата между броя на заселените и изселените лица, е (-2) при (-625) човека за областта. През 2003 г. на територията на общината 2164 човека са се заселили и 2166 човека са се изселили.

Община Хасково се характеризира с най-благоприятната образователна структура на населението в областта (към 01.03.2001 г.):

  • с висше образование – 7932 човека или 8%,
  • с полувисше образование – 5048 човека или 5%,
  • със средно образование – 34877 човека или 35%,
  • с основно образование – 24800 човека или 25%,
  • под основно образование – 17278 човека или 17,5%,
  • неграмотни – 2711 човека или 2,7%.

Графика 6: Структура на населението по образование по общини от област Хасково

Населението с високо образователно равнище е съсредоточено в гр. Хасково, където възможностите за намиране на работа, получаване на образование и условията на живот са по-добри в сравнение с останалите населени места в общината.

Графика 7: Население по етнически групи за област Хасково

Структурата по етнически групи в общината е наблюдавана при преброяването на населението от НСИ през 2001 г. Населението по етнически групи се разделя както следва:

  • 76% българи,
  • 19% турци,
  • 3% роми,
  • 2% други.

Прави впечатление, че процентното съотношение на ромите е много малко, тъй като по-голяма част от тях не се самоопределят като такива.

3.2. Заетост

Икономически активните лица в общината през 2003 г. са 61676 човека. Коефициентът на икономическа активност (съотношение между икономически активните лица и населението над 15 години) за община Хасково е 74,80%, по-висок от средния за областта – 44,8%, за ЮЦР – 47,8% и за страната – 49,2%. Възрастовата структура на населението оказва голямо влияние върху изменението на броя и дела на икономически активното население.

Работната сила на община Хасково през 2003 г. наброява 31226 човека (заети и безработни). Коефициентът на заетост (съотношението между броя на заетите лица и населението над 15 години) е сравнително нисък - 29,57%, при коефициент на заетост за страната 42,4%, за ЮЦР – 42,5% и за областта – 40,6%. Заетостта на населението от общината се формира главно от нейния център.

В община Хасково към 2003 г. заетите лица са общо 24383 броя, което е с 26,32% повече спрямо предходната година. Основната заетост на жителите по данни на ТСБ Хасково е предимно в преработващата промишленост (43%), търговията и услугите (22%).

Таблица 17: Заети лица в община Хасково към 2003 г.

Сектор

Стопански единици, брой

Заети лица, брой

Относит. дял на заетите лица, %

Наети лица, брой

Средства за заплати и др.възнагр, хил.лв.

Общо

3757

24383

100

20294

52981

Селско, ловно и горско стопанство

83

732

3

680

1449

Преработваща промишленост

601

10573

43

9822

23908

Производство и разпределение на електр. И топлинна енергия

5

1266

5

1259

6549

Строителство

119

1467

6

1329

5131

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и услуги

1936

5312

22

3408

6084

Хотели и ресторанти

305

1188

5

882

1136

Транспорт, складиране и съобщения

255

1252

5

987

2383

Операции с недвижими имоти

240

955

4

581

1259

Образование

20

43

0.2

20

43

Здравеопазване и соц. дейности

115

1376

5

1195

4681

Други

75

214

0.8

125

348

През 2003г. се наблюдава нарастване броя на заетите в търговията с 24,52% и в производството с 23,91% в сравнение с предходната година. Това показва положителна тенденция в развитието на тези сектори в община Хасково.

По показателя средна работна заплата за периода 2001 – 2003 г. община Хасково заема четвърто място в областта. Средната годишна работна заплата за Хасково през 2003г. е 2740 лв. и е с 16,46% по-ниска от средната годишна работна заплата за страната за същата година.

Разпределението на заетите лица по възрастови групи показва преобладаващ дял на лицата във възрастовите групи от 35 до 44 г. и от 45 до 54 г. възраст. Следват лицата във възрастова група от 25 до 34 г.

Най-висок коефициент на заетост в общината имат лицата на възраст от 35 до 44 г.

За да бъде запазен и повишен този коефициент на заетост и за да се постигне максимална адаптивност на работната сила, включително в предприятия и фирми с преструктуриращи се дейности, трябва да се предвиди периодично обучение на наетите лица.

3.3. Безработица

Провеждащата се структурна реформа и условията на паричния съвет оказваха решаващо въздействие върху пазара на труда през наблюдавания период 2000 –2004 година. Процесите на активизиране на икономиката се осъществяват бавно, но вече са налице първите икономически резултати: бизнес климатът оказва влияние върху активността на частния сектор, който обаче все още не е в състояние да поеме освободената работна сила и производствени мощности.

Регистрираните в Бюро по труда - Хасково безработни лица към 31.12.2003 г. са 6843. По признака възраст със сравнително голям относителен дял са безработните в активна трудова възраст между 30 и 44 години, които представляват 34,0%. Безработните жени в общината съставляват 53,3% от цялата група безработни. По образователно равнище най-многобройна е групата на безработните с основно и по-ниско образование - 49,7% от общия брой. Професионалната структура на безработните се характеризира с голям относителен дял на безработните без специалност, който е 55%. Тази група е неконкурентноспособна на пазара на труда, като в нея влизат предимно лица от социално-слабите семейства, което се оказва още по-голям проблем за решаване.

В края на 2004 г. нивото на безработица в община Хасково по данни на Дирекция “Бюро по труда” е 14.33%. Общият брой на регистрираните безработни е 7758 души.

Постъпилите на работа чрез Бюрото по труда през 2004 година са 4130 безработни лица. От тях 2585 души са устроени на първичния пазар, а останалите са включени в програми и мерки за заетост.

Най-голям брой свободни работни места на първичния пазар са заявили секторите на селското стопанство, преработващата индустрия и търговията. Преобладаващата част от заявените свободни работни места са от частния сектор - 89%. В Програми за заетост през 2004 година са работили 841 продължително безработни лица. По активни мерки за заетост са устроени 704 безработни лица. Курс за професионална квалификация са завършили 303 безработни лица.

В сравнение с последните години, през 2004 г. се отчита намаление на регистрираните безработни младежи и се формира тенденция на плавно намаляване броя на регистрираните младежи до 29г. Очаква се тази тенденция да се запази и през следващите периоди, тъй като се увеличава търсенето на млади хора на трудовия пазар.

Регистрираните продължително безработни лица в дирекция “Бюро по труда” Хасково с всяка изминала година нарастват. През 2003 г. за община Хасково те са 3263 броя, което е с 14,05% повече спрямо предходната година.

През 2004 г. се формира тенденция на плавно намаляване на броя на регистрираните безработни с продължителна регистрация, но се повишава техният относителен дял в общата съвкупност на безработните лица.

Следователно една немалка част от безработните трудно се адаптират към наложените от стопанската конюнктура нови изисквания и поради тази причина изпадат в състояние на продължителна безработица. Липсата на квалификация и образование е сериозна пречка тези лица да бъдат успешно устроени на работа, предвид ограничения брой на свободните работни места.Приоритет е обучението и преквалификацията на работната сила, като се отговори на реалните нужди в различните отрасли и придобитите квалификации се надграждат към съществуващите квалификации на работната сила. Важно е също така да се увеличи нивото на пригодността за заетост и предприемачеството на работната сила в контекста на алтернативната заетост.

Таблица 19: Регистрирани безработни лица и равнище на безработица в община Хасково

Период

Район

Регистрирани безработни лица

Равнище на безраб., %

Общо

До 29 г.

С продълж. над 1 г.

2001 г.

Община Хасково

7186

1833

2396

15.3

Област Хасково

21087

5564

9332

15.7

ЮЦР

168293

46156

84707

17.3

България

662260

180033

329747

17.3

2002 г.

Община Хасково

8160

2422

2861

17.2

Област Хасково

21315

6433

9433

17.1

ЮЦР

160801

47613

82509

17.3

България

602524

172747

304349

16.3

2003 г.

Община Хасково

6843

1946

3263

14

Област Хасково

18558

5309

9267

15

ЮЦР

129788

35804

70507

14

България

500664

134285

266078

14

През последните три години се забелязва формирането на трайна тенденция на повишаване броя на заявените работни места, което се отразява благоприятно върху понижаване равнището на безработицата в общината.

На базата на разгледаните дотук данни се налагат следните по-важни изводи за състоянието и тенденциите за развитие на трудовия пазар в община Хасково:

  • Тенденциите в развитието на пазара на труда в общината през наблюдавания период са благоприятни.
  • Безработицата се характеризира с близки до средните за страната стойности.
  • Средномесечният темп, характеризиращ динамиката на безработицата, е отрицателен.
  • Намалява средният брой на безработните жени.
  • Намалява средният брой на безработните младежи до 29 г.
  • Като трайна тенденция се явява дисбалансът между търсенето и предлагането на работна сила.
  • Оформят се рискови групи на регионалния трудов пазар, които са неравностойни по отношение на останалите субекти, предлагащи работната си сила. Възможностите за успешна трудова реализация на тези групи на сегашния етап са силно ограничени.

3.4.Обучение на възрастни.

В условията на непрекъснато изменяща се икономическа среда и силна конкуренция, предприятията започват да провеждат по-гъвкава политика по отношение на квалификацията и уменията на своя персонал. Основен фактор за развитие на компетенциите на заетите лица е организирането на професионално обучение.

В община Хасково работната сила не е квалифицирана за работа с нови технологии. Липсата на средства за научно-изследователска и развойна дейност, ниската степен на използване на съвременни информационни и комуникационни технологии, “изтичането на мозъци”, липсата на осъзната фирмена политика за квалификация и обучение на работната сила, са сериозни негативни тенденции, които категорично потвърждават необходимостта от адекватни действия.

Важни предпоставки за организиране на професионално обучение на заетите лица са изготвянето на план-програма за организирането на обучаващи мероприятия, определянето на специален бюджет за тази цел.

3.5. Култура

Културата е важен елемент от социалния живот на хората, тя е комплексна сфера, включваща културно-историческо наследство, дейността на разнообразни културни институции и културни прояви от индивидуален или масов характер.

3.5.1. Културни институции

Най-характерна, добре развита и със значими традиции на територията на община Хасково е читалищната мрежа. Читалищата - средища за развитие на културно-просветна дейност са 22 на брой, в т.ч. 13 градски и 9 селски. Всички те са регистрирани по Закона за Народните читалища.

Субсидираните бройки за община Хасково са 41+3 бройки за Регионален експертно-консултантски център „Читалища”.

В седемнадесет от народните читалищата има художествени колективи за български фолклор. В три от народните читалищата има художествени колективи за турски и ромски песни и танци. В четири от народните читалищата има сформирани групи за модерни танци.

Езикови школи има само в Образцово Народно Читалище „Заря” - гр.Хасково и Народно Читалище „Н.Й.Вапцаров - гр.Хасково. ОНЧ „Заря” - гр.Хасково и НЧ „Пейо Яворов” - гр.Хасково са единствените в общината, които са оборудвани с компютри. Също така само в тези две читалища има Музикални школи.

Допълнителна субсидия от Министерството на културата за ремонт са получили шест от читалищата: ОНЧ „Заря” - гр.Хасково, НЧ “Пробуда” - с. Криво поле”, НЧ „Райна Кандева” - гр.Хасково, НЧ „П.Яворов” - гр.Хасково, НЧ „П.Р.Славейков” - гр.Хасково, НЧ „Пробуда” - с. Конуш. Пет от читалищата получиха субсидия за нови книги: ОНЧ „Заря”, НЧ „Проф.д-р А.Златаров”, НЧ „Република”, НЧ „П.Яворов”, НЧ „П.Р.Славейков. Министерството отпусна и на две читалища финансови средства за компютри: ОНЧ „Заря” и НЧ „П.Яворов”.

Читалищата в община Хасково вече имат опит в разработването на проекти. Народно читалище „Пейо Яворов” - гр. Хасково има финансиран проект от „НФК”. През 2004г. Народно читалище „Арарат” - гр.Хасково спечели проект от „ДКМЦ”. Като партньор в проекта „Чудо” през 2003г. участва Народно читалище „Заря” - с. Малево.

В град Хасково се намира първото и най-голямото за Южна България читалище, то е и чевъртото по ред на създаване в страната. Това е Образцово Народно Читалище „Заря”. Създадено през 1858г. Читалището и до днес поддържа всички форми на културо-просветна работа и любителско творчество.

В знак на всенародна признателност за 100 годишния юбилей читалището е удостоено с високо отличие - орден „Кирил и Методий” І степен.

Дейностите му са свързани с поддържането на:

  • Музикална школа ”Манол Иванов”, създадена през 1954г. Школата завоюва няколко години наред първи награди по акордеон и китара на националния преглед на школите в гр.Чирпан и гр.Пловдив. През 2005г. в Националния детски музикален конкурс „Орфеева дарба” спечели златен,сребърен и бронзов медал.
  • Представителен смесен хор „Родна песен”, който е лауреат на всички фестивали на художествената самодейност, носител на орден „Кирил и Методий” ІІ степен .
  • Клуб за стари градски песни „Ари”, който спечели награди от фестивалите „Под липите златен прах се рони” - гр.Стара Загора 2001/2002г.,Национален фестивал „Златен кестен” - гр.Петрич 2000г., Национален фестивал „С песните на Ари” - гр.Хасково 2002/2003г.
  • Балетна формация „Рона” - отличена с можество медали, лауреатски звания и награди от републикански и международни фестивали.
  • Клуб по спортни танци „Хасково” към ОНЧ „Заря”, който съществува вече 25 години. Всяка година клубът участва в Държавни и Републикански турнири, като танцовите двойки винаги са в челната шестица, носители са на можество златни, сребърни и бронзови медали. Най-младата танцова формация (от 8  двойки) на клуба е шампион на България за 2005г. за Стандартни танци.
  • Школа по изобразително изкуство, в която се обучават 32 млади таланти.
  • Школа по компютри.

Проблеми на читалищната мрежа в община Хасково:

  • Сградният фонд на читалищата в общината е остарял и амортизиран. Почти всички читалищни сгради се нуждаят от ремонт, като в някои селски читалища липсват дори санитарен възел и вода.
  • В особено лошо състояние е сградата на Народно читалище „Република” -гр.Хасково, която буквално се руши.
  • На много места електрическата инсталация е много стара и трябва да се поднови.
  • Всички читалища се нуждаят от ново оборудване (столове, бюра, маси и др.) и нови костюми за художествените колективи.
  • Не достигат средства за закопуването на съвременна техника и нови книги.
  • Липсват пари за отопление.
  • Сцените в читалищата са в много лошо състояние, липсват чиги, осветителни тела (прожектори, вани), декори и сценично облекло.

Според читалищата в община Хасково целесъобразно е да има категоризация на читалищата и субсидията да се разпределя според нея. Необходимо е да се отшуска целева субсидия за ремонт и поддържане на сцените и оборудването.

Наред с читалищните библиотеки на територията на община Хасково функционира и регионалната библиотека “Христо Смирненски” - Хасково с ползван фонд библиотечен материал от 400 000 тома. Основен проблем за библиотеките в общината са недостатъчните субсидии, отпущани от общините и Републиканския бюджет, необходими за попълване на библиотечния фонд.

На територията на общината функционира Драматично-куклен театър “Иван Димов”. Той бе основно ремонтиран по проект “Красива България”, като важен фактор е осигуряването на безпрепяствен достъп на инвалиди. ДКТ “Иван Димов” е със статут на продуциращ център със собствена продукция, без партньори на щат – сформират се трупи на граждански договори по съответни проекти. Също така всяка година се реализират 3-4 нови драматични постановки и 3 нови куклени постановки. Гостуващите спектакли на известни театрални трупи представляват интерес за местната общественост. Тенденция на пътуващите трупи води до стимулиране мобилността на театралните екипи, разнообразие на предлаганите постановки, по-добри финансови резултати от дейността на театрите и възможности за коопериране между театри от различни градове.

В община Хасково се намират 2 кина. Като цяло интересът към кинопрожекциите е силно намалял спрямо предходни години, поради масовото навлизане на кабелни телевизии, интернет и активната дейност на видеотеките. В общината има клуб на дейците на културата.

В художествената галерия периодично се излагат творби на местни художници, както и пътуващи експозиции на известни български майстори. Има няколко изложбени зали в общината.

Културно-историческото наследство на Община Хасково се изследва, съхранява и популяризира в Историческия музей, създаден през 1952 г. Дейността на музея е организирана в следните отдели: Археология, История на България ХV-ХІХ век, Нова история, Най-нова история, Етнография, Реставрационно ателие.

Основните функции и задачи на музея са:

1. Оказва съдействие на специализираното звено в Министерство на културата при провеждане на държавната политика по опазване на културните ценности и музейното дело.

2. Води на отчет регистрите на музеите и музейните сбирки и ги ръководи методически.

3. Осъществява координация между държавните и общински институции в региона за контрол при прилагането и спазването на нормативните документи и опазване на културните ценности и музейното дело.

4. Съвместно с другите музеи в региона организира и провежда събирателска, проучвателска и научно-изследователска дейност на цялата му територия.

5. Разработва, подпомага и реализира проекти за консервация и реставрация на културни ценности на територията на региона, в т.ч. на други музеи и музейни сбирки, на други юридически и физически лица.

6. Сътрудничи с местни , регионални, национални и чуждестранни научни, културни, информационни и образователни институции.

7. Подготвя и реализира регионални, национални и международни проекти в областта на опазването и представянето на културното наследство, консултира музеите и музейните сбирки и регионалните частни колекции при подготовка на техни проекти.

Исторически музей Хасково предлага разнообразни услуги: общообразователни и тематични беседи, справки, консултации, експертни оценки.

В музея могат да бъдат видяни богати експозиции: археология, етнография, възраждане и национално-освободителни борби, градският бит от Следосвобожденската епоха /в Паскалевата къща/.

Други организации, които осъществяват богата и разнообразна образователно-културна дейност в областта е Младежки център – Хасково. Той е общинска структура, чиято дейност е насочена към социализацията на деца и младежи, чрез дейности за свободното време, психологическа подкрепа, реализиране на културно-образователни дейности, младежки инициативи, спортни турнири и празници. Също така функционира сдружение “Таланти”, което работи в насока личностно развитие в областта на културата и изкуството, развитие на музикални, театрални, танцови и други творчески умения, гражданско образование, междукултурно сътрудничество и обмен, развитие на общинската културна политика, развитие на творческите способности на деца в неравностойно положение.

3.5.2. Културни събития

В община Хасково хората работят усилено и почиват активно. В резултат на което свободното време е важна част от живота на хората в общината. С културните си прояви, годишни фестивали и спортни клубове, Хасково предлага на хората от всички възрасти и с разностранни интереси многообразие от възможности за прекарване на свободното време. В община Хасково се развива богат културен живот, изпъстрен с множество културни събития провеждани ежегодно:

  • Литературни дни "Южна пролет" - Хасково, м. април

Конкурс на дебютната литература. Прегледът се провежда в следните жанрове: проза, поезия, литературна критика и литературна история. Победителите се удостояват със званието “Лауреат” и статуетка бронзов "Пегас".

  • Събор на народното творчество "Китна Тракия пее и танцува" - Хасково, парк "Кенана" 19 - 20 май

Съборът е своеобразен преглед на българския бит и култура. Участват групи за автентичен фолклор: певчески, танцови групи и ансамбли, индивидуални изпълнители на народни песни и инструменти, разказвачи и групи за народни обичаи.

  • Празник на старата градска песен "С песните на Ари" - Хасково, м.май

Преглед на шлагерната и старата градска песен.

  • Музикални дни "Недялка Симеонова" - Хасково, зала "Недялка Симеонова" от 20.10 до 27. 10

 Международен конкурс за цигулари, учреден през 2002г. Конкурсът има за цел да открива и поддържа млади дарования, посветили се на класическата музика, да стимулира високо професионално майсторство, да се превърне в трамплин за успешна международна кариера на най-добрите.

  • Тържества по случай деня на Хасково- Хасково, м. септември

Със свое решение от 1993 година Общински съвет - Хасково обявява 8-ми септември за официален празник на град Хасково. Датата съвпада с големия църковно - славянски празник "Рождение Богородично", тъй като Светата майка е считана за закрилница на града през цялата негова хилядолетна история. Тържествата се провеждат в две основни направления: § култура и спорт - концерти, изложби на местни и гостуващи художници, игри и състезания от различен характер § търговско изложение - за фирми от региона, страната и чужбина.

  • Джаз фестивал - Хасково, м. септември

Към тези традиционни културни мероприятия могат да се добавят многобройните концерти на самодейни и професионални певчески състави и танцови ансамбли, театрални постановки на гостуващи театрални колективи, изложби уреждани от групите на художниците, чествания на паметни дати и събития. Трябва да се отбележат и успехите на формациите “Родна песен”, “Орфей” и “Ноктюрно”, ансамблите “Хасково”, “Златна Тракия” “Южняци” и “Южняче” на международните сцени. Репертоарът на ансамблите е изграден на базата на Тракийската етнографска област, но в него са включени творби и от други райони на България, като по този начин им се отрежда достойно място в културния живот на общината.

3.6. Спорт

На територията на община Хасково съществуват 25 спортни клуба. Те представляват 50% от спортните клубове в областта. През 2005 г. Държавната агенция за младежта и спорта финансира 14 клуба от общината, които отговарят на изискванията на държавната институция, а именно прeстижно класиране на държавни и международни първенства.

СПИСЪК НА СПОРТНИТЕ КЛУБОВЕ В ОБЩИНА ХАСКОВО към 2005 г.

1. Баскетболен клуб “Хасково“

2. ХК “Рекординг – Хандбал” Хасково                                       

3. “Асти – 91” Хандбал                                                                    

4. “Асти – 2000” – футбол                                                             

5. “Диана – 1” – стрелкови клуб Хасково                                               

6. СК “Торнадо” – карате ДО                                            

7. СК “Бридж” Хасково                                                                  

8. Клуб по спортни танци – Хасково                                                      

9. ПФП “Хасково” – футбол                                                                      

10. Тенис на маса клуб Хасково                                                   

11. Клуб по спортни танци “Данс-клуб Гранд”                                       

12. Клуб по ориентиране “Компас 94”                                                     

13. СК “Джудо и джу-джицу” Хасково                                          

14. СК аеробика “Виолена”                                                              

15. СК по тенис Хасково                                                                 

16. СК “Ангел Войвода” - борба                                                    

17. СК “Севдалин Василев” – бокс                                               

18. СК вдигане на тежести “Хасково”

19. СК “Атлетик” Хасково                                                                

20. СК по тенис на маса “Мир – инвест”                                                 

21. СК “Бадминтон”                                                                          

22. Баскетболен клуб “Тракия”

23. Клуб по източни изкуства “Вадо-рю”

24. СК карате-до “Възход”

25. Футболен клуб “Аида”

Спортните комплекси в община Хасково са:

  • “Дружба” – разполага със зали за борба, щанги, баскетбол, карате, вдигане на тежести, фитнес и аеробика;
  • “Спартак” – разполага със зали за хандбал, бадминтон, джудо, тенис на маса, бокс и карате;
  • “Юнак” – разполага с хандбално игрище, футболно игрище, две баскетболни игрища, спортна зала и фитнес зала;
  • стадион “Младост” – има затревено футболно игрище, лекоатлетическа писта с 4 коридора и сектори за хвърляне и скокове, спортна зала по борба.

През 2005 г. община Хасково вложи значителен финансов ресурс за обновяване на базите, въпреки че съществуват сериозни трудности относно ползването, възстановяването и модернизацията на спортните обекти и съоръжения.

На територията на общината функционират частни спортни салони и 3 плувни басейна: “Лебеда”, “Фантазия” и “Дружба”.

Едни от най-важните цели за постигане в сферата на спорта са:

  • Създаване на условия за системни спортни занимания на децата и младите хора, които да изградят у тях уважение към здравето и живота, силен характер, воля за победа , чувство за отговорност и умения за работа в екип.
  • Утвърждаване на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм в бита на хората като основни компоненти на съвременния модел за здравословен начин на живот.
  • Утвърждаване и разширяване на позициите на спортистите от Хасковска област сред европейския и световен елит чрез осигуряване на оптимални условия за реализацията на спорта, за високи постижения и развитие на детско-юношеския спорт.

SWOT - анализ на условията за развитие на човешките ресурси

Силни страни

  • Положително отношение на обществеността за решаване на проблемите.
  • Повишаване на обхвата и по-добра координация между отделните политики в областта на заетостта и социалната защита.
  • Наличие на програми за социално подпомагане.
  • Наличие на свободна работна ръка.
  • Нарастване на заетостта в частния сектор.
  • Сравнително добра активност при търсене на работа.
  • Относително добри параметри на демографската ситуация, ограничаващи процесите на депопулация в града и в селата с ромски общности;
  • Високо образователно равнище (в града);
  • Висока професионална квалификация и производствен опит във всички сектори на икономиката;
  • Добре развита социална инфраструктура, адекватна на образователните, здравните, културните и други социални потребности на населението;
  • Наличие на социална инфраструктура с надобщински функции - университетски филиали, професионални училища, болнични заведения, театри, библиотеки, музеи, спортни съоръжения.

Слаби страни

  •  Намаляване броя на населението и влошаване на възрастовата му структура.
  • Ниски равнища на икономическа активност, заетост и мобилност на работната сила.
  • Наличие на уязвими групи на пазара на труда.
  • Слабо развита система за учене през целия живот.
  • Нисък трудов и възпроизводствен потенциал в по-малките села;
  • Несъответствие между квалификация и реализация;
  • Липса на устойчивост при реализиране на социални проекти;
  • Липса на контрол върху бенефициентите на проектите;
  • Тревожна тенденция в демографското развитие на селата – силно застаряване, депопулация;
  • Ниско образователно равнище в селата; липсват условия за жизнена кариера на млади хора в селата;
  • Намаляващ дял на реално заетите от активното население; “изтичане на мозъци” от града;
  • Високо равнище на безработицата при групи с ниска квалификация, средно специално и основно образование, при младите хора и ромите
  • Проблемът в селата “училища в криза” се пренася във времето поради намаляващите контингенти деца.

Възможности

  • Подобряване на конкурентноспособността и повишаване адаптивността на работната сила.
  • Разширяване на достъпа до финансиране в сферата на развитие на човешките ресурси.
  • Подобряване на професионално-квалификационното равнище на работната сила в съответствие с изискванията на работодателите.
  • Развитие на институционалните основи за осигуряване на равенство между мъжете и жените.
  • Прилагане на активна, многообразна и гъвкава социална политика и намаляване на зависимостта от социално подпомагане.
  • Преструктуриране, насърчаване предоставянето и повишаване качеството и многообразието на социалните услуги в общността за различни рискови групи.
  • Развиване на икономически стимули за насърчаване на заетостта и за развитие на ученето през целия живот.
  • По-нататъшно развитие на социалния и гражданския диалог.
  • Заетост на ниско квалифицираните кадри в животновъдството, растениевъдството и преработвателната дейност;
  • Привличане на алтернативни производства;
  • Текущи преквалификационни курсове;
  • Програми за временна трудова заетост;
  • Привличане на стратегически инвеститори.

Заплахи

  • Ниско равнище на икономическо развитие.
  • Недостатъчен ръст на доходите и производителността на труда.
  • Социално изключване на значителни групи от населението.
  • Емиграция на млада и висококвалифицирана работна сила.
  • Засилване на емиграционния натиск върху България след приемането й в ЕС и превръщането й във външна граница на Съюза.
  • Недостатъчни публични, частни и индивидуални инвестиции за развитие на човешките ресурси
  • Бавно навлизане на зна­ния в икономиката;
  • Ниска предприемаческа култура, поради не­достатъчни умения и обща предприемаческа среда;
  • Ограничено участие на социалните партньори във формирането и провеждането на политиката в областта на човешките ресурси
  • Населението в активна възраст да нама­лява по-бързо от общото;
  • Задълбочаване процеса на ниска грамот­ност и несъответствие с повишените изисква­ния на пазара на труда;
  • Липсата на високо технологични отрасли и инвестиции да наруши конкурентноспособността на общината;
  • Намаляващото промишлено производство под натиска на европейската конкуренция да задълбочи още повече проблема с ра­ботната ръка;
  • Недостатъчно развити публично-частни парт­ньорства.

 

4.Развитие на инфраструктурата и опазване на околната среда

4.1. Общинска пътна мрежа

Съгласно Закона за пътищата, пътищата в страната са републикански, общински и частни. В качеството на обективен критерий за преструктуриране на съществуващата пътна мрежа е използвано “значението на пътя” – държавно или местно. Общинските пътища са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес.

Пътната мрежа на територията на община Хасково е с дължина 269,16 км, от които 113,7 км са общински пътища и 155,46 км са републикански пътища. Пътната мрежа е изградена от 26,3% първокласни пътища, 31,5% третокласни пътища, 34,8% четвъртокласни пътища и 7,4% местни пътища. Настилката на пътната мрежа е асфалтобетонова, като само 37,5% от нея е в добро състояние.

Общинските пътища са собственост на общината и не могат да бъдат продавани и отдавани под наем, освен на концесии. В тях не се включват автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища.

Уличната мрежа е с дължина 498 км улични платна.

Таблица 20: Справка за дължината и състоянието на общинската пътна мрежа в община Хасково към 2005 г.

Път No /населени места

Километри

Състояние

IV-80603 (Хасково – Подкрепа) – Стамболийски

3,500

Добро

IV-80068 I-8 - Динево

4,000

Лошо

IV-80072 I-8 (Стойково-Любеново)

5,000

Задоволително

IV-80074 I-8 - Родопи

2,000

Много лошо

IV-80076 I-8 - Брягово

2,000

Задоволително

IV-50318 III-8007 Нова Надежда – гара Н. Надежда

4,000

Добро

IV-50049 I-5 (Димитровград – Хасково) – Аерогара Хасково – III-8007 (Узунджово)

8,670

Добро

IV-80604 III-806 (Хасково-Минерални бани) -Гарваново

8,300

Задоволително

IV-50053 I-5 Войводово-Орлово-Мандра

8,200

Лошо

IV-50055 I-5 Мандра-Долно Големанци-Големанци

9,080

Много лошо

IV-50064 I-5 - Гълъбец

1,850

Добро

IV-50066 I-5 Николово

1,100

Добро

IV-50061 I-5 Широка поляна

1,000

Добро

IV-50058 I-5 (Конуш) – Тракиец- яз. Тракиец

7,400

Задоволително

IV-50062 IV-50058 (Тракиец) - Текето

1,520

Задоволително

IV-50507 (Малево – Голям извор) - Корен –Криво поле-Елена

13,100

Добро

IV-50509 (Криво поле-Елена) - Момино

1,120

Добро

IV-50607 (Дим-град-Горски извор)-Каснаково-Клокотница – I-8

0,500

Добро

IV-50506 (Малево-Голям извор) Корен-Жълти бряг-Царева поляна – Балкан

2,400

Задоволително

IV-50625 (Сусам-Караманци)-Колец-Въгларово- III-806 (Хасково-Мин.бани)

7,400

Задоволително

IV – без номер (Манастир-Мост) - Маслиново

1,500

Добро

М1 Хасково – ханче Клокотница- I-8

4,000

Много лошо

Югоизточната част на област Хасково е сво­е­об­ра­зна входно - из­ходна точка на страната. Община Хасково е в ди­рек­т­на­та зо­на на това вли­яние и се ха­рак­те­ри­зи­ра с ви­со­ка тран­с­пор­т­на съ­оръ­же­ност на те­ри­то­ри­ята си. Град Хасково се офор­мя ка­то тран­с­пор­те­н цен­тър от пър­ви ранг, чи­ято спе­ци­али­за­ция е об­с­луж­ва­не­то на меж­ду­на­род­ния път­ни­ко- и товаропоток, вклю­чи­тел­но и из­вър­ш­ва­не на ком­би­ни­ра­ни превози.

Пред общината стои проблемът за поддържане на общинската пътна мрежа, както и ремонтът и рехабилитацията на градската улична мрежа. В общината местната и уличната мрежа е в много лошо състояние. Ръководството на общинската администрация трудно успява да заделя средства от общинския бюджет, поради което се налага да се търсят други механизми за финансиране на тези дейности.

За строителството и поддържането на пътищата осигуряваните финансови средства са крайно недостатъчни, поради което засега се финансират само приоритетни проекти с доказана икономическа ефективност и предимно в сътрудничество с международни институции. За решаване на финансовите проблеми в бъдеще се предвижда чувствително разширяване на сътрудничеството между публичния и частния сектор чрез прилагане на различни форми – концесионен принцип, обществени поръчки и други, за които има утвърдена законова уредба.

Община Хасково има удобен градски транспорт, свързващ кварталите на града и индустриалните зони, където се намират по-големите фирми. Градският транспорт има 11 автобусни и 4 тролейбусни линии.

 Таблица 21: Градски транспорт с ежедневна периодичност

Фирма превозвач

Маршрут


ЕТ"Златно руно-Генко Тенчев" - гр. Хасково ул."Черно море" № 2

1.Автолиния № 3 Химмаш-Стадиона
2.Автолиния № 4 и 104 Гаража-Тих труд
3.Автолиния № 6 Млада гвардия-Родина-Република
4.Автолиния № 1 ЗММ-кв.Болярово
5.Автолиния № 101 ЗММ-кв. Бадема
6.Автолиния № 2 ЗММ-Ручока
7.Автолиния № 102 Лебеда-Кенана

Автогара - Хасково предлага различни междуградски и международни линии. Ежедневно се движат автобуси към всички населени места на територията на област Хасково. Изградени са удобни връзки с всички по-големи градове в страната. Ежедневно 10 автобусни линии осъществяват превоз по линията София – Хасково.

 ТАБЛИЦА 22: ВЪТРЕШНИ ПРЕВОЗВАЧИ

№ по ред

Фирма превозвач

Маршрут

1

СД "Оазис-90-Хаджиеви и сие" - гр. Хасково

1.Хасково-София АГ Сердика
2.Хасково-Момчилград
3.Хасково-Чирпан
4.Хасково-София

2

"Арда тур-ЕООД" - гр. Хасково

1.Хасково-Варна
2.Хасково-Пловдив
3.Хасково-Кърджали
4.Хасково-Капитан Андреево

3

ЕТ"Поли-93-Митко Полихронов" - гр. Хасково

1.Хасково-Стара Загора
2.Хасково-Бургас
3.Хасково-Слънчев бряг
4.Хасково-Кърджали
5.Хасково-София
6.Хасково-Пловдив

4

ЕТ"Орхидея-Атанас Иванов" - гр. Хасково

1.Хасково-Кърджали

5

ЕТ"Сърнела" - гр.Хасково

1.Хасково-Кърджали
2.Хасково-Пловдив
3.Хасково-Варна
4.Хасково-Г.Оряховица
5.Хасково-София
6.Хасково-Китен
7.Хасково-Пазарджик

6

"Тракия бус-ООД" - гр. Хасково

1.Хасково-Пловдив
2.Хасково-Странджево
3.Хасково-Рабово
4.Хасково-Поточница
5.Хасково-Маджарово
6.Хасково-Свиленград
7.Хасково-Крумовград
8.Хасково-Тополовград
9.Автолиния № 5 Химмаш-кв.Куба
10.Хасково-Димитровград
11.Хасково-Добрич
12.Хасково-Горски извор
13.Хасково-Каснаково

7

ЕТ"Ман тур-Сюлейман Сюлейман" - гр.Хасково

1.Хасково-Капитан Андреево
2.Хасково-Харманли

8

ЕТ"Руси - Джемил Рюстем" - гр. Хасково

1.Хасково-Стара Загора
2.Хасково-Свиленград
3.Хасково-Харманли

9

ЕТ"Есен тур-Джемал Али" - гр.Хасково

1.Хасково-Стара Загора
2.Хасково-Тънково

10

"Мир тур-ЕООД" - гр. Хасково

1.Хасково-Ямбол
2.Хасково-Кърджали
3.Хасково-Царево

11

ЕТ"Андрей Жуков" - гр. Хасково

1.Хасково-Варна
2.Хасково-Кърджали
3.Хасково-Г. Оряховица

12

ЕТ"Митко Русев" - с. Славяново

1.Хасково-Брягово
2.Хасково-Елена
3.Хасково-Гълъбово

13

ЕТ"Имсеф" -гр.Хасково

1.Хасково-Кърджали
2.Хасково-Свиленград
3.Хасково-Гълъбец

14

ЕТ"Кадир Фаик" - гр. Хасково

1.Хасково-Кърджали
2.Хасково-Пловдив
3.Хасково-Гарваново
4.Хасково-Капитан Андреево

15

ЕТ"Сеги" - гр. Хасково

1.Хасково-Миладиново
2.Хасково-Асеновград
3.Хасково-Капитан Андреево
4.Хасково-Пловдив
5.Хасково-Гълъбово

16

ЕТ"Перо-Петър Димов" - гр. Хасково

1.Хасково-Кърджали
2.Хасково-Момчилград

17

"Каспи-АД" - гр. Хасково

1.Хасково-Узунджово
2.Хасково-Динево
3.Хасково-Нова Надежда

Железопътна гара Хасково има международни и междуградски връзки. През територията на общината преминават 2 ж.п. линии в посока София – Свиленград (I категория) и Русе – Подкова (IV категория). Общата дължина на мрежата е 38 км, а ширината е 430 мм. Гъстотата на ж.п.мрежата е 5.1 км/100 кв.км. Ж.п. ли­ни­ята не е елек­т­ри­фи­ци­ра­на и има сво­бо­ден ка­па­ци­тет 52% от пропусква­тел­на­та й способност. Средните ско­рос­ти на дви­же­ние са 60-70 км/ч, дос­та под европейс­ки­те изис­к­ва­ния за меж­ду­на­род­ни­те же­ле­зо­път­ни линии със сме­сен трафик.

Международното железопътно бюро – Хасково предлага своите услуги в три направления: за Истанбул, Турция; за Белград, Сърбия; за Букурещ, Румъния.

Изводи:

  • Основната пътна мрежа не отговаря на европейските и национални изисквания за габарит, сигурност и комфорт на пътуването.
  • Състоянието на пътната мрежа като изграденост и качество е незадоволително. Тя е амортизирана и се нуждае от ремонт.
  • Слабо се използват възможностите и свободния капацитет на ж.п. мрежата и изградените ж.п. съоръжения.
  • Ниски учас­тъ­ко­ви ско­рос­ти на дви­же­ние по линиите, не­съ­от­ветс­т­ву­ва­щи на ев­ро­пейс­ки­те нормативи.
  • Отлив на път­ни­ци и то­ва­ри от же­ле­зо­път­ния към ав­то­мо­бил­ния транспорт.
  • Неизградена ця­лос­т­на сис­те­ма за ком­би­ни­ра­ни пре­во­зи - "влак - автомобил", как­то по от­но­ше­ние на меж­ду­на­род­ни превози, та­ка и за об­с­луж­ва­не на по­тен­ци­ал­ния вът­ре­шен пазар.
  • Направленията, про­веж­да­щи ос­нов­ния ав­то­мо­би­лен по­ток, не от­го­ва­рят на ев­ро­пейс­ки­те изис­к­ва­ния за габарит, си­гур­ност и ком­форт на пътуване.
  • Не­за­до­во­ли­тел­но със­то­яние на общинската път­на мрежа, ко­ето пос­та­вя в не­рав­нос­той­но по­ло­же­ние ед­на го­ля­ма част от на­се­ле­ни­ето на мес­та в зоната.

Приоритети на транспортната политика:

  • Из­на­ся­не на тран­зит­но­то ав­то­мо­бил­но дви­же­ние из­вън на­се­ле­ни­те места по околовръстни пътища;
  • Ко­ор­ди­ни­ра­но из­г­раж­да­не по вре­ме и мяс­то на но­ви­те обек­ти на тран­с­пор­т­на­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра с ог­лед пос­ти­га­не на мак­си­ма­лен те­ри­то­ри­ален ефект и мул­тип­ли­ци­ра­не­то му в ико­но­ми­чес­ка­та и со­ци­ал­на сфера.

4.2. Комуникации                 

Дейността по далекосъобщенията в община Хасково включва основно поддържането и развитието на далекосъобщителната мрежа и предоставянето на телефонни услуги на физически и юридически лица. Далекосъобщителните услуги се предоставят от районната АТЦ и изнесените телефонни централи в населените места. Всички населени места в община Хасково могат да се избират автоматично. Масови потребители на телекомуникационни услуги са домакинствата.

Телекомуникационните услуги обхващат цялото население на община Хасково. В общината съществуват добри показатели на делекосъобщителната инфраструктура, както и наличие на свободен инсталиран капацитет.

Много от населените места се нуждаят от подобряване на телефонните услуги, а това изисква големи телекомуникационни инвестиции, които не се компенсират адекватно с получените приходи. Целта е да се създадат задоволителни комуникационни възможности и на всеки абонат да се обезпечи същото ниво на обслужване.

Освен финансирането на обекти от страна на БТК предимно за цифровизация, за да се подобри качеството на съобщителната инфраструктура в общината и за да се достигне средното равнище за страната по показател телефонна плътност, са необходими средства за развитието на фиксираната телекомуникационна мрежа, като се вземе предвид преминаващия международен транзитен телефонен трафик от Европа за Азия през Хасково. Това налага технологично обновление на мрежата посредством внедряване на нова цифрова комутационна и преносна инфраструктура.

През последните години се осъществява интензивно цифровизация на съществуващите аналогови телефонни постове. Увеличава се капацитетът на монтираната цифрова автоматична централа в град Хасково и постепенно се преминава към пълна цифровизация на телефонната мрежа. Това води до предлагането на по-качествени телекомуникационни услуги на населението.

Прокарването на оптичните кабели Хасково – Кавала и Хасково – Минерални бани в значителна степен предопределя технологичното развитие на телекомуникационните услуги и създава предпоставки за разширяване на пакета от услуги, предлаган от БТК.

Необходимо е ускорено изграждане и разширяване на съществуващата селска телекомуникационна инфраструктура в общината.

За развитието на телекомуникациите на територията на община Хасково е необходимо изграждането на нова телекомуникационна инфраструктура на базата на модерни цифрови технологии, с цел създаване на възможности за предоставяне на съвременни телекомуникационни услуги на абонатите. Положително влияние върху качеството на живота ще окаже в бъдеще разширяването и цифровизацията на междуселищните и международни връзки на основата на европейски и международни стандарти и участието в разработването и внедряването на международни регионални и европейски телекомуникационни проекти.

Изграждането на новата цифрова телекомуникационна инфраструктура дава възможност за решаването на проблемите, съществуващи в мрежата. Цифровата междуселищна централа (ЦАМТЦ) в град Хасково е въведена в експлоатация през 1996 г.

В инвестиционната политика на БТК се предвижда цялостна модернизация на далекосъобщителната мрежа, подобряване на качеството и разширяване обхвата на предлаганите услуги в дългосрочен аспект, с крайна цел - пълна цифровизация на телекомуникационната мрежа. Предвидените дейности в средносрочен план са насочени към:

  • Внедряване на насложена цифрова транзитна мрежа.
  • Цифровизация на международната мрежа.
  • Автоматизация на междуселищното и международно избиране.
  • Предоставяне на услуги с по-високо качество и увеличване броя на бизнес потребителите с директен достъп до цифровата мрежа.
  • Продължаване на цифровизацията на транзитното ниво на националната мрежа чрез изграждане на нови ЦАМТЦ с комбинирани функции (включително предлагане на ISDN услуги) и вътрешнорегионални оптични пръстени.
  • Въпреки финансирането на обекти от страна на БТК /предимно за цифровизация/, за да се подобри качеството на съобщителната инфраструктура в региона и за да се достигне средното равнище за страната по показател телефонна плътност, са необходими допълнителни инвестиции.

Стратегическа цел при развитието на фиксираната телекомуникационна мрежа е технологичното й обновление посредством внедряване на нова цифрова комутационна и преносна инфраструктура.

По такъв начин, в условията на либерализиран и конкурентен пазар, БТК ще е в състояние да предоставя на своите клиенти широк набор от теснолентови и широколентови услуги и да се интегрира в европейската и глобалната инфраструктура.

Наличието на съвременна и ефективна телекомуникационна инфраструктура е един от най-важните фактори за развитие на общинската икономика и повишаване качеството на живота на населението. Увеличаването на съобщителната мрежа и нейното разширяване води от една страна до доближаване съобщенията до потребителите, а от друга - до намаляване разликата между града и селото, по отношение на степента на потребителското задоволяване от различни видове услуги.

На съобщенията е отредено значително място за стимулиране промените, осъществявани в обществото. Наличието на съвременна и ефективна телекомуникационна инфраструктура е един от най-важните фактори за развитие на пазарната икономика в България и за интеграцията ни в Европейския съюз.

Съществува добро телевизионно покритие, има изградена кабелна мрежа и достъпност до основните клетъчни телефонни мрежи. Мобилните комуникации бележат ежегодно ръст на потреблението и броя абонати. Немалка част от населението ползва услугите на двата мобилни оператора: М-тел и Глобул. Стартирането на третия GSM оператор Вива-тел през 2005 г. се очаква да доведе до понижаване цените за потребителите, подобряване условията и качеството на услугите, предлагани от мобилните оператори. А това от своя страна ще доведе до ново увеличение броя на потребители на този вид комуникация.

Местната кабелна телевизия предлага пакети от кабелна телевизия, телефония и кабелен интернет, с което конкурира БТК, мобилните оператори и интернет доставчиците. От друга страна в град Хасково интернет доставчици предлагат телефония през интернет, която е на по-изгодни цени за междуградски и международни разговори, от предлаганите от БТК. През следващите години се очаква да нарасне още повече предлагането на телекомуникационни услуги и поради засилената конкуренция потребителите ще имат възможност да избират между повече, по-качествени и по-евтини телекомуникационни услуги.

В град Хасково има достатъчен брой интернет доставчици, които поради нарастващата конкуренция, в която вече се включи активно и БТК, предоставят по-качествени и по-евтини услуги спрямо предишни години.

В системата на комуникациите на община Хасково са включени:

ТЕЛЕФОННА МРЕЖА

  • Българска Телекомуникационна Компания ЕАД
  • Вива Тел
  • МТЕЛ
  • ГЛОБУЛ

ИНТЕРНЕТ ДОСТАВЧИЦИ

  • Еском
  • Аида Нет
  • Аида/Рекординг
  • БТК

МЕСТНИ ВЕСТНИЦИ

  • Хасковска Марица
  • Новинар ЮГ
  • Кореспондентски бюра на: Труд, 24 часа, Стандарт

МЕСТНИ ТЕЛЕВИЗИИ

  • Телевизия Аида/Рекординг
  • Кореспонденти на: Българска Национална Телевизия, Българска Телеграфна Агенция, Би Ти Ви

МЕСТНИ РАДИОСТАНЦИИ

  • Дарик радио
  • Радио Метроном
  • Радио Веселина
  • Радио FM +
  • Кореспондент на: Българско национално радио

Приоритети:

  • Развитие на фиксираната телекомуникационна мрежа, с оглед на стратегическо местоположение на община Хасково в страната, граничейки с Турция и Гърция, както и преминаващия международен транзитен телефонен трафик от Европа за Азия през Хасково.
  • Технологично обновление на мрежата посредством внедряване на нова цифрова комутационна и преносна инфраструктура.
  • Отделяне на услугите от инфраструктурата, което ще позволи разнообразяване на предоставяните услуги, независимо от използваната технология, като едновременно с това се внедряват технологии, които да поддържат вече внедрените услуги.

4.3. Енергоснабдяване

Електроенергийната инфраструктура на община Хасково обхваща електропроводи 400, 220 и 110 kV и 4 бр. електрически подстанции от общо 12 бр. за областта. Електрическите подстанции в област Хасково се поддържат и експлоатират от ЕПР – Пловдив. Към ЕПР – Пловдив се разпределят 52.52% от подадената електрическа енергия. На настоящия етап се задоволяват електроенергийните потребности на общинската икономика и населението.

Електропроводите средно напрежение (кабелни и въздушни) се нуждаят от сериозни ремонти, модернизация и реконструкция. Изградеността е добра, но трябва да се подобри сигурността, качеството и икономичността на електроснабдяването. Трафопостовете също изискват сериозна модернизация и подобряване на ефективността. По-голямата част от мрежовите трансформатори трябва в близките години да се подменят, поради големите постоянни разходи (загуби на празен ход и топловалцована силициева ламарина). Необходимо е да се изграждат ежегодно нови трафопостове на територията на общината, за да се отговори на потребностите от електрическа енергия на малкия и среден бизнес.

Въпреки продължителния срок на експлоатация на разпределителните мрежи за доставка на електричество на населението и бизнеса, техническото им състояние е добро и може да се гарантира сигурно и качествено електроснабдяване на потребителите. По-голямата част, от изградените електрически съоръжения са на възраст от 10 до 20 години - около 30 % и над 20 години - около 40%.

Таблица 23: Електропреносни съоръжения

Видове съоръжения

Район Хасково

Област Хасково

ТП и в/ст.бр

425,00

1268,00

ЕЛ. Ср.Н, км.

523,90

2688,60

КЛ Ср.Н, км.

167,44

432,00

Въздушни мрежи НН, км.

496,90

2361,10

Кабелни мрежи НН, км.

497,47

1126,27

Необходимо е да се насочат повече усилия към модернизация и развитие на разпределителната мрежа с цел повишаване сигурността и качеството на електрозахранване на консуматорите, ограничаване нерегламентирания достъп до средствата за измерване, подобряване качеството на обслужване.

За подобряване обслужването на гражданите са разкрити изнесени касови салони, към които е изградена безжична комуникационна връзка, ускоряваща обмена на информация и сигурността на работа. Направено е преустройство на касовите салони, с цел да се улесни достъпа на майки с деца, възрастни хора и инвалиди. От месец октомври 2005 г. на гражданите се предоставя нова услуга – разплащане чрез банкомат, кредитни карти и интернет.

Преминаването на уличното осветление за стопанисване и модернизация от енергийните дружества към общините ще се извърши съгласно Закона за енергетиката до края на 2006 г., което е свързано със срока за изкупуване на енергийните съоръжения и електромерите от енергийните дружества, които сега са собственост на общините.

Продължава работата по модернизация, реконструкция и развитие на разпределителната мрежа за повишаване сигурността и качеството на електрозахранване и за присъединяване на нови потребители. Предстои изграждане на нови трафопостове, въздушни и кабелни линии в новите квартали и промишлените райони. Също така ще се разширява и системата за дистанционно отчитане и наблюдение, обхващайки нови абонати. Работата по изнасяне на измервателните средства на границата на собственост и подмяната на морално и физически остарели индукционни електромери и електромеханични часовникови превключватели ще продължи и в бъдеще.

Изграждането на ефективни системи за газификация и топлофикация изисква по-малко средства отколкото изграждането на електрическа мощност за задоволяване на същото потребление, а в същото време ще се постигне както социален, така и екологичен ефект. От една страна ще се намалят енергийните разходи на населението, а от друга страна ще се намалят вредните емисии от въглероден диоксид. Високата цена на електроенергията и ниските доходи на населението водят до повишената консумация на твърди горива, което е причина за замърсяване на въздуха.

Изводи:

  • Енергийната система в община Хасково се характеризира с добре изградена мрежа, която не създава сериозни затруднения при захранването с електроенергия на промишленото и битовото потребление.
  • Съществува рационално изградена енергийна система, осигуряваща стабилно електрозахранване на общината.
  • Благоустройственото изграждане на населените места се нуждае от сериозно подобрение по отношение на уличното осветление.

Приоритети:

  • Намаляване на технологичните разходи в разпределителната мрежа.
  • Мерки за подобряване сигурността и качеството на снабдяване с електрическа енергия.
  • Развитие и оптимизиране на преносната и разпределителната мрежи.
  • Активно прилагане на енергоспестяващи мерки по енергийна ефективност в домакинствата, обществения и частния сектор.
  • Газификация на общинския център.

Необходими мерки:

  • Частична подмяна на съществуващата електропреносна и разпределителна мрежа, която на места е силно амортизирана и е изградена с остарели кабели и съоръжения.
  • Доизграждане на съществуващото трансформаторно стопанство.
  • Доизграждане на подстанция “Хасково – център” и пуск в нормална експлоатация, както на средно, така и на високо напрежение.
  • Насърчаване на енергоспестяващо потребление в домакинствата, обществения сектор и производството.
  • Ремонт и реконструкция на електропровода 110 KV “Арда” от Хасково за Кърджали.
  • Прилагане на енергоспестяващи технологии и подмяна на уличното осветление в общинския център, чрез монтиране на енергоспестяващи осветителни тела.
  • Изграждане на възобновяеми енергийни източници.
  • Саниране на обществени и жилищни сгради.
  • Изграждане на ефективни системи за газификация.
  • Намаляване на технологичните разходи при доставката на електрическа енергия.
  • Въвеждане на повече обекти в системата на телемеханика.

4.4. Водостопанска инфраструктура

Предприятието, което стопанисва водопроводната мрежа на общината, е “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД – Хасково. То стопанисва водопроводните мрежи и на общините Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград и Харманли.

Водоизточниците на територията на “ВиК” клон Хасково са главно кладенци – 356, от които 133 тръбни и 99 шахтови; каптажи – 110; дренажи – 14 и един язовир – Тракиец. Инсталирани са 167 помпени станции с обща мощност 18342 квт.

Таблица 24: Помпени станции

 

Основни

Бункерни

Пречиствателна станция

Брой

101

166

1

Мощност квт.

14571

3771

344

Енергоемкостта на водоснабдяването е проблем за региона, и в частност за град Хасково, където има завишена гъстота на населението. Струпването на потребители във високоетажни жилищни комплекси изисква инсталирането на съоръжения за повишаване на налягането във водопреносната мрежа, които допълнително оскъпяват водата.

Територията на община Хасково разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници, които на места не се използват рационално и възниква недостиг на вода в някои от населените места. Съществуващата водоснабдителна мрежа е остаряла и се нуждае от подмяна и реконструкция. 77,1% от водопроводите са изградени от азбесто-циментови тръби, които са материално и морално остарели и са причина за високата степен на аварийност, а от там и високия процент на загуби, който е около 62,18%. Освен това те не отговарят на съвременните санитарно-хигиенни изисквания. В тази връзка през последните пет години употребата на азбесто-циментови тръби във ВиК дружеството на практика е заменена с използване на продукти несъдържащи азбест – основно с тръби от ПЕ-ВП (PEND). Открит остава обаче проблемът с цялостната подмяна на водопроводите изградени от азбесто-циментови тръби. Очертава се този процес да бъде продължителен във времето, тъй като е свързан с осигуряване на значителни инвестиции.

Таблица 25: Източници на водоснабдяване

Показател

мярка

Община Хасково

Област Хасково

Населени места

брой

37

261

- водоснабдени

брой

35

222

- неводоснабдени

брой

2

37

Водоизточници

брой

151

440

- каптажи

брой

36

139

- дренажи

брой

-

22

- подземни водоизточници

брой

114

278

- язовири

брой

1

1

Подавана вода помпажно

в %

99,6

96

Подавана вода гравитачно

в %

0,4

4

Външни водопроводи

в %

38

36

Вътрешни водопроводи

в %

62

64

Доставената през 2001г. вода в община Хасково е 3837 хил.м3., а през 2002г. и 2003г. е съответно по 3938 хил.м3., което е с 2,63% повече спрямо 2001г. Количеството потребена от домакинствата вода за 2001г. е 2701 хил.м3., а за 2002г. и 2003г. количеството потребена от домакинствата вода е съответно по 2590 хил.м3. Домакинствата си остават най-големият потребител на вода, въпреки че техният дял в общото водоползване от 70,39% през 2001 г. спада до 65,77% през 2002 и 2003 г.

Потребената вода средно за денонощие на човек от водоснабденото население през 2002 и 2003 г. е 72л/ч, което е с 4% по-малко спрямо 2001 г.

Таблица 26: Потребление на вода, доставена от общественото снабдяване в община ХАСКОВО

Година

Доставена вода общо,

Хил.м3

В т.ч. за домакинствата, Хил.м3

Доставена вода общо на човек, л/ч/ден

В т.ч. за домакинствата, л/ч/ден

Дял на водоснабденото население от общото, %

2001

3837

2701

106

75

99.5

2002

3938

2590

109

72

99.5

2003

3938

2590

109

72

99.5

Канализационна мрежа има единствено в гр. Хасково, а в другите населени места се използват преди всичко септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадните води, което е причина за безконтролното изпускане на замърсени води в реките, които причиняват замърсявания на околната среда. В Северната индустриална зона на гр. Хасково се изгради пречиствателна станция за отпадни води, която се стопанисва от пивоварна фабрика “Астика”. На 11.10.2005 г. започна строителството на пречиствателна станция за отпадни води в гр. Хасково, която трябва да влезе в експлоатация в началото на 2007 г.

Основни проблеми за водоснабдяването са:

  • Високата енергоемкост, която е свързана с големи загуби по водопроводната мрежа, неподходящи, морално остарели и амортизирани помпи, създаване на излишни напори.
  • Качествата на питейната вода за някои от водоизточниците като от язовир Тракиец.
  • Голям проблем за общината са неводоснабдените селища. В община Хасково неводоснабдени са 2 села – Любеново /113 жители/ и Маслиново /371 жители/. И за двете има изготвени работни проекти за водоснабдяване.

Канализацията на територията на общината е в незадоволително състояние. Главните колектори са с дължина 25 км. Каналната мрежа е с дължина 96 км. Нейната изграденост е 67%. Доизграждането на каналната мрежа в общината е една от приоритетните задачи за изпълнение. Това не само ще подобри качеството на живот на населението, но е една от необходимите предпоставки за изграждане на колекторите в общината и построяване на така необходимите пречиствателни съоръжения.

Необходимо е изграждането на ГПСПВ на язовир Тракиец, от където се водоснабдява голяма част от населението на гр. Хасково и с. Тракиец. За целта ще се търсят други финансови инструменти – извън бюджетни фондове, донорски или други програми на ЕС.

Изводи:

  • Достатъчно на бройи по обем водоизточници, задоволяващи нуждите от вода за битово и промишлено ползване.
  • Високата енергоемкост на водоснабдяването и амортизацията на съществуващата водопроводна мрежа обуславят големите загуби на питейна вода и високата цена на водата.
  • Недостатъчна степен на изграденост на каналната мрежа.

Приоритети:

  • Намаляване енергоемкостта и загубите на водоснабдяването.
  • Подобряване качествените параметри и характеристики на водите.
  • Подобряване на водоснабдителната инфраструктура

Перспективи за развитие:

  • Водоснабдяване на неводоснабдените селища.
  • Изграждане на пречиствателни станции за питейни води.
  • Ремонт на съществуващата водопроводна мрежа.
  • Доизграждане и рехабилитация на съществуващата канална мрежа.
  • Търсене на други алтернативи, намаляващи енергоемкостта на водоснабдяването и цената на водата.

4.5. Замърсяване на околната среда

Като цяло територията на община Хасково е с добра екологична характеристика, която се определя от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни условия.

В община Хасково замърсяването на въздуха се влияе от дейността на големите промишлени обекти: асфалтови бази, парокотелни централи на мазут, “Неохим” АД, “Вулкан” АД и ТЕЦ “Марица 3” ЕАД. След изпълнението на предвидените мерки в програмите за привеждане на дейността на обектите в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околната среда, замърсяването на въздуха ще се намали чувствително.

Таблица 27: Емисии на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси в община Хасково

Период

Серни окиси

Азотни окиси

Неметанови летливи органични съединения

Метан

Въглероден окис

Въглероден двуокис

Двуазотен окис

Амоняк

2001

125.39

17.27

2447.59

0.48

2.18

11366.17

1.70

-

2002

143

18

1254

105

1

10662

2

12

2003

329.09

33.07

1184.48

192.05

2.50

19643.38

3.40

-

Най-големият замърсител с производствени отпадъчни води е Северна индустриална зона – Хасково. Голям брой производствени предприятия изпускат отпадните си води в градските канализационни системи и трябва да се контролират от ВиК дружествата. БПС на “Каменица” АД – гр. Пловдив /Пивоварен завод – гр. Хасково/, пречистваща отпадните води на Северна индустриална зона работи много добре и след реконструкцията й един от най-острите проблеми за района е вече решен.

Основен проблем за община Хасково е липсата на пречиствателна станция за битови отпадъчни води от населените места. Изпусканите без пречистване производствени и битови отпадъчни води особено от канализационните системи на градовете водят до чувствително замърсяване на повърхностните води. Съгласно Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, изменена с Директива 98/15/ЕЕС, чиито изисквания са залегнали в Наредба №6 от 2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти, всички селища с повече от 10000 еквивалентни жители е необходимо да изградят ГПСОВ до 2010 г. Това ще доведе до значително подобряване на качеството на повърхностните води, особено в някои силно замърсени сега участъци. Засега за общината е осигурено финансиране по програма ИСПА и започва изграждане на ГПСОВ. Проектът включва изграждането на захранваща инфраструктура: канализационна мрежа, довеждащи и отводни колектори, първично механично третиране и дезинфекция на водите, механично третиране на утайката, както и пълно биологично пречистване на отпадните води.

Друг важен проблем, на който е необходимо да се обърне внимание, е почистването на речните корита, с цел предотвратяване на наводнения в резултат от обилните валежи.

Почвата и земеделските земи са основен природен ресурс, върху който се развива цялата жизнена и стопанска дейност на човека.

Резултатите от замерванията на РИОСВ показват, че замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди над ПДК се наблюдава само в един от пунктовете при с. Горски извор – олово 1,81 пъти над ПДК, като източникът на замърсяване е автотранспорта. За другите пунктове наднормено съдържание на тежки метали над ПДК не е отчетено.

По отношение на вкисляване на почвата, от анализираните почвени проби за вредна киселинност, е установена много силна киселинност на почвата, пробовзета от пункт с. Крепост, средно кисела и слабо кисела е почвата в пункт с. Узунджово.

През последните 10г. все повече се налага тенденцията за намаляване на замърсяването на земите и почвите. Ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведения контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси са дейности, които водят до намаляване на деградацията на земите и почвите.

Третиране на твърдите битови отпадъци

Битовите отпадъци се формират от жизнената дейност на хората в домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци. Количеството и съставът на битовите отпадъци зависи от мястото на образуване, от стандарта на живот на населението и неговата култура, степента на благоустроеност на населените места, вида на отоплението им и много други фактори.

На територията на община Хасково битовите отпадъци се обезвреждат единствено чрез депониране. Няма населени места с въведена система за разделно събиране на отпадъци.

Националната програма за управление на отпадъците предвижда на територията на общината да функционира регионално депо за битови отпадъци, което съответно да отговаря на изискванията на Наредба №13 за изграждане и експлоатация. От първостепенна важност е да бъдат приложени изискванията на Наредба №8 за изработване на планове за привеждане в съответствие или по-скоро преустановяване на експлоатацията на съществуващите депа в сроковете, указани в Наредбата. В тази връзка в приложението към националната програма е определено отпадъците от общините Хасково, Минерални бани и Димитровград да се депонират на депото за ТБО с. Гарваново.

В съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците и подзаконовата нормативна уредба е необходимо да се осигури постигането на целите по намаляване на количеството на депонираните биоразградими отпадъци. За целта трябва да се предвидят средства и мероприятия за изграждане на съоръжения и инсталации за биологично третиране на биоразградими отпадъци.

Специализирано депо за строителни отпадъци в областта има определено единствено в община Хасково.

Като основен проблем се очертава изграждането на системи за организирано сметосъбиране и извозване на отпадъците от всички населени места в общината до регионалното депо за битови отпадъци, като едновременно с това да се предвидят и изпълнят необходимите действия за закриване и рекултивиране на старото /сега действащи/ общинско депо и всички нерегламентирани сметища. В селищата, в които има създадена такава система, количеството на съдовете и техниката, предназначени за сметоизвозване е недостатъчно, като механизацията е амортизирана от продължителната употреба.

Що се отнася до строителните отпадъци, необходимо е освен определянето на площадка да се осъществява и контрол върху извозването на строителните отпадъци до депото, както и санкциониране на неконтролираното изхвърляне на отпадъци.

Производствени отпадъци се преработват в “ПЛАСТЕК” ООД гр. Хасково – отпадъци от пластмасови опаковки. Проблем при третирането на производствените отпадъци е, че малка част от тях се рециклира и оползотворява, останалата част се изхвърля на депата за битови отпадъци, което води до по-бързото изчерпване на полезния обем на депото. Налице е липсата на решение по отношение на начините за обезвреждане на голяма част от опасните и масово разпространени промишлени отпадъци.

Друг проблем е липсата на точно отчитане на годишните обеми на постъпващите битови отпадъци за депониране, водещо до проблеми с изготвянето на стратегия на общината, както и на решения по отношение разделното събиране на масово разпространени отпадъци от опаковки, получени в резултат на употребата на опаковани стоки и последващото преждевременно изчерпване на капацитета на депото. За целта трябва да се предвидят и средства за изграждане на ново депо и/или друго съоръжение за третиране на неразградими битови отпадъци.

4.6. Жилища

По данни на ТСБ Хасково за изследвания период жилищните сгради в община Хасково увеличават своя брой с всяка изминала година. Техният брой е съответно 41663 броя за 2001, 41729 за 2002 г. и 41751 за 2003 г. 60,5% от сградите са построени от тухла, а останалите от стоманобетон – 35% и други материали – 4,5%. Над 97% от жилищата са собственост на частни физически лица, 2,3% са държавни и общински, а 0,3% притежават частни юридически лица. Подобно е съотношението на жилищната собственост в цялата област.

Общинския жилищен фонд към 31.12.2005 г. включва 342 бр. апартаменти и 53 бр. жилищни сгради или общо 395 жилища, които са предназначени за отдаване под наем. Средната месечна наемна цена на общинските жилища е 12.00 лв. за гарсониера, от 17.00 до 20.00 лв. за двустаен апартамент и от 21.00 до 25.00 лв. за тристаен.

Общината не разполага с богат жилищен фонд. На 1000 човека от населението се падат 424 жилища, докато за областта - 456. Средният брой лица на едно жилище е 2,36, а за област Хасково – 2,19. Преобладават двустайните жилища – 30,22%.

 Таблица 28: Жилища в община Хасково за периода 2001 – 2003 г.

Жилища

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Общо

41663

41729

41751

Полезна площ на човек от населението

27.85

27.9

28.1

Жилищна площ на човек от населението

18.21

18.3

18.4

По материал на външните стени на сградата

-       Стоманобетонни

-       Тухлени

-       Други

 

14524

25262

1877

 

14596

25256

1877

 

14630

25247

1874

По форма на собственост

-       държавни и общински

-       частни на юридически лица

-       частни на физически лица

 

950

69

40644

 

950

113

40666

 

949

127

40675

Жилища на 1000 човека от населението

421

422

424

Среден брой лица на едно жилище

2.37

2.37

2.36

 Основните проблеми на жилищната система са:

  • Лошо управление и поддържане на жилищния фонд;
  • Висока енергоемкост на сградите - лоша термоизолация на стените и уплътненията на физически остарели дограми, в резултат на което се увеличават разходите на енергия;
  • Влошена достъпност до жилище – отношението цена/годишен доход нараства, което прави достъпност на жилищния пазар за не повече от 10 на сто от потенциалните жилищни потребители;
  • Увеличаване на броя и относителния дял на необитаваните жилища;
  • Увеличение дела на собствениците на жилища, които не могат да поддържат собствеността си в сегашните пазарни условия;
  • Делът на общественият жилищен фонд има символични стойности (2,5%) и е разпръснат сред частни жилища в етажна собственост, което затруднява неговото управление;
  • Липса на шанс за повечето млади семейства и маргиналните групи да станат собственици на жилища или дори наематели в обществен жилищен фонд.

 По отношение провеждането на жилищна политика пред община Хасково стоят за изпълнение следните задачи:

  • Разработване на общинска жилищна стратегия и програма, след проучване и прогнозиране на жилищните нужди;
  • Управление и поддържане на общинския жилищен фонд;
  • Защита на собствениците, наемателите и бездомните;
  • Изграждане на основните елементи на социалната и инженерната инфраструктура;
  • Осигуряване на терени и устройствени планове;

Основна цел на местната жилищна политика трябва да бъде изграждането на такава жилищна система, която да създава достъп и възможност за адекватно жилище на всички хора, живеещи и работещи в община Хасково. Това означава да се анализират проблемите на целия жилищен фонд, на развитието на цялата община.

Административният подход към тези проблеми е недостатъчен и неефективен. Общината няма нито прякото задължение, нито ресурсите, за да ги реши. В тях са отразени интересите на всички граждани, строителни фирми, банки, местен бизнес, местна власт. В тази връзка е целесъобразно създаването на общинско жилищно сдружение, като инициативата за създаването му може да бъде на общината.

Според Националната жилищна стратегия на РБ (приета май 2004 г.) и разработената към нея Национална програма (приета януари 2005 г., съгласно Закона за енергийна ефективност) е предвидено от 2006 г. да започне обновяване на панелните жилищни сгради. По този начин се създават нови норми и регламенти, свързани с уточняване ролята на централната власт, общините и собствениците на панелни жилища, както следва:

  • идентифициране и класифициране, от страна на общините, на наличните панелни жилища, според неотложността на действията по санирането;
  • поемане, от страна на държавата, на осигуряването на проекти за изпълнение на санирането на панелните сгради;
  • създаване на необходимите законодателни, организационни и финансови условия, осигуряващи изпълнението на необходимите ремонтни и строителни работи по санирането на сградите;
  • регламентиране задълженията на собствениците на жилища в панелни сгради за тяхното активно участие в процеса на саниране.

Състоянието на сградите, публична общинска собственост, намиращи се на територията на община Хасково, се характеризира като задоволително - 60,49%. Сградите в лошо състояние представляват 29,01% от всички и се намират предимно в селата. Това са читалища, библиотеки, училища. В добро състояние са 10,49% от сградите, в т.ч. ясли и детски градини.

Таблица 29: Справка за състоянието на сградите, публична общинска собственост, намиращи се на територията на община Хасково към 2005 г.

Сграда

Местонахождение

РЗП, кв.м.

Етажност

Състояние

Детска градина No17

Ул. “Ген.Скобелев”

1746

2

Добро

Детска градина No19

Ул. ‘Пролетарска’ 15

1338

2

Добро

Детски комбинат

Ул. ‘Танкист’ 1

1060

2

Добро

Детска градина No7

Ул. ‘Червена стена”

1184

2

Добро

Детска градина No2

Ул. ‘Добруджа” 49-53

1756

2

Добро

ОДЗ No16

Ул. ‘Брацигово” 16

3468

2

Добро

Детска градина No10

Ул. ‘Стефан Краджа” 9

2550

2

Задоволително

Детска градина No18

Ул. ‘Вапцаров” 18

1760

2

Добро

Детска градина No20

Ул. ‘Филип Тотю” 4

1165

1

Добро

“Бизнес център” I

Ул. ‘Цар Освободител” 1

6500

5

Добро

Младежки център

Бул. ‘България” 41

3980

3

Задоволително

Училище “Иван Рилски”

Бул. “Раковски”

6280

4

Добро

Библиотека “Христо Смирненски”

Пл. “Свобода” 19

3583

3

Лошо

Детска ясла No 1

Ул. ‘Булаир” 1

1580

4

Задоволително

Читалище “Заря”

Пл. “Свобода’ 11

5120

3

Лошо

Комплексна сграда

Кв. “Болярово’

2860

2

Задоволително

Борцова зала

Ул. ‘Драгоман” 2

1080

1

Задоволително

Административна сграда на община Хасково

Пл. ‘Общински” 1

3210

4

Добро

Училище “Раковски”

Ул. ‘Единство”

1380

3

Лошо

Училище “Вапцаров”

Ул. “Ген. Колев” 28

2028

3

Задоволително

ОУ “П. Хилендарски”

Ул. “Светлина” 38

10840

2

Задоволително

ОУ “Кирил и Методий”

Ул. ‘П. Берковски”

2184

4

Задоволително

ОУ “Алеко Константинов”

Бул. ‘България”

3365

3

Задоволително

Спортна зала “Спартак”

Ул. ‘Средна гора’

7119

3

Задоволително

Спортна зала “Дружба”

Ул. ‘Драгоман” 2

1032

3

Задоволително

ОУ “Климент Охридски”

Ул. ‘Граф Игнатиев” 16

2300

2

Задоволително

Училище “Васил Левски”

Ул. ‘Стара планина” 2

10 000

4

Задоволително

Детска ясла No 8

Ул. ‘Буря”

1230

2

Добро

6-та детска ясла

Ул. ‘Оборище”

2134

2

Задоволително

Детска ясла No 5

Ж.к. “Орфей”

2620

2

Задоволително

Ученическо общежитие, блок 1

Ул. ‘Стефан Стамболов” 8

4425

10

Задоволително

ОУ “Ш. Петьофи”

Ж.к. “Орфей”

2412

4

Задоволително

Детска градина

С. Узунджово

1060

2

Задоволително

Читалище “Наука”

С. Динево

96

1

Лошо

ОУ “Христо Смирненски”

Бул. ‘Съединение”

2286

3

Задоволително

Дом ‘Марина’

Ул. ‘Славянска” 52

1200

2

Добро

Здравна служба

С. Големанци

90

1

Лошо

Училище и читалище

С. Брягово

134

1

Лошо

Училище и детска градина

С. Въгларово

850

2

Задоволително

Училище

С. Зорница

268

1

Лошо

Училище

С. Мандра

367

1

Лошо

Училище и детска градина

С. Маслиново

367

1

Лошо

Училище и детска градина

С. Стамболийски

400

2

Лошо

Диспансери

Болярово

6822

4

Лошо

Училище “Любен Каравелов”

Ул. “Видин”

4880

4

Задоволително

Общежитие

-“-

4050

9

Задоволително

Езикова гимназия

Ул. ‘Тимок”

29680

4

Задоволително

Детска градина No15

Ж.к. ‘Орфей’

974

1

Задоволително

Детска градина No5

Ул. ‘Пещера”

900

2

Задоволително

Детска градина No 1

Ул. ‘Македония” 32

900

2

Задоволително

Детска градина No 22

Ул. ‘Дружба” 10-16

874

1

Задоволително

Детска градина No 3

Ул. ‘Кирил и Методий”

870

2

Задоволително

Детска градина по изкуствата

Ул. ‘П. Берковски’ 5

250

2

Лошо

НУ “Христо Ботев”

Ул. ‘Балатон” 1

860

2

Задоволително

ОУ “Климент Охридски”

Ул. ‘Граф Игнатиев” 14

1200

2

Задоволително

Ученическо общежитие

С. Конуш

244

2

Задоволително

Училище

С. Конуш

244

2

Задоволително

Училище

С. Текето

74

1

Лошо

Училище

С. Николово

900

2

Задоволително

Училище

С. Тракиец

360

1

Задоволително

Училище

С. Орлово

540

1

Задоволително

ОУ “Климент Охридски”

Кв. Болярово

450

1

Задоволително

Училище

С. Малево

450

1

Задоволително

Училище

С. Клокотница

520

1

Задоволително

Училище

С. Криво поле

540

2

Задоволително

Училище

С. Узунджово

5400

3

Добро

Училище

С. Елена

420

1

Задоволително

Училище

С. Динево

1124

2

Задоволително

Училище

С. Нова Надежда

900

2

Задоволително

Училище

С. Корен

84

1

Лошо

Училище

С. Книжовник

1380

2

Задоволително

Училище

С. Големанци

300

1

Лошо

Училище

С. Долно Големанци

300

1

Лошо

Училище

С. Войводово

1600

2

Лошо

Училище

с. Александрово

210

1

Лошо

Физкултурен салон

С. Малево

400

2

Лошо

Училище

С. Долно Войводино

250

1

Лошо

Училище

С. Любеново

200

1

Лошо

Читалище

Бул. ‘Илинден”

143

1

Задоволително

Читалище “Република”

Ул. “Единство”

218

2

Задоволително

Читалище “Славейков”

Ж.к. “Орфей”

181

1

Задоволително

НЧ “Зора”

Кв. “Македонски”

381

2

Задоволително

НЧ “Г. Топузов”

Ул. “Пролетарска” 4

280

2

Задоволително

НЧ “Иван Вазов”

Ул. ‘Кирил и Методий” 32

206

2

Задоволително

НЧ “Климент Охридски”

Ул. “Петко Каравелов” 1

141

1

Задоволително

НЧ “Никола Вапцаров”

Ул. “Македония” 95-А

520

2, 3 ет.

Задоволително

НЧ “П. Яворов”

Ул. ‘Клокотница’ 9

225

2

Задоволително

НЧ “Проф. Д-р Ас. Златаров’

Ул. ‘Стара планина’ 54

172

1

Лошо

Др.театър “Иван Димов”

Ул. ‘Отец Паисий”

2110

2

Добро

Сграда – соц.патронаж

Ул. ‘Георги Кирков’ 82

1175

1

Лошо

Дом за стари хора

М. ‘Кенана”

3600

3

Задоволително

Здравна служба

С. Зорница

72

1

Лошо

Дом за слепи хора

М. “Кенана”

670

2

Задоволително

Клуб на военно инвалида

Ул. ‘Македония” 22

48

1

Лошо

Ритуална зала/административна част

Ул. ‘Сан Стефано”

1024

3

Добро

Адм.сграда “Архитектура и благоустройство”

Ул. ‘М. Минчев” 3

810

3

Добро

Администр.сграда /архив/

Ул. ‘М. Минчев” 4

344

2

Лошо

Административна сграда

Пл. “Свобода” 7

6200

5

Задоволително

Уч-ко общежитие, блок 2

Ул. ‘Стефан Стамболов” 8

4032

2

Задоволително

Кметство и читалище

С. Александрово

540

2

Задоволително

Здравна служба

С. Александрово

96

1

Задоволително

Кметство и здравен пункт

С. Брягово

220

2

Задоволително

Детска градина

С. Брягово

220

2

Задоволително

Културно-битова сграда

С. Брягово

540

2

Задоволително

Детска градина

С. Войводово

320

2

Задоволително

Детска градина

С. Големанци

80

1

Задоволително

Детска градина

С. Гълъбец

270

1

Задоволително

Детска градина

С. Динево

720

2

Задоволително

Детска градина

С. Елена

185

1

Лошо

Детска градина

С. Книжовник

286

1

Задоволително

Детска градина

С. Козлец

150

1

Задоволително

Детска градина

С. Конуш

202

2

Задоволително

Детска градина

С. Корен

84

1

Лошо

Детска градина

С. Криво поле

692

2

Задоволително

Детска градина

С. Малево

525

2

Задоволително

Детска градина

С. Нова Надежда

50

1

Добро

Детска градина

С. Текето

849

3

Задоволително

Детска градина

С. Широка поляна

430

1

Задоволително

Сграда на кметството

С. Войводово

466

2

Задоволително

Сграда на кметството

С. Гарваново

250

2

Задоволително

Кметство и здр. служба

С. Динево

280

2

Задоволително

Кметство и здр. служба

С. Маслиново

234

2

Задоволително

Административна сграда

С. Стойково

70

1

Лошо

Сграда на кметството

С. Гълъбец

480

2

Задоволително

Сграда на кметството

С. Елена

120

1

Задоволително

Сграда на кметството

С. Зорница

95

1

Лошо

Сграда на кметството

С. Книжовник

550

2

Лошо

Сграда на кметството

С. Клокотница

110

1

Задоволително

Сграда на кметството

С. Козлец

75

1

Задоволително

Сграда на кметството

С. Конуш

220

2

Задоволително

Сграда на кметството

С. Корен

80

1

Задоволително

Сграда на кметството

С. Криво поле

340

2

Задоволително

Сграда на кметството

С. Манастир

410

2

Лошо

Сграда – пълн.

С. Момино

66

1

Лошо

Здравен дом

С. Николово

187

1

Лошо

Сграда на кметството

С. Николово

454

2

Задоволително

Сграда на кметството

С. Подкрепа

120

1

Лошо

Сграда - музей

С. Николово

200

1

Лошо

Читалище

С. Нова Надежда

1462

2

Лошо

Сграда на кметството

С. Текето

70

1

Задоволително

Читалище

С. Войводово

1060

2

Задоволително

Компл.сграда

С. Въгларово

960

2

Лошо

Компл.сграда

С. Гарваново

1000

2

Лошо

НЧ ‘Изгрев”

С. Книжовник

300

2

Задоволително

Здравна служба

С. Книжовник

330

2

Лошо

Читалище

С. Конуш

940

2

Задоволително

Здравна служба

С. Конуш

224

2

Задоволително

Сграда на кметството

С. Любеново

500

2

Лошо

Компл. Сграда

С. Малево

660

2

Лошо

Здравен дом

С. Малево

240

2

Задоволително

Здравен дом

С. Мандра

215

1

Лошо

Общ. дом и читалище

С. Мандра

280

2

Задоволително

Читалище

С. Николово

756

2

Лошо

Сграда на кметството

С. Нова Надежда

268

2

Задоволително

Читалище

С. Орлово

170

1

Лошо

Кметство и здр. служба

С. Орлово

180

1

Лошо

Сграда на кметството

С. Родопи

576

2

Лошо

Кметство и читалище

С. Стамболийски

82

2 ет.

Задоволително

Кметство и здр.пункт

С. Тракиец

360

2

Задоволително

Читалище

С. Тракиец

700

2

Задоволително

Здравен дом

С. Узунджово

228

2

Задоволително

НЧ “Цвят”

С. Узунджово

1220

2

Задоволително

Адм.сграда на кметството

С. Узунджово

292

2 ет.

Задоволително

4.7. Социална инфраструктута

4.7.1. Здравеопазване

Системата на здравеопазването в община Хасково включва:

  • Многопрофилна болница за активно лечение – АД Хасково;
  • Областни диспансери: Областен диспансер за пневмофизиатрични заболявания със стационар /ДПФЗС/ Хасково ЕООД, Областен диспансер за кожно-венерически заболявания със стационар /ДКВЗС/ Хасково ЕООД, Областен диспансер за психични заболявания със стационар /ДПЗС/ Хасково ЕООД - кв. “Болярово”, Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар /МДОЗС/ Хасково ЕООД;
  • Доболнична помощ: Амбулатории за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ: 137 броя; Амбулатории за индивидуална практика за първична медицинска помощ: 53 общопрактикуващи лекари; Амбулатории за групова практика за първична медицинска помощ: 2 броя;
  • Диагностично-консултативни центрове /ДКЦ/: ДКЦ 1 Хасково ЕООД и ДКЦ “Св. Георги”;
  • Медицински центрове /МЦ/: МЦ “Авицена” 1 ЕООД, МЦ “Петров – Попиванов”, МЦ “Хасково”, МЦ “Хипократ” – 2000”, МЦ за рехабилитация и спортна медицина Хасково ЕООД, МЦ “Хипократ” ООД, МЦ “Радеви” ЕООД, МЦ "Ескулап 2003" ООД, МЦ "Венера" ООД, МЦ Трета поликлиника ООД;
  • Стоматологични центрове: Стоматологичен център І Хасково ЕООД, Медико-стоматологичен център "Здравец ООД – Хасково";
  • Организации: Български червен кръст, Районен център по здравеопазване – Хасково, Районна здравно-осигурителна каса – Хасково, РИОКОЗ – Хасково.

Общински обекти в здравеопазването са:

  1. Детска ясла № 1, ул.”Булаир” №1, с 4 дневни групи
  2. Детска ясла № 5, кв.”Орфей”, с 4 дневни групи
  3. Детска ясла № 6, ул.”Оборище” 40, с 4 дневни и 2 оздравителни групи
  4. Детска ясла № 8, ул.”Буря” № 3, с 3 дневни групи и 2 седмични /нощуващи/

На територията на община Хасково се предоставят социални услуги в специализираните институции и в общността.

Специализирани институции са:

            1. Дом за стари хора ‘Кенана” с отделение за лежащо болни и филиал за лица със сетивни нарушения - капацитет 190 места, от които 30 за филиала за лица със сетивни нарушения;

            2. Дневен център за деца и възрастни с увреждания „Марина” - с капацитет 56 лица.

Социалните услуги, предоставяни в общността, се извършват чрез:

  • Домашен социален патронаж - Хасково – с капацитет 150 места;
  • Микропатронаж с. Узунджово – с 30 места.

Една от основните задачи при предоставянето на социални услуги е осигуряването на услуги на най-нуждаещите се и на определени групи хора, на основата на събиране и разпространяване на информация за условията на живот на хората и за променящите се социални проблеми.

Община Хасково предоставя различни видове социални услуги:

В специализираните институции:

  • Обгрижване на възрастни
  • Социални контакти
  • Осигуряване на непрекъснато медицинско обслужване.
  • Културни развлечения и занимания.
  • Обгрижване, отглеждане, възпитание и обучение на настанените деца.
  • Приучване в битово самообслужване
  • Изграждане на трудови умения, навици и привички.
  • Развиване на говора и познавателните възможности на децата.
  • Осигуряване на транспорт от дома до ДЦДВУ-Хасково и обратно.
  • Грижи за опазване здравето на настанените лица.
  • Подкрепа на родителите – консултиране и обучение.
  • Социализация и интеграция на домуващите чрез участие в културните мероприятия, изложби, организиране на екскурзии.
  • Съдействие за издаване на лична карта
  • Подготовка на документи за явяване пред РЕЛК и ТЕЛК.
  • Медицинска рехабилитация.
  • Стимулиране и развитие на групови умения и навици на лицата – трудо-терапия.
  • Обслужване рехабилитационните нужди на зрително затруднените лица на територията на Община Хасково

            - мобилност и ориентиране;

            - обучение по полезни умения;

            - индивидуална психотерапия;

            - работа със семейството;

            - обслужване на лица с увредено зрение по оформяне на документи по Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане;

            - административно-техническо обслужване на нуждаещите се възрастни и хора с увреждания – попълване на формуляри, съдействие при изготвяне на документи;

            - предоставяне на психологическа, юридическа, социална, здравна и други специфични консултации и помощ;

            - посредничество при нужда от помощ за почистване на жилището и поддържане на личната хигиена;

            - посредничество при нужда от извършване на битови услуги със средства на лицето;

            - посредничество пред институцииq предоставяне на информация за дейностите на НПО, клубове на пенсионера и други.

Социални услуги предоставяни в общността:

  • Доставяне на диетична храна.
  • Поддържане на личната хигиена и хигиената в дома.
  • Помощ в комуникациите и в поддържането на социални контакти.
  • Съдействие за снабдяване с необходимите помощни средства при инвалидност или тежко заболяване.
  • Подготвяне и подаване на документи за получаване на социални помощи по Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане.
  • Помощ при изготвяне на необходимите документи за явяване пред ТЕЛК.
  • Битови услуги – закупуване на стоки и вещи от първа необходимост, заплащане на комунално-битови разходи и други с лични средства за лицата.
  • Социални контакти
  • Посредничество при извършване на административно-финансови и правни услуги.

 Таблица 30: Здравна мрежа в община Хасково

Показатели

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Община

Област

Община

Област

Община

Област

Детски ясли

-       брой

-       места

-       деца

 

10

416

413

 

20

764

812

 

 

20

764

812

 

9

400

361

 

21

790

786

Заведения и дейности за социал. услуги

-       брой

-       места

 

 

2

442

 

 

7

1654

 

 

2

442

 

 

6

1687

 

 

2

402

 

 

6

1694

В т.ч. в домашна среда

-       брой

-       места

 

1

252

 

3

1182

 

1

252

 

2

1252

 

1

212

 

2

1222

В т.ч. в извъндом.среда

-       брой

-       места

 

1

190

 

4

472

 

1

190

 

4

435

 

1

190

 

4

472

Болнични заведения

-       брой

-       легла

 

5

670

 

12

1760

 

5

670

 

12

1310

 

5

670

 

12

1276

В т.ч. МПБ

-       брой

-       места

 

1

420

 

6

1430

 

1

420

 

6

1000

 

1

420

 

6

966

В т.ч. диспансери

- брой

- легла

 

4

270

 

4

270

 

4

250

 

4

250

 

4

250

 

4

250

Извънб. помощ

- брой

- легла

 

40

25

 

65

27

 

40

25

 

66

27

 

40

25

 

67

27

В т.ч. ДКЦ

- брой

- легла

 

2

15

 

2

15

 

2

15

 

2

15

 

2

15

 

2

15

В т.ч. Мед.центрове

- брой

- легла

 

 

14

12

 

8

10

 

14

12

 

10

10

 

15

12

В т.ч. Самост. МДМТЛ

- брой

 

 

46

 

28

 

47

 

26

 

47

В т.ч. Стом.центрове, бр

1

1

1

1

1

1

В т.ч. Медикостомат. Центрове, брой

 

1

 

2

 

1

 

2

 

1

 

2

Медицински кадри:

Лекари

Общопракт.

Стоматол.

Мед-ски специалисти

 

2348

752

173

187

1409

1321

416

59

90

815

2283

734

173

186

1363

1342

424

59

93

825

2313

746

173

191

1376

Общият брой на медицинския персонал в община Хасково през 2003 г. е 1342 души, от които 424 (31.59%) лекари и 93 (6.93%) стоматолози. Лекарите със специалност са 233, а стоматолозите – 37. Общопрактикуващите лекари са 59 или 13.92% от лекарите. Медицинските специалисти наброяват 825 души или 61.48% от общия персонал.

Един лекар в общината обслужва средно 232 души население, а един стоматолог – 1058 души.

Областната здравна карта определя тип брой практики за общо практикуващите лекари – 61 за община Хасково, а само за града и крайградските села – 48 от тях. Практиките за зъболекарите са 67 за общината, от които 54 за града и крайградските села.

В общината има незаети 2 лекарски практики в селата Мандра и Николово. Част от незаетите селски практики съществуват като втори адрес в практиката на ОПЛ по съседство, или в най-близкия общински център. В тези случаи населението от свободните практики до голяма степен е обхванато от лекари в съседни по разположение практики.

Основният проблем пред общината е доизграждането на хирургичния блок и преобразуването му в Областна болница. За първото полугодие на 2005 г. най-много пациенти от областта са преминали през МБАЛ – Хасково (43,48%). Във всички общински лечебни заведения наличното оборудване и сгради не може да гарантира нужното ниво на специализирана здравна грижа за болните. На дневен ред е реорганизацията на наличния ресурс, която да запази предмета на дейност и да осигури необходимото ниво на медицинска помощ при по-добра ефективност.

Освободеният достъп на пациенти до болнична помощ в рамките на цялата страна пренасочи болните към избрано от тях лечебни заведения , но 95,5 % остават да се лекуват в рамките на област Хасково. Само 0,5% са пациентите от други области, които получават болнична помощ в нашия регион.

Аптечната мрежаза 2005 г. на територията на община Хасково включва регистрираните 21 аптеки. На територията на общината не функционира общинска аптека.

4.7.2. Образование

Образователната мрежа в община Хасково е изградена от система за предучилищно възпитание и система за училищно обучение. Системата на предучилищното възпитание се състои през 2003 г. от 42 детски градини, от които 19 детски градини в селата и 17 целодневни градини. В сравнение с предходната година броят на градините в общината се е увеличил с 8, две от които са разкрити в селата.

През 2005 г. детските градини са 35, в т.ч. 17 в гр. Хасково и 18 в селата. Целодневните детски градини са 29, в т.ч. 13 в града и 17 в селата. Обединените детски заведения са 5, като 4 от тях са в града. На територията на общината има една Седмичните детски градини – в гр. Хасково.

В детските заведения за учебната 2005/2006 г. се възпитават и обучават 2500 деца от 1 до 7 години. Наблюдава се трайна тенденция към увеличаване броя на децата, които посещават детските градини. Спрямо предходната година те са се увеличили със 126.

Децата се възпитават от 435 бр. щатен персонал, в т.ч. педагогически – 231 и помощен – 234. Учителите с висше образование са 187 бр., а с полувисше – 44 бр.

Таблица 31: Система за предучилищно възпитание в община Хасково

Показатели

2002 г.

2003 г.

Детски градини

34

42

Детски учители

197

205

Деца

2336

2387

Детски градини в селата

-  Детски градини

-  Детски учители

-  Деца

 

17

36

382

 

19

36

388

В т.ч. целодневни

-  Детски градини

-  Детски учители

-  Деца

 

17

36

382

 

17

34

365

Училищната система включва в своя състав: 2 начални, 21 основни, 2 СОУ, 2 профилирани гимназии, 7 професионални гимназии, 2 специални училища, 1 специализирано и 1 частно училище. Тези училища се посещават от общо 14182 деца или 42,85% от учениците в областта. В общината има разкрити 679 паралелки със средно 21 деца в тях.

Таблица 32: Система за училищно възпитание

Територия

Брой училища

Брой паралелки

Брой ученици

Брой ученици в паралелка

Област Хасково

120

1705

33097

19,38

Община Хасково

38

679

14182

20,88

Начални училища:

1. Начално училище “Г.С. Раковски” – Хасково,
2. Начално училище “Хр. Ботев” - Хасково

Основни училища:
1. Основно училище “Св. Св. Кирил и Методи” – Хасково
2. Основно училище “Шандор Петьофи” – Хасково
3. Основно училище “Ал. Константинов” – Хасково
4. Основно училище “Св. Климент Охридски” – Хасково
5. Основно училище “Н. Вапцаров” – Хасково
6. Основно училище “Св. И. Рилски” – Хасково
7. Основно училище “Л. Каравелов” – Хасково
8. Основно училище “Хр. Смирненски” – Хасково
9. Основно училище “Кл. Охридски” – кв. Болярово
10. Основно училище “Хр. Ботев” – с. Тракиец
11. Основно училище “Иван Вазов” – с. Клокотница
12. Основно училище “Хр. Ботев” с. Динево
13. Основно училище “В. Левски” – с. Николово
14. Основно училище “Л. Каравелов” – с. Узунджово
15. Основно училище “Иван Вазов” – с. Нова Надежда
16. Основно училище “Хр. Ботев” – с. Долно Големанци
17. Основно училище “Хр. Ботев” – с. Войводово
18. Основно училище “Св. Св. Кирил и Методий” – с. Конуш
19. Основно училище “В. Левски” – с. Книжовник
20. Основно училище “Н. Марков” – Криво поле
21. Основно училище “Св. Св. Кирил и Методий” – с. Малево

Средни образователни училища:

1. Средно общообразователно училище “Васил Левски” – Хасково
2. Средно общообразователно училище “Паисий Хилендарски” – Хасково

Частно училище: ЧСОУ “ЕЛИТ – Езици, Любородие, Интелект, Творчество”

Профилирани гимназии:

1. Гимназия с преподаване на чужди езици “Проф. д-р Ас. Златаров” – Хасково
2. Природо-математическа гимназия – Хасково

Специализирани училища:

1. Спортно училище “Ст. Караджа” – Хасково

Специални училища:

1. Възпитателно училище интернат – с. Динево
2. Помощно училище “Д-р Петър Берон” – гр. Хасково

Професионални гимназии:

1. Финансово-стопанска гимназия – Хасково

2. Професионална гимназия по механоелектро-техника – Хасково

3. Професионална гимназия по селско стопанство – Хасково

4. Професионална гимназия по транспорт – Хасково

5. Професионална гимназия по туризъм – Хасково

6. Професионална гимназия по лека промишленост – Хасково

7. Професионална гимназия по дървообработване и строителство – Хасково

Домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи и специализирани училища:

1. Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи - “Проф д-р Асен Златаров”
2. Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи - ”Надежда”
3. Междуучилищен център по трудово – политехническо образование

Детски градини:

1. Целодневна детска градина № 1
2. Целодневна детска градина № 2
3. Целодневна детска градина № 3
4. Обединено детско заведение № 5
5. Обединено детско заведение № 7
6. Целодневна детска градина № 9
7. Целодневна детска градина № 10
8. Обединено детско заведение № 11
9. Целодневна детска градина № 13 Кв. Болярово
10. Целодневна детска градина № 15
11. Обединено детско заведение № 16
12. Обединено детско заведение № 17
13. Целодневна детска градина № 18
14. Целодневна детска градина № 19
15. Целодневна детска градина № 20
16. Целодневна детска градина № 22
17. Детска градина по изкуствата
18. Целодневна детска градина с. Войводово
19. Целодневна детска градина с. Динево
20. Целодневна детска градина с. Брягово
21. Целодневна детска градина с. Орлово
22. Целодневна детска градина с. Текето
23. Целодневна детска градина с. Корен
24. Целодневна детска градина с. Книжовник
25. Целодневна детска градина с. Узунджово
26. Целодневна детска градина с. Козлец
27. Целодневна детска градина с. Конуш
28. Целодневна детска градина с. Гълъбец
29. Целодневна детска градина. Мандра
30. Целодневна детска градина с. Въгларово
31. Целодневна детска градина с. Криво поле
32. Целодневна детска градина с. Стамболийски
33. Целодневна детска градина с. Долно Големанци
34. Целодневна детска градина с. Малево

Висшето образование в община Хасково е представено от 2 университетски филиала:УНСС – София и Медицински колеж към “Тракийски университет” – Стара Загора.

Сферата на образованието в община Хасково като цяло е обезпечена с квалифицирани кадри. Общият брой на учителите и възпитателите в общината е 1216. В гр. Хасково като цяло няма недостиг на специалисти по отделните дисциплини, с изключение на преподаватели по езици. Неблагоприятните условия за труд и ниското заплащане са причина за недостига на директори и правоспособни учители в селата. Наличието на квалифицирани преподавателски кадри в достатъчна степен е силна страна за общината, което е едно от условията за постигане на добри резултати при подготовката на учащите в системата на средното образование. Учителите имат възможност да повишават квалификацията си чрез участие в обучителни курсове и семинари, организирани по различни линии.

Тенденции в сферата на образованието:

Към момента по-голямата част от училищата в общината разполагат със свои сгради. Необходимо е да се оптимизира мрежата от детски градини и училища с цел ефективно използване на финансовите ресурси и кадровия потенциал, нужни за обезпечаване нормалното протичане на учебния процес, както и снижаване на разходите за поддръжка на материалната база. В последните години системата на средното образование претърпя известни промени, изразяващи се в съкращаване или реорганизация на някои звена. Това преструктуриране на мрежата от учебни заведения и обслужващи звена се налага поради демографския срив и продължаващия процес на миграция на населението от селските райони към по-големите градове.

В някои села поради неефективност бяха закрити детски градини и училища и децата бяха пренасочени в други населени места. Това налага прилагането на нов териториален модел на обслужване, при който придвижването на децата до училището в опорните селища става с автобусен транспорт, като разходите се поемат от общината. Поетапно се прилага преструктуриране или закриване на част от обслужващите звена, чиято дейност от години е нерентабилна и при настоящото състояние на местния бюджет общината не е в състояние да продължава да ги поддържа.

Учащите имат възможност за избор от широк спектър алтернативи за получаване на добра общообразователна и професионална подготовка. Наличието на мрежа от училища, осигуряваща голямо разнообразие от възможности в системата на средното образование, е силна страна за общината. Най-голям интерес има към кандидатстване в езиковата и природоматематическата гимназия, както и в професионалните гимназии, осигуряващи квалификация по редица професии, с които може да се намери реализация в предприятия на територията на общината. Мрежата от училища в селските райони включва предимно начални и основни училища. За получаване на средно образование на учениците се налага да пътуват до общинския център. Този факт показва, че възможностите за получаване на общо или специализирано средно образование в рамките на по-малките населени места са ограничени.

Състоянието на материално-техническата база на детските градини, училищата и обслужващите звена е сравнително добро, като се има предвид ограничените възможности на общината да отделя средства за поддръжка на базата.

През последните години ново строителство не се осъществява, а се правят ремонти по наличния сграден фонд. Като слаба страна може да се посочи недостигът на средства за пълно обезпечаване отделните дейности по образованието. Добра придобивка е обурудването на училищата с компютърни кабинети и достъпът до кабелен интернет в рамките на националната стратегия за информационни и комуникационни технологии и новосъздадения контролен център, който ще координира дейностите във виртуалната национална образователна мрежа. В някои от общините държавната субсидия за развитие на образованието се оказва недостатъчна, а местните бюджети не са достатъчно надежден финансов резерв. С оглед на това учебните заведения се налага по-активно да търсят начини за осигуряване на допълнителни средства, използвайки възможностите, предвидени от Закона за народната просвета: от допълнителни дейности /отдаване под наем на учебна, спортна база и оборудване, учебно-производствена дейност и извършване на услуги/, от дарения и целеви вноски от физически и юридически лица и основно от участие в програми и проекти на европейските фондове. От училищните настоятелства се очаква да съдействат активно при набиране средства за покриване належащи нужди на училищата, а от директорите – да управляват максимално ефективно наличните ресурси. За тази цел част от директорите на училища преминаха курс на обучение за придобиване на мениджърски умения. Предстои към мрежата на училищните настоятелства да се прибавят и нови неправителствени организации със съответния правен статут, които да обединяват младежи и специалисти по възрастов, тематичен или браншов признак. През последните няколко години част от училищата спечелиха проекти по програма ФАР и други програми на ЕС и с получените средства подобриха материалната си база: ремонти на кабинети, обмен на специалисти, мобилност на ученици, компютърно и друго оборудване и т.н.

Професионално образование

Професионалното образование в община Хасково следва тенденциите към съобразяване на училищата с търсенето на пазара на труда. Извършва се плавен преход към увеличаване на професионалните паралелки за сметка на профилираните паралелки с технологичен профил. Ще продължи поддържането на разумен баланс между броя на професионалните и общообразователните училища и паралелки. В момента в община Хасково функционират 7 професионални гимназии и 2 училища с профилирани паралелки. Това са: Професионалната гимназия по туризъм, Професионалната гимназия по селско стопанство, Професионалната гимназия по дървообработване и строителство, Професионалната гимназия по лека промишленост, Професионалната гимназия по механоелектротехника, Професионалната гимназия по транспорт, Финансово-стопанска гимназия – Хасково, Гимназия с преподаване на чужди езици “Проф. д-р Ас. Златаров” – Хасково и Природо-математическа гимназия – Хасково.

Организации за осмисляне свободното време на учениците

На територията на областта функционира Младежки център. Той е общинска структура, чиято дейност е насочена към социализацията на децата и младите хора, предоставяне на интересни дейности за тяхното свободно време, към тяхното гражданско образование. Центърът разполага с три сектора: Младежки дейности и програми, Извънкласни дейности и Спортни дейности.

Друга организация, която предлага дейности за свободното време е Астрономически клуб “Хелиос”. Той създава условия за развитие на астрономията, както и за теоретическа и практическа дейност в тази област, като същевременно подпомага учебния процес по астрономия и физика в образователната система.

Визия за развитие на средното образование в община Хасково

Да се подобри качеството на образованието и гражданските му измерения чрез действено приобщаване на държавните институции, семейната среда и неправителствените организации към процесите на обновление в българското училище. Посредством взаимен контрол и превенция от страна на училища, родителска общност и институции да се сведат до минимум възможностите за вредни влияния и навици у учениците, както и за извършване на противообществени прояви. Целта на оптимизираното взаимодействие между училище, институции и семейство е разгръщането на личния интелектуален потенциал на подрастващите и формирането на интерес към самоусъвършенстване, осигуряване на професионална насоченост и подготовка за живота на базата на националните традиции и общочовешките хуманитарни ценности.

Приоритетите в сферата на образованието са насочени към:

  • Стимулиране ефективно управление на ресурсите и оптималното им използване;
  • Ориентиране на професионалното образование към потребностите на пазара на труда и индивида;
  • Повишаване качеството на образованието чрез повишаване квалификацията на учителите и ръководителите на учебни заведения;
  • Осигуряване на равен достъп до образование и равни възможности за образование; интегриране на ученици със специфични социални, здравословни и/или образователни потребности, както и такива от етнически произход;
  • Оптимизация на училищната мрежа;
  • Компютризиране на образованието;
  • Осигуряване на условия за организиране и провеждане на нормален и ефективен учебен процес
  • Осигуряване на възможности за мобилност на ученици, преподаватели и експерти посредством обмен, участие в стажове, разработване и участие в проекти и езикови курсове в други страни в рамките на образователните програми и подпрограми на Европейския съюз като “Сократ”, “Младеж”, “Леонардо да Винчи” ;
  • Развитие на научното и информационното осигуряване на средното образование;
  • Въвеждане на качествено ранно чуждоезиково обучение в съответствие с новия учебен план и създаване на възможност за усвояване на два чужди езика;
  • Предлагане на широк спектър от извънкласни форми за осмисляне и ангажиране свободното време на учениците;
  • Създаване и поддържане на ефективна система за контрол на качеството на образованието във всички образователни етапи и степени;
  • Прилагане на политиката за учене през целия живот чрез предоставяне на различни форми за обучение на възрастни;
  • Гражданско образование като предпоставка за формиране на отношение към проблемите на гражданското общество и европейската интеграция;
  • Опазване живота и здравето на учениците чрез разработване и прилагане на здравно-образователни програми;
  • Формиране на чуствителност и насърчаване на равнопоставеността между мъжете и жените като принцип в българското училище, чрез джендър обучения и познания в среден курс на образованието;
  • Изграждане на устойчиви връзки между основните партньори ( училище, родители, институции, бизнес );
  • Консултации и подкрепа за сформиране на неправителствени организации, насочени към образованието;

Основни цели за развитие на образованието:

  • Развитие на интелектуалните възможности и комуникативните способности на личността, нейната индивидуалност и самостоятелност;
  • Изглаждане на физически и морално здрави и дееспособни личности, готови да поемат граждански отговорности;
  • Формиране на потребности, интереси и нагласи за учене, обучение и самоусъвършенстване през целия живот;
  • Осигуряване на необходимото равнище на общообразователна и професионална подготовка на личността, позволяващо й непрекъснато за се образова и самообразова.

SWOT – анализ на инфраструктурата и околната среда

Силни страни

  • Наличие на техническата инфраструктура от висок клас;
  • Утвърден транспортнокомуникационен център от висок ранг;
  • Висока степен на изграденост на енергийната, съобщителната и водостопанската системи;
  • Наличие на обективни предпоставки за отопление на гр. Хасково с природен газ;
  • Осигурена реализация на градска ПСОВ;
  • Включване на общината в Националната система за екологичен мониторинг;
  • Предпоставки за рязко намаляване на риска от преносно въздушно замърсяване;
  • Предпоставки за намаляване на въздушното и шумово замърсяване в града - мерките по новия ОУП;
  • Наличие на идеи, концепции и програми, касаещи адекватното развитие на техническата инфраструктура и опазването на околната среда в общината;
  • Добре развит автомобилен междуселищен транспорт;
  • Достъп до ЖП транспорт;
  • Територията на общината е добре водоснабдена с качествени водоизточници;
  • Селищата в общината са осигурени с телефонно обслужване;
  • Рационално изградена енергийна система, осигуряваща стабилно електрозахранване на общинския център и населените места;

 

 

Слаби страни

  • Незадоволително качество на общинската пътна мрежа, необходими спешни ремонти и доизграждане;
  • Амортизирана вътрешна водопроводна мрежа (особено в града) – огромни загуби на вода, чести аварии;
  • Негарантирано качество на питейната вода в селата; необходимост от нови водохващания и пречиствателни съоръжения.
  • Лошо състояние на каналната мрежа в напоителните полета на общината;
  • Остър недостиг на финансов ресурс за поддържане на съществуващата и за изграждане на нова техническа инфраструктура;
  • Трайна тенденция за замърсяване на въздуха с прах от лоша улична хигиена и въглероден двуокис – от градския трафик;
  • Наличие на нерегламентирани сметища в селата и ромските квартали на града;
  • Липса на средства за поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа;
  • Водоизточните в общината не се използват рационално;
  • Съществуващата водоснабдителна мрежа е остаряла и се нуждае от подмяна и реконструкция;
  • Няма изградена канализационна мрежа в повечето населени места;
  • Липсват пречиствателни съоръжения за отпадни води;
  • Липсват пречиствателни съоръжения за питейни води;
  • Необходимост от оптимизиране на уличното осветление и електрозахранване;
  • Липса на система за комплексно сметосъбиране и сметоизвозване;
  • Необходимост от саниране на жилищните сгради;
  • Много лошо състояние на уличната мрежа в селата;
  • Ниска енергийна ефективност за задо­воля­ване на енергийното потребление в общи­ната.

Възможности

  • Създаване на благоприятни условия за достъп до капитали;
  • Обновяване и разработване на материално-техническата база;
  • Ускорено развитие на съобщителните услуги (телефон, факс, интернет);
  • Изграждане на канализация в населените места;
  • Обновяване на ВиК мрежата;
  • Привличане на инвестиции, създаване на публично-частни партньорства;
  • Изграждане на система за събиране и извозване на ТБО;
  • Изграждане на пречиствателни станции;
  • Провеждане на кампании сред населението за чиста околна среда;
  • Саниране на нерегламентираните сметища;

 

Заплахи

  • Невъзможност за осигуряване на финансови средства за внедряване на нови технологии в пречиства­нето и опазването на околната среда;
  • Продължаване на локалното замърсяване от неза­конни сметища около населените места;
  • Хроничен недостиг на финансови средс­тва за доизграждане и поддържане на общинс­ките пътища;
  • Забавяне на ремонта на амортизираната во­допроводна мрежа и увеличаване на загу­бите;
  • Забавен процес и лошо качество на стро­ител­ство на канализационните мрежи;
  • Пълно разграбване и разрушаване на на­пои­телните системи;
  • Продължаваща съобщителна изолация на от­делни райони поради липса на икономи­ческа способност;
  • Компрометиране на усилията за ефек­тивно енергийно потребление.

 5. Развитие на инфраструктурата и опазване на околната среда

ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА

Индикативната финансова таблица е структурен елемент на общинския план за развитие. Тя дава числен финансов и времеви израз на предвидените в плана мерки. Групирани, основните източници за финансиранена планираните дейности и проекти са:

  • национални източници, включващи средствата на държавното финансиране – републикански бюджет, общински бюджети, от търговски дружества с държавно и общинско участие и финансиране от частни търговски дружества;
  • средства по Инвестиционната програма за развитие на районите за целенасочено въздействие, която ще включва средства за развитие на тези райони, разпореждана от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Община Маджарово е определена съгласно ЗРР като изостанал селски и изостанал планински район и ще бъде избираема по съответните мерки на програмата;
  • средства с източник Европейския съюз– Структурните фондове, както и останалите инициативи на Общността - след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС (ПРИЛОЖЕНИЕ 2);
  • безвъзмездни средства от други източници и донорски програми;
  • привлечени средства чрез кредитни инструменти и инвестиционни фондове (ПРИЛОЖЕНИЕ 3).

Таблицата съдържа и важна информация за приоритетните програми, проекти и действия, които са определящи за бъдещото развитие на общината. Именно за тези елементи на общинския план се изисква спазването на набор от изисквания, които са важни при обосноваването на програмата за реализация му за периода 2007 –2013 г.:

  • висока степен на готовност на програмите, проектите и действията;
  • да са реалистични и ресурсно точно осигурени;
  • да имат ясна финансова схема за реализация и да са ясни основните донори;
  • проектите с надобщинско значение /междуобщинска координация/ да са консенсусно приети и защитени;
  • да са насочени към територията на цялата община.

Както всички общини, така и община Маджарово ще разчита на собствения си капацитет и ресурси за финансиране подготовката на проекти и тяхното съфинансиране.От една страна при съставянето на годишните бюджетите ще се определят приоритети и ще се отпускат средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. Това налага възприемане на активна позиция от общината за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.

Продължаването на процеса на финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма автономност на местните власти ще допринесат за повишаване на капацитета на общините, в т.ч на община Маджарово за усвояване на средства по Европейските фондове. Освен това се предвиждат и други мерки за утвърждаване на финансовата децентрализация, например:

  • Разработване на законови процедури, регламентиращи правомощията на общините да емитират дълг: процедури по обезпечаване, получаване и оповестяване на кредитен рейтинг, публичност и отчетност на операциите;
  • Стимулиране развитието на общинските кредитни пазари;
  • Даване на автономност на местните власти при въвеждането на преференции за инвеститорите (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и т.н.

Всички тези мерки ще доведат до нови възможности за финансиране и разработване на проекти и привличане на инвестиции от местните власти. За да се осигури постоянното частно съфинансиране на дейностите, финансирани от Структурните фондове, ще се обърне внимание на мерките по Оперативните програми, където се изисква частно съфинансиране. Предвижда се създаването на публично-частни партньорства предимно в областта на концесиите при подобряването на базисната инфраструктура. Прилагането на принципа на публично-частните партньорства за изпълнението и финансирането на задачите на общинското развитие трябва да се разглежда като въпрос от непрекъснато нарастваща степен на значимост. В настоящия момент участието на частния сектор в изпълнението на програмите за общинско развитие е ограничено почти изцяло до съфинансирани проекти с крайни бенефициенти МСП.

Индикативната финансова таблица е дадена в ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Финансовите разчети за повечето мерки и проектни идеи са базирани само на експертно предположение, доколкото таблицата има индикативно значение.

РЕД И НАЧИН ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ НА ПЛАНА

Изпълнението на общинския план за развитие зависи от създадената организация и изградения капацитет, което налага провеждането на целенасочени мерки по:

1. Създаване на институционалните връзки по реализацията на общинския план за развитие.

Местната власт има ключова роля при изпълнението на приетите цели на общинския план за развитие. Реализирането на плана включва изграждане на вътрешно-институционална организация и регламентиране на връзките с другите равнища за управление, както и с местните заинтересовани страни.

  • Кметът на общинатаорганизира изработването на Общинския план за развитие и на програмата за реализацията и ги внася за обсъждане и приемане от Общинския съвет, ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на плана, представя за одобряване от Общинския съвет годишен и заключителен доклад за изпълнението на програмата и плана за развитие, осигурява публичност и прозрачност на Общинския план за развитие, както и на действията по реализацията му[1]. Освен това като член на Областния съвет за развитие кметът на общината има възможност да влияе върху определянето на мерките и проектите, които ще бъдат включени и финансирани от Националната оперативна програма за регионално развитие.
  • В своята дейност кметът ще бъде подпомаган от цялата общинска администрация. Основната задача на това звено е да подпомага кмета в изпълнението на плана, основно чрез генериране на проекти и осъществяване на координация по отношение на проектното предлагане в рамките на цялата общинска администрация.
  • Развитие на принципа на партньорство, което означава активно привличане на бизнеса и неправителствения сектор в изпълнението на плана, като необходимо условие за реализация на предвидените мерки и проекти. По повод изпълнението на плана, този ресурс трябва да бъде мобилизиран.
  • Комисиите на Общинския съвет ще оказват помощ при осъществяването на местната икономическа политика и ще упражняват надзор на системата за мониторинг на Общинския план.

2. Изграждане на капацитет за абсорбиране на промяната

За да се осъществи необходимата промяна на развитието, заложена в общинския план, е необходим капацитет за генериране и изпълнение на проекти, както и съвременни управленски умения за работа на общинската администрация с бизнеса и населението. Това е свързано с:

  • Разработване на набор от проекти, които са включени в общинския план за развитие, с оглед създаване на необходимата предварителна подготовка за проектно осигуряване на плана. Много често определени инвестиционни проекти не намират реализация поради липса на готова техническа документация и екологическа оценка;
  • Осигуряване на инвестиционните клъстери (пакети от разнородни инвестиционни проекти, свързани с постигане на целите) с пакет от “меки” (неинвестиционни) мерки по Структурните фондове на ЕС и други донорски програми.
  • Обучение на местната администрация в нови подходи на управление, включително създаване на партньорства в полза на резвитието на общината.

3. Провеждане на мониторинг

Мониторингът е систематично събиране, анализ и използване на информация, необходима за управлението и вземането на решения в процеса на работата по изпълнение на Общинския план. По този начин може да се сравни реалният напредък по изпълнението на плана с предварително планираните дейности. Мониторингът е част от регулярното управление на прилагането на плана и изпълнява основна функция: обратна връзка и предотвратяване на рисковете пред изпълнението на предвидените дейности и в резултат на това, на целите и приоритетите.

Наблюдението на изпълнението на плана се извършва от специализирана група към основната изпълнителна институция – звеното по Стратегическо планиране. Групата за наблюдение:

  • разглежда и утвърждава индикаторите за наблюдение на изпълнението на плана;
  • периодично извършва преглед на постигнатия напредък;
  • разглежда резултатите от изпълнението на мерките и степента на достигането на целите;
  • разглежда резултатите от междинната оценка, ако такава е възложена;
  • ежегодно подготвя доклад за изпълнението на плана, който кметът внася в Общинския съвет;
  • прави предложения за усъвършенстване на плана, както и за преразпределяне на средствата по мерките, програмите и проектите.

Наблюдението и оценката следва да проследяват не само използването на финансовия и ресурсен потенциал, но активно да отчитат и физическия прогрес върху територията на общината /настъпващи промени в състоянието на средата в резултат от предприети интервенции/. Това изисква набор от специфични индикатори и възможност за алтернативност и адаптивност при оценяване изпълнението на плана.

Предложената по-долу система от количествени и качествени индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на плана отговаря на средните изисквания: стремеж към количествено представени индикатори, т.е измерими, систематизирани, стандартизирани с изискванията на Евростат, съпоставими, подлежащи на допълване от система от данни, която да осигурява периодичното им набиране, верификация на информацията, достъп до тях (ПРИЛОЖЕНИЕ 4).

Актуализация. Настоящият план е отворена система. Веднъж приет, той би трябвало да остане относително “твърд” в стратегическата си насоченост и цели, но отворен и гъвкав – по отношение на мерките и проектите. Съществуващата нормативна уредба не регламентира стриктно съдържанието и обхвата на общинската стратегия. Задължителен е постоянен преглед и актуализация на плана с оглед на променящата се ситуация.

Copyright © 2012 | All Rights Reserved | Община Хасково | Created by Blue Art